Откровение за Отец

Публикувана Яну 04, 2018 от Adrian Ebens в Други статии Намерени: 142
Преведено от Деян Делчев

Бог е любов, са думите написани от апостол Йоан след неговата близка връзка в Исус докато Той работеше тук на земята (1 Йоан 4:16). Когато Йоан стоял на билото на хълма, слушайки Го как проповядва, наблюдавайки как отваря очите на слепите, когато изобличава със сълзи онези, които вършели зло, Йоан схванал истинската мисия на Исус:

Йоан 1:18 Никой кога да е не е видял Бога; единородният Син, който е в лоното на Отец, той го изяви.

Картината на Бога, така както е разкрита в живота на Исус, се явява в рязък контраст с това което хората са разбирали преди за Бога. Когато Исус и учениците Му минали покрай един сляп човек, те го попитали:

Йоан 9:2 …Учителю, кой е съгрешил, този човек, или неговите родители, та се е родил сляп?

Техният въпрос разкрива, че хората са възприемали Бога като един жесток диктатор, който налага наказание върху онези които не го слушат. Възходът и падението на световните империи до времето на Христос били изковани с кръвопролитие и управлявани с железен юмрук, отразявайки начина по който хората възприемат божествения характер – като жесток и отмъстителен.

Имало свидетели, които прогласявали една различна вест. Красотата на природата, трептящата премяна на цветята с техния сладък аромат, мелодичните птици изпълващи въздуха с песните си, и величествените живозелени дървета – всички те свидетелствували за истината за един удивителен Създател и любящ Баща. Горещата и посветена любов на родителите, проявявана към техните деца и грижовните интимни връзки на съпруга и съпругата също говорили за нежното сърце на Създателя.

Петнадесет столетия по-рано Мойсей, опитвайки се да разбере своя създател, замолил Бог да разкрие славата Си:

Изход 34:5, 6 И ГОСПОД слезе в облака, и застана при него там, и прогласи името на ГОСПОД. И ГОСПОД мина пред него и прогласи: ГОСПОД, ГОСПОД Бог, жалостив и милосърд, дълготърпелив, изобилстващ с доброта и истина.

Но независимо от тези и много други доказателства , преобладаващият възглед, който съществувал, бил, че Бог е груб и строг и бърза да накаже онези, които са се провинили пред Него.

Защо преобладавал този възглед? Защото Сатана бил хвърлил съмнение върху любовта на Бога от самото начало:

Бит. 3:4-5 А змията каза на жената: Никак няма да умрете! 5 Но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога — да познавате доброто и злото.

Сатана убедил Адам и Ева, че Бог не взима при сърце техния най-добър интерес. Той ги убедил, че Бог е някой на когото те не биха могли да се доверят. Казвайки на Адам и Ева, че няма да умрат ако ядат от плода, той отворил един път към това – даденото с любов предупреждение на Бога, да бъде разбрано много различно.

Бит. 2:17 Но от дървото за познаване на доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.

Ако консумирането на плода не би убило Адам и Ева, тогава, кое би го направило? Единственото заключение, което можело да се направи, било, че това нещо трябва да е Бог, и когато после Адам чул гласа на Бога в градината, виждаме плода от едно такова мислене:

Бит. 3:10 А той каза: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол, и се скрих.

Защо Адам се уплаши; от Бога? Защото той се страхувал от смъртта и от това, че Бог щял да ги убие заради тяхното непослушание. Точно този страх от смъртта посредством идеята, че Бог ще ги убие, ги държал в робство на Сатана. Но Бог се опитвал да:

Евреи 2:15 … избави всички онези, които чрез страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство.

Сатана внушил на първите ни родители, че Бог бил един екзекутор, който щял да убие тези, които престъпват срещу Него, и, че Той бил един лъжец, като им казвал, че консумирането от плода на дървото на познанието щяло да ги убие. Но това били качествата на самия Сатана. Говорейки на фарисеите, Исус описал тези качества чрез техните действия:

Йоан 8:44 Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше от началото убиец и не стоеше в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, от своето си говори, защото е лъжец и на лъжата баща.

Посредством тези измами Сатана поробил света; той представил погрешно характера на Бога, за да ги държи далече от Него. Божият Син слязъл от небето, за да разкрие истинския характер на Своя Баща; Той дошъл да премахне мрачните облаци погрешното разбиране и да покаже какъв наистина е Отец. Когато един от учениците отправил молбата: “Покажи ни Отец,” Исус отговорил: "Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мен, е видял Отца; как казваш ти: Покажи ни Отец?" Йоан 14:8, 9.

Описвайки земната Си мисия Исус казал:

Духът на Господа е на Мен, защото Ме е помазал да благовестявам на бедните; изпратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените. Лука 4:18.

Със свято въображение наблюдаваме лицето на вдовицата от Наин, когато Исус прекъснал погребалната процесия и възкресил нейния син отново към живот. Сърцата ни са затрогнати, когато наблюдаваме какво се случва в историята за Яир и радостта, която дошла на мястото на неговата агония, когато Исус възкресил дъщеря му. Исус минавал през цели села, и там не оставал нито един болен човек. Той нахранил 5000 на хълмистата страна от състрадание към тях, и им разказал за любовта на Отец към тях.

Толкова приканващо било присъствието на Исус, че майките довеждали при Него децата си, за да може да ги благослови. Във всички негови действия се разкривала славата на Отец. Във всяка дума, която изговарял, слоевете на тъмнината, която обвързвала в робство света, били разпръсквани от светлината на Неговата слава. Исус не използвал силата на положителното мислене или ласкателство; Той винаги говорел истината с любов и не се страхувал да изобличи фалша и неверието. Но сълзите се усещали в гласа Му, когато изобличавал онези, които били в заблуда. Той живеел само за другите и всяка душа имала безкрайна стойност за Него.

Христовият характер на земята ни разкрива характера на Бога. Христос казал: „Аз не правя нищо от себе си“. Бог бил в Христос, помирявайки света със Себе Си. Пълнотата на характера на Отец била разкрита в Неговия Син. Исус на земята разкрил на човечеството точния образ на Отец.

Докато се молил усърдно на Своя Баща, Исус казал следните думи:

Йоан 17:3-6 А това е вечен живот – да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Иисус Христос, когото си изпратил. (4) Аз Те прославих на земята: извърших делото, което Ти Ми даде да върша. (5) И сега, прослави Ме, Отче, при Себе Си със славата, която имах при Теб, преди да беше светът. (6) Изявих Името Ти на хората, които Ми даде от света. Те бяха Твои и Ти ги даде на Мен, и те опазиха Твоето слово.

Исус ни казва, че Той е прославил Отец на земята. Славата на Отец е Неговият характер, и точно това ни е разкрил Исус в Своята земна служба. Той също казва на Своя Баща, че е изявил името или характера на Отец на учениците, които били с Него. Ето защо Исус можел да каже с увереност на Филип, че ако си видял мен, видял си Отец. Не е било необходимо за Филип да бъде свидетел на цялото дело на Исус през цялата човешка история, за да познава какъв бил Отец. Само в рамките на малко повече от три години, Исус ни показва какъв е Отец във всеки аспект.

Върховното откровение за тази любов било разкрито на кръста:

1 Йоан 4:9-11 В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него. 10 В това се състои любовта – не че ние възлюбихме Бога, а че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за нашите грехове. 11 Възлюбени, понеже Бог така ни възлюби, то и ние сме длъжни да любим един другиго.

Ако Исус бил станал жертва на Сатанинското изкушение, Той щял да бъде загубен завинаги, и в резултат цялата човешка раса щяла да бъде загубена. Небесният Баща не заел Сина Си на света просто за тридесет и три години, Той го даде за нас. Имало е риск всичко да бъде загубено, и все пак в Своята велика любов към света, Той бил съгласен да даде единородния Си Син, за да може да ни спаси:

Римляни 8:32 Той, който не пощади Своя Собствен Син, а Го даде заради всички нас, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?

Този риск се разкрива в молитвата на Исус към Неговия Баща в градината. Съществувала загриженост, че Той нямало да издържи изпитанието; но независимо от цената Той се доверил на волята на Своя Баща:

Матей 26:39 И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти искаш.

Как можем да схванем широтата на тази любов? Какви думи могат да изразят чудото на Божията любов? Адам не искал да се откаже от онова, което било най-скъпо за него, но Отец се съгласил. Той не пожалил собствения Си Син.

Исус мълчаливо понесъл бичуването, присмеха и подигравките на тълпата, която се наслаждавала на страданието Му. Той се опитал с вярност да носи Своя кръст докато тежестта станала прекалено голяма за Него. Докато бил на кръста, Той помолил Йоан да се грижи за Неговата майка и помолил Своя Баща да прости на онези, които Го убивали.

Никога вселената не била ставала свидетел на такава удивителна любов. Характерът на Отец засиял чрез Неговия Син със славна светлина. Наистина Отец обича Своите врагове и прощава на онези, които се опитват да Го унищожат. Всичко това беше изявено в характера на Божия Син. Посредством смърт, Божият Син разкрил какъв убиец бил Сатана и разкрил действията на змията. На кръста били разкрити напълно убиецът и този който бил убиван. Духът който подстрекавал Каин да убие брат си Авел бил изявен в пълната си светлина на кръста, и небесната вселена можела за първи път и напълно да види какъв лъжец и убиец бил Сатана. Неговото влияние в небето било усетено като светкавица, и за него повече не се намерило място в небето в сърцата на ангелите.

В началото на това пътуване искаме да можем да се сдобием с правилният чифт очила за прочитане на историите на Библията. В светлината на Голготския кръст, качествата на Бога, които са ни изпълвали със страх в Стария завет, стават красиви и привлекателни. Милост, нежност и родителска любов се виждат смесени със святост, справедливост и сила. През очилата на историите от Новия завет, можем да започнем да виждаме истината за съдебните актове в Стария завет. Това е задачата на тази поредица – да покаже, че животът на Исус на земята е същият вчера, днес и завинаги, и, че нашият Баща е точно такъв.