Смъртта на кръста

Мисията на Божия Син на земята била да разкрие характера на Своя Баща. Колко ценно е да четем за прекрасния и нежен Спасител, който повдигал бремената, изцелявал болестите, и докосвал сърцата на мъже, жени и деца. Майките силно желаели да доведат децата си при Него, за да може Той да ги докосне и да ги благослови. Никога светът не е бил свидетел на такава несебична и грижовна любов. С всеки отминаващ час, картината на Неговия Баща била възстановявана към нейната едемска красота. При толкова много хора, първото лице, което те виждали било това на Исус, който отварял очите им; първият глас, който чували, бил мелодичния звук на Божия Син пълен с благодат и истина.

Поразителната картина, която Исус рисувал за нас съответствала съвършено на думите, които Мойсей изговорил около 1500 години по-рано:

И ГОСПОД слезе в облака, застана там до него и провъзгласи Името ГОСПОД. (6) ГОСПОД мина пред него и провъзгласи: ГОСПОД, ГОСПОД, Бог състрадателен и милостив, дълготърпелив и многомилостив, и истинен… Изх. 34:5-6

Но животът на Исус бил рисуван върху канава опетнена с кръв. Когато дванадесетгодишният Исус застанал в храма и наблюдавал как било заколвано агнето, Той разбрал, че това била Неговата съдба. Когато Кръстителят Го прогласил на света, това съдържало титлата “Агнето на Бога, което отнема греха на света” (Йоан 1:29). Заплатата на греха трябва да бъде платена, справедливостта трябва да бъде обслужена както казва Писанието.

Но се оправдават даром от Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Христос Иисус. (25) Него Бог постави за умилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра; за да покаже Своята правда в прощението на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, (26) за да покаже Своята правда в настоящото време – че Той е справедлив и че оправдава този, който вярва в Иисус. Римл. 3:24-26

Бог ли е изисквал кръста? Това Неговото наказание ли е за престъпника на закона Му? Тези въпроси са жизнено важни. Ако гневът на Бога е бил задоволен със смъртта на Неговия Син и тази смърт е нещо, което самият Бог е определил, тогава, в крайна сметка, нарисуваната от Исус хубава картина за Неговия Баща е опетнена с кръвта на едно невинно дете. Думите на Христос, “Свърши се,” не биха завършили картината за един прекрасен Баща, но по-скоро завинаги биха обхванали вярата, че Бог изисква смърт, за да задоволи Своя гняв срещу греха. Това би Го превърнало в автор на смъртта и подстрекател на една жестока отплата.

Пророк Исая говорил за кръста на Христос 700 години предварително и разкрил нашия човешки отговор спрямо него:

Кой е повярвал на известието ни? И на кого се е открила мишцата ГОСПОДНА? (2) Защото израсна пред Него като издънка и като корен от суха земя. Нямаше вид, нито великолепие, че да погледнем на Него, нито изглед, че да Го харесаме — (3) презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и свикнал с печал. И като някой, от когото отвръщат лице, беше презрян и не Го счетохме за нищо. (4) А Той всъщност понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. А ние Го счетохме за наказан, поразен от Бога и унижен. (5) Но Той беше прободен заради нашите престъпления, беше съсипан заради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние бяхме изцелени. Ис. 53:1-5

Когато Христос дошъл да спаси човечеството, нашият естествен, колективен отговор бил да Го отхвърлим. Той дошъл да ни предложи вечен живот, но естествената човешка реакция била презиране на това предложение:

В Него беше живот и животът беше светлината на хората. (5) И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я схвана. Йоан 1:4-5

Синът на Бога носел греховете ни на Себе Си и все пак нашата реакция спрямо Него била да повярваме, че Той е бил поразен от Бога. Думите наказан и поразен означават означават да бъде бит, ударен и жестоко бит. Но не Бог е този, който с жесток удар нанесъл смъртоносния удар на Своя Син на кръста. Такава е вярата на човека, но това не е истина. Тогава какво е причинило смъртта на Божия Син на кръста? Моделът бил настроен още в самото начало, когато Адам бил попитан дали е ял от дървото за познаването на доброто и злото:

И ГОСПОД Бог повика човека и му каза: Къде си? (10) А той каза: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол, и се скрих. (11) А Бог му каза: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш? (12) И човекът каза: Жената, която Ти си ми дал с мен, тя ми даде от дървото и ядох. Бит. 3:9-12

Адам никога не е искал милост или прощение. Неговият грях заслепил възприятието му до такава степен, че той никога не си помисли да иска това. Вместо да приеме вината си и да моли за милост той хвърлил обвинението върху Бога затова, че бил създал Ева, която след това го била изкушила. Той си представял Бог като някой със сурова и наказваща природа, и по този начин истинският характер на Бога бил скрит от него в този фалш. В историята за Каин можем да видим действието на същия този принцип:

А Каин каза на Господ, нечестието ми е повече от онова (за) което (се) заслужава прощение; Бит. 4:13 – Библия на Уиклиф

Каин отказал да се покае, защото вярвал, че Бог нямало да му прости. Това е властта на греха над човешката раса; това е грехът на вярата, че Бог не може да прости греховете ни. Дори блудният син не иска прощение, а по-скоро се опитва сам той да плати за делата си, чрез работа:

Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Тате, съгреших против небето и пред теб; (19) не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си. Лука 15:18-19

Единственият начин човек да се покае е чрез даването на Христовия Дух като дар, който ни прави способни да протегнем ръцете си, за да молим и да получим прощение:

Бог на бащите ни възкреси Иисус, когото вие убихте, като Го приковахте на дърво. (31) Него Бог възвиси до десницата Си за Княз и Спасител, за да даде покаяние на Израил и прощаване на греховете. Деян 5:30, 31

Когато Адам съгрешил, той станал враждебен спрямо Бога. Сърцето му било във война с Него, защото четем, че:

Умът управляван от плътта е смърт, но умът управляван от Духа е живот и мир. (7) Умът управляван от плътта е враждебен на Бога; той не се покорява на Божия закон, нито може да прави това. Римл. 8:6-7 - Нов Международен Превод

За да може да даде на Адам способността да се покае и да моли за прошка, Бог изпратил Духа на Своя Син в сърцето на Адам, та да може Адам да извика “Авва Отче.” Само Духът на Исус в Адам би могъл да Му даде благодат, за да извика така:

И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, който вика: Авва, Отче! Гал. 4:6

Идвайки при Адам докато той бил враждебен, Христос бил принуден да търпи враждебността в сърцето на Адам, за да му даде благодат. Тази враждебност пронизва сърцето на Христос и Му причинява ужасно страдание:

Защото каза: Наистина те са Мой народ, синове, които няма да постъпят измамно. И им стана Спасител. (9) Във всичките им скърби Той скърбеше и Ангелът на присъствието Му ги избави. В любовта Си и в милосърдието Си Той ги изкупи, вдигна ги и ги носи през всички древни дни. Ис. 63:8-9

Следователно, в този смисъл Христос е агнето заклано от основаването на света (Откр. 13:8). За да даде на хората желание и воля да искат милост и прощение, Исус трябва да търпи агонията причинявана от човешкото отхвърляне и омраза. Той е презиран и отхвърлян от хората, човек на скърби и навикнал на печал. Всеки път, когато мъже и жени се съпротивляват на Христовия апел към сърцето, отхвърлянето Го пронизва до дълбочината на Неговата любов към техните души. Всяка зла проява на човешките сърца причинява на Христос неописуема мъка, както за насилника, така и за жертвата. В тази перспектива, Христос действително бил презрян и отхвърлен от хората в дните, когато Исая писал онези думи седемстотин години преди Христос да се почви н земята. Затова и днес Той понася същата скръб като един кръст на Неговите рамене, за да даде на човечеството повече време да се обърнат от техните жестоки и безчувствени пътища и да научат истината за Неговия Баща.

Когато човешката раса решила да не вярва, че Бог можел да прости, това определило цената, която Христос трябвало да плати, за да изкупи човешката раса. За да вземе нашето място, Той трябваше да умре както умират хората. Тази смърт е такава при която грешникът вярва, че Бог няма да му прости. Лъжата че Бог не може да прости е това което дава на Сатана силата на смъртта. Затова само чрез смърт Христос би могъл да победи Сатана:

И така, понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той подобно взе участие в същите неща, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта на смъртта, тоест дявола; Евр. 2:14

Смъртта на кръста е смъртта, която изисква греха, а не Бог. Щом веднъж някой пресече линията към греха, вече е невъзможно да се върне назад след като цялото възприятие за милост и благодат си е отишло, и единственият възможен изход е смърт. Когато човек поглежда в съвършения Божи закон като в огледало и се опитва да припише смъртта на Бога, отражението веднага се връща към човека и го унищожава.

Защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. Мат. 7:2

Когато Адам взел плода на дървото, той избрал да повярва, че Бог няма неговия най-добър интерес в сърцето си. Избрал да повярва на змията, че Бог е един егоистичен лъжец. Проецирането на тези мисли върху съвършената огледална повърхност на закона се върнало веднага към него и го осъдило според собствените му възприятия. Неговото схващане за Бога напълно изсушило ръката с която би могъл да се протегне за милост и благодат. За него било невъзможно да се върне от тази позиция, и затова резултатът трябвало да бъде смърт, защото това била присъдата, която самият той бил определил.

За да разкрие тези принципи на света, Христос дойде, за да може да ни разкрие кръста, за да можем да осъзнаем истинското естество на греха. Исус изговори думите на един натоварен с грях човек:

А около деветия час Иисус извика със силен глас и каза: Или, Или, лама савахтани? — тоест: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? Мат. 27:46

Бог въобще не беше изоставил Своя Син. Но тъй като Христос носеше върху Себе Си нашите грехове, Той умря както човекът, който не може да бъде простен, защото това е волята на човека. В тези думи на Христос ние виждаме проклятието на греха върху Него, проклятието изразено от Каин:

Ето, гониш ме днес от лицето на земята, и ще се скрия от лицето Ти и ще бъда бежанец и скитник на земята; и всеки, който ме намери, ще ме убие... Битие 4:14

Думата бежанец може да означава да се олюлявам и да треперя. Христос демонстрирал, че носи проклятието на Каин. Почувствал че Божието лице било скрито и потреперил при усещането за нашата вина. Писанието разкрива какво е това, което скрива лицето на Отец:

Защото заради Теб понесох присмех, срам покри лицето ми. Пс. 69:7

Но вашите беззакония ви отделиха от вашия Бог и вашите грехове скриха лицето Му от вас, да не чува. Ис. 59:2

Обременен от грехове Христис извикал:

Защото ме обкръжиха безброй злини, беззаконията ми ме стигнаха, така че не мога да гледам; те са по-многобройни от космите на главата ми и сърцето ми ме оставя. Пс. 40:12

По отношение на Отец четем:

Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него. Пс. 22:24

Срамът на нашите грехове покрил лицето на Исус, така че Той не можел да вижда лицето на Отец. Той се изправил пред смъртта, така както всеки грешник ще се изправи пред смъртта в края на великата борба. Христос почувствал разпалени въглени в душата Си:

Връзките на Шеол ме обвиха; примките на смъртта ме стигнаха [се изправиха срещу мен]. (6) В притеснението си призовах ГОСПОДА и извиках към своя Бог. От храма Си Той чу гласа ми и викът ми пред Него стигна в ушите Му. (7) Тогава земята се поклати и потресе и основите на планините се разлюляха и поклатиха, защото Той се разгневи. (8) Дим се издигаше от ноздрите Му и огън от устата Му пояждаше, въглени се разпалиха от Него. Пс. 18:5-8

Христос претърпя смъртта на нечестивите. Един огън излезе отсред Христос и Го пояде. Нашите грехове върху Христос Го накараха да страда, така както Сатана и всички нечестиви ще страдат в края:

Ти оскверни светилищата си чрез многото си беззакония, чрез неправедната си търговия; затова извадих отсред теб огън, който те пояде… Ез. 28:18

Светилището, или храмът тялото на Христос като наш заместник, беше осквернен от множеството на нашите беззакония. Беше наранен заради нашите престъпления и поразен заради нашите нечестия. Ужасната смърт с която ще умре Сатана вече е била преживяна от Христос на кръста. Сърцето на Христос експлоадира от извадения отсред Него огън и от там излезе вода и кръв. Христос умря в пожарите на един жив пъкъли точно така ще умрат и нечестивите. Спирам докато размислям с удивление, че точно както Отец никога не напусна Своя Син, но претърпя с Него смъртта му на кръста, така също нашият Баща и Спасител ще бъде точно там до нечестивите, страдайки с тях в онези пламъци на пъкъла. Писанието ни казва:

Във всичките им скърби той скърбеше… Ис. 63:9

Никой баща не може да се радва при загубата на едно дете. Това е една агония за него. Така и нашият Баща и Неговият Син ще търпят отново агониите на кръста с нечестивите в тяхната смърт. Когато праведните застанат на стените на Сион и видят в пламъците онези, които са обичали, Спасителят ще трябва да ги преведе през този кръст и ще се изискват хиляда години, за да бъдат подготвени за това събитие. Както Мария и учениците, които гледаха Божия Син на кръста и плакаха в агония, така и праведните ще бъдат пронизани от вечната загуба на онези, които някога са обичали, но са отказали благодатта на Бога. Чак тогава ни се казва, че Бог ще избърше всяка сълза от очите ни.

Той ще избърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече, няма да има вече нито жалеене, нито писък, нито болка; първото премина. Откр. 21:4

Това се случва след смъртта на нечестивите в Откр. 20 гл.:

И морето предаде мъртвите, които бяха в него, и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бяха съдени – всеки според делата си. (14) И смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт. (15) И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той беше хвърлен в огненото езеро. Откр. 20:13-15

Както Христос възкръснал от гроба на Своето страдание преди 2000 години, така той ще бъде възкресен от Неговата агония от загубата на милиарди от децата Му, които са били, презирали и отказали прекрасната Му милост. И когато Христос е възкресен чрез благословението на Отец, ние също ще бъдем възкресени с Него, за да влезем в новата земя без да е останала и сянка от скръб.

Връщайки се на Христовото страдание на кръста, ние искаме да обърнем внимание на нещо. Забелязваме, че макар Христос да е бил в самите дълбини на отчаянието, когато се е чувствал напълно сам и изолиран, чрез вяра, Той помолил Отец да прости на онези които Го убивали:

А Иисус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят… Лука 23:34

Смъртта на кръста демаскира Сатанинската лъжа, че Бог не може да ни прости. Виждаме че Бог се е съгласил да предаде Сина Си на нашата човешка представа за съд. Позволи Му да умре без да може да се надява, че щом веднъж Той е възкресен от гроба, тогава ние ще можем да изберем да вярваме, че действително можем да бъдем опростени за греховете ни. Духът на Божия Син идва в сърцата ни и издига нашата духовно изсъхнала ръка, за да се хване за милостта на Бога.

Колко прекрасно е да знаем, че Бог не е изисквал смърт. Той не подхожда към грешника като изпълнител на смъртно наказание. Нашият Баща доброволно позволил на Своя Син да ни покаже крайните резултати за онези, които отказват да повярват в милостта на Бога. Той не уби Своя Син, за да задоволи гнева Си, а по-скоро Го предаде на нашия гняв та чрез тази смърт да можем да видим любовта на Бога.

Предупреждението което Бог дал в градината, че в деня, когато Адам би ял със сигурност щял да умре не било заплаха, че ще го убие; това било едно предупреждение за съда, който човекът щял да докара срещу себе си, избирайки да повярва, че Бог е егоистичен, и затова не би простил. Красива е истината, че само Този, който познаваше височината и дълбочината, дължината и широчината на Божията любов, е знаел, че е било възможно да се моли за Божията милост и простителност. Следователно е ясно, че Божият Син е онзи, който търси сърцата на хората, за да им даде куража да вярват, че могат да бъдат простени.

Колко чудно е откровението на кръста. Нека не продължаваме да смятаме Христос за “поразен от Бога и наскърбен”, но по-скоро, че е презрян и отхвърлен от хората” -- поразен и наскърбен от едно погрешно разбиране за характера на Бога. Бог н е е изисквал смъртта като наказание за греха, смъртта е сигурният резултат от вярата, че Бог няма да прости.