6. Умивалникът
Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, 26 за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез словото, Ефесяни 5:25-26.
В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. 2 То в начало беше у Бога. Йоан 1:1-2
Въздействието на това, което Исус е направил за мен на кръста, преобразяваше всеки аспект от живота ми. Исках винаги да бъда с Него. Обичах да мисля за Него, да Му подражавам, и да довеждам всичко в живота си под Неговото Господство. Когато позволявах на ума ми да бъде обхванат от други неща в продължение на няколко часа, започвах да усещам загубата присъствие Му и мислите ми се връщаха отново към Исус. Вълнението от съзнанието, че греховете ми са простени, ми позволяваше да се нося с лекота в продължение на цели седмици, сякаш плувах. Такава е радостта на първата любов.
Тази радост промени Библията за мен напълно. Не можех да я оставя. Изведнъж добих невероятна жажда да разбирам Исус от Библията. Имаше много неща за учене и много от които да се отучвам. Духът на Христос започна да ме убеждава чрез това което четях. Видях някои неща, които трябваше да се променят. Словото на Бога започна да очиства и подновява ума ми. Сега Словото беше личност, а не просто една колекция от писания. Сега Исус беше Този, Който ми говореше директно, любящо и лично.
Убедих се, че някои навици трябваше да се променят. Не можех повече да понасям гледането на филми с псувни, насилие и неморалност. Духът ме подтикваше да отида при няколко човека и да им поискам прошка за лошото ми поведение. Някои хора не успяваха да разберат защо имах нужда от прощение, позовавайки се на идеята, че всички сме хора. Но гледайки съсредоточено в очите на моя Любим, чрез Словото, тези действия ми се вижда очевидни. Правдата и грехът станаха като ден и нощ, а съвестта ми чувствителна, фокусирана и будна.
Някои аспекти на този изчистващ процес бяха радостни и освобождаващи, докато, при други случаи, режещото влияние на Словото в душата ми, бе болезнено, конфронтиращо и унизително. Като погледна назад, виждам милостта на моя Любим в това, че не ми показваше наведнъж и прекалено много от недостатъците на характера и греховните ми навици. Ако цялата очистваща сила на Словото беше отприщена, аз щях се отчая и да се откажа. Но любовта на Исус ме носеше при всяко препятствие.
Как ми се иска да можех да кажа: “и те заживели щастливо оттук нататък,” но реалността на света, плътта и дявола, прави този резултат много труден. През годините, когато слушах внушенията на изкусителя и подхранвах едно желание за постигане на признание чрез постижение, умът се бе настроил според един модел на мисълта, който бе диаметрално противоположен на Божието царство. През първите няколко месеца след обръщането ми, гласът на изкусителя бе заглушен в сравнение с този на моя Любим, но той все още беше там. Разгневен от моята новооткрита любов към Христос, той използва времето си да търси пролуки и да влезе, за да завладее отново сърцето ми.
Дълбоките промени в навиците и начина ми на живот предизвикаха презрителни коментари от страна на някои от предишните ми познати. Изкусителят ме притискаше чрез тях. Бях погълнат от едно усещане за изолираност и обезсърчение. Не успявах да различа изкусителя в тези неща. Познавах малко неговите тактики и затова му дадох предимство. Моят враг намери вход към душата ми през вратата на самосъжалението. В същото време, някои от промените в моя стил на живот станаха трудни за поддържане. Понякога забравях и се връщах отново към старите навици. При други случаи, в своето отчаяние, просто съзнателно се оставях да бъда върнат към тях и тъмнината ме поглъщаше.
Бях достигнал хълма на трудността. Желанието за лесен живот, липсата на търпение и нежеланието да пребивавам с радост в изолация, дотогава докато това бе необходимо, отвориха очаквания от изкусителя достъп. Освен това, на мен ми липсваше способност да се защитавам със Словото и да посрещам изкушенията, които се издигаха срещу познанието за Бога. Духът на Христос ме учеше да запаметявам Словото.
В сърцето си съхраних словото Ти, за да не съгрешавам против Теб. Псалм 119:11
Научих че, когато повтарях с вяра Словото на Бога, то посичаше аргументите, разсъжденията и чувствата, с които изкусителят притискаше душата ми.
Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки двуостър меч, като пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и е съдия на помислите и намеренията на сърцето. Евреи 4:12.
Ако Любимият ми просто ме опазваше от всички внушения на изкусителя, аз не бих развил характер. Трябваше да науча също какво е истинското естество и суровостта на падналото ми състояние. Чрез тези ранни конфликти с плътта ми, започнах да осъзнавам окаянството на сърцето си.
Сърцето е измамно повече от всичко и е безсилно; кой може да го познае? Еремия 17:9.
Светлината на Словото осветли пътя ми и ми позволи да започна да виждам къде съм се намирал и защо участта ми би била сигурно унищожение, ако не бях послушал призива на моя Любим.
Бях учен да се боря в молитва. Понякога, докато се борех, усещах сърцето си като камък, а небесата над главата си като мед. Колкото повече се стараех да се моля, толкова по-отчаян ставах. “Изисквай изпълнението на Словото, Ейдриън,” чуваше се гласът. “Повярвай на това което казва Словото, не бъди невярващ, а вярващ.”
Моят Любим ме учеше на науката на чакането в промеждутъка между изискването и преживяването на обещанието. Понякога се поддавах на разочарованието и се отказвах, и това даваше възможност на Любимия ми да покаже моето променливо, слабо и нетърпеливо сърце. При други случаи, многократно хленчех пред Господ за моите трудности, забравяйки да изисквам обещанията на Бога, и в резултат на това си тръгвах още по-обезкуражен. Това бяха трудни времена, но през цялото време, Любимият ми ме насърчаваше, напомняше ми за Неговата смърт в моя полза и обещанията за вечното приятелство с Него и Неговия Баща. Бавно, но сигурно Божието Слово стана мой меч, моя вяра и мой щит.
С умиление си спомням радостта на онези първи две години ходене с моя Любим — какъв верен Спасител, Учител и Приятел. Единственото ми желание беше да бъда като Исус.
След около две години, в съзнанието ми започнаха да изпъкват следните думи от Писанието:
А Петър им каза: Покайте се и нека всеки от вас се кръсти в Името на Иисус Христос за прощаване на греховете ви; и ще приемете дара на Светия Дух. Деян 2:38.
Въпреки че като дете ме бяха учили много за Исус, аз не Го познавах, и макар че се кръстих, за мен лично това не означаваше много, защото знаех толкова малко за себе си и почти нищо за моя Любим. Кръщението е подпечатване на отношението между двама, които се обичат. Исус винаги ме е обичал, но сега и аз Го обичах и това приятелство трябваше да бъде подпечатано с кръщение.
Когато влязох във водата, за да се кръстя, сърцето ми бе фокусирано върху Исус. Той беше моя радост и моя песен, и аз се радвах, че можех да посветя живота си на Него и да Го нарека мой Господ. Водите които покриха душата ми, символизираха онова измиване чрез Словото, което се случваше в живота ми. Делото което е било започнато, показваше, че ще бъде завършено.
