Предложен ред за четене

Войни на идентичността е едно пътуване на себеразкриването.
То е покана да научим за своята стойност изцяло в контекста на отношенията.
Животът ни е бомбардиран постоянно от еднообразни послания, които ни казват, че успехът идва само в резултат на доказване на света и на самите себе си, че имаме това, което се изисква, че имаме правилните неща. Това е една система, която ни учи да се чувстваме важни и ценни, само когато достигаме и изпълняваме определен стандарт. Резултатите от тази система са видни и доказателството не е добро. Милиони са депресирани и всеки ден стотици хора завършват своя живот в отчаяние. Каня ви да научим, какво е истинското естество на войната, в която сме въвлечени - война на идентичността, която определя нашето достойнство и стойност. Залозите са големи, защото става въпрос за живот или смърт. Тази книга съдържа моето пътуване и принципите, които съм научил по пътя. Свободата е относително нещо, но тази книга документира моето пътуване към свободата.

В тази книга се намира кулминацията на едно шестнадесетгодишно търсене на отговор на тези въпроси. Пътуването започна когато си припомнях за раждането на първия ми син. Помислих си за момента, когато за първи път го държах в ръцете си и дълбокото чувство на любов което изпитах към него. Вкусването на такива божествени емоции ме доведе до една среща с Бога, който ми внушаваше мисълта, че чувствата които изпитвам към моя син са само един израз на Божията любов към Неговия Син и съответно към Неговите родени на земята деца.

Действията на нашия нежен Бог представя убедително доказателство от Библията, което оправдава Бог от обвиненията, че е незагрижен, осъдителен, властен, нечестен, своенравен и жесток. Книгата демонстрира, че, когато е разбрана правилно, цялата Библия е в хармония с определителното изявление: “Бог е любов” (1 Йоан 4:8).

Ако се покланяме на един Бог, който обича заради вродени качества, тогава ние ще вършим същото. Превръщаме се на това, което гледаме. Но ако се покланяме на един Син, на когото всичко е било дадено и който си почива в увереността на сладката и великодушна любов Агапе на Неговия Баща, тогава ние можем да бъдем трансформирани по образа на тази любов и да обичаме както Бог обича Своя Син.

Нашият Бог е Агапе и в Него няма никаква Ерос.

Адам бил изправен пред решение, когато съпругата му му донесла забранените плодове. Избирайки да я последва и да яде от тях, той отхвърлил своя Създател. Кой сега щял да бъде източникът му на утеха? Ева била дадена на Адам за помощник. Можела ли тя да му помогне да издържи ужасната промяна, настъпила сега в отношенията, които Адам поддържал с Бога? Как падението на човека променило брачните отношения? Какво влияние имало то върху дарбата на сексуалността и директивата хората да се плодят и размножават?

.Всичко което получаваме в този живот идва при нас чрез божествения модел. Този модел ни се разкрива чрез личностите Отец и Син. Този модел намира своя източник в Отец “от когото е всичко” и след това се придвижва към нас чрез личността на Христос “чрез когото е всичко.” 

За онези, които вярват в Бога, се смята за почти всеобщо доказано, че единственият начин да се сложи край на греха е като нечестивите мъртви бъдат възпрени в пътя им, чрез сваляне на огнен поток от ярост от Божието сърце, за да изгорят и да бъдат доведени до края им. Често се смята, че нечестивите не просто ще унищожат себе си; но ако Бог е Бог на справедливостта, Той ще накаже престъпниците и ще ги възнагради за злото им според делата им, като ги постави в пламъци и ги изгори живи. Дали един любящ Бог би направил това с децата си? 

Историята на Евангелието разказана по удивителен начин. Разкрийте красивата личност Исус Христос като откровение на Отец и как Той е дошъл да ни спаси.

Въпроси на живота

Този, който има Сина, има живот.

Защо това е така? Защото в Божия Син се намира чистото сърце на един Син, който е послушен на Своя Баща.

Той винаги извършва, това което е угодно на Отец. Той също има благословението на Отец и силна привързаност към Него.

Сърцето на Сина си почива съвършено в любовта на Неговия Баща.

Дали Бог съди и осъжда другите докато на нас заповядва да не съдим, а да обичаме другите безусловно?

Измъчва ли Бог враговете Си в продължение на цяла вечност в огнено езеро докато в същото време заповядва на нас до обичаме враговете си?

Да тръгнем на едно пътешествие! Тази книга се отнася изцяло за пътешествието и пътуването в живота, една разходка през светилището, един път по стъпките на Исус. Но това пътешествие си има паралел. То минава покрай Християн и неговoто страбстване до златния град. Върви рамо до рамо с преживяванията, които всички ние споделяме в реалния живот, изправяйки се пред решения, търсейки приемане, почит и любов. Приканват ни, както гласът на Любимия, така и този на Измамника. Звучат така еднакво! По един особено личен начин, Пастор Ибънс описва своето пътуване и разкритие в търсенето на Онзи, който цял е прекрасен, чувайки Неговия глас, гласът на Сина и гласът на Неговия Баща. Гласът е тих и спокоен, тънък в очите на хората, които толкова лесно са привличани от лъскавите ленти и блясъка, прославата и акламацията, обвързващи всеки от нас, ежедневно, по толкова различни начини. Гласът говори ясно чрез прочита на Неговото Слово, и тази книга е пълна с текстове от Писанието, просветляващи пътя ни през Святото място, за да стигнем накрая до Най-святото!

Денят на съда! Повечето култури по света се придържат към принципа, че всеки ще бъде изправен пред съда за нещата, които е направил в този живот. Исус Христос предоставя прост принцип, чрез който да бъде издържан този процес на съда.

Не съдете, за да не бъдете съдени. Матей 7:1

Какъв е истинският характер на Бога?

Какво има предвид Библията, когато говори за Божията ярост и гняв?...

Това са въпроси, на които нашите християнски деца ще се налага да отговарят, когато пораснат. Ще бъдат ли готови? Нека ги подготвим!

Влизане в Божията ПОЧИВКА чрез каналите на Неговите определени времена

Думите, които Отец изговорил на Своя Син по време на Неговото кръщение са ехо от благословението, което Той излял върху Него по време на първата събота от сътворението. Отец всеки ден се е наслаждавал в Своя Син и Синът се радвал пред Него. В съботата, Отец вдъхнал върху Сина Си и Синът се освежил в любовта на Своя Баща. Тази интимна връзка между Отец и Сина е вложена за постоянно в съботата и всяка събота Отец вдъхва освежаващата Си почивка върху Своя Син и върху всички, които приемат Сина. 

Това е придружаваща книга към книгата „Разбиране на Божията персоналност“.

В тази книга бихме искали да разгледаме всички текстове, които най-често се използват в подкрепа на троицата, и да видим дали те наистина казват това, което тринитаристите биха искали да вярваме.