Огън от небето

Публикувана Яну 04, 2018 от Adrian Ebens в Други статии Намерени: 142
Преведено от Деян Делчев

Докато прекарвали време с Исус, учениците се удивлявали на думите и делата Му. Блясъкът на царството, което Той представил в планинската проповед все още се опитвал да проникне в мрачните отделения на умовете им. Все още опетнени от желанието за земно величие, учениците насочвали мислите си към позициите, които биха могли да заемат в небесното царство. Това довело по един естествен начин до една друга дискусия:

И между тях се повдигна спор – кой от тях ще бъде по-голям. Лука 9:46

Защо мислите им се насочили към тяхната собствена важност? Били развълнувани от проявената от Исус Божия сила, но все още не били възприели Неговия кръст. Страхували се да Го питат за значението на кръста, защото това предполагало разочарование за надеждите им:

И всички се чудеха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той каза на учениците Си: (44) Вложете в ушите си тези думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце. (45) Но те не разбраха тази дума, тя беше скрита от тях, за да не я разберат; а се бояха да Го попитат за тази дума. Лука 9:43-45

Исус усетил мислите им за величие и взел едно малко дете, прегърнал го и им казал:

Който приеме това дете в Мое Име, Мен приема; и който приеме Мен, приема Този, който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям. Лука 9:48

Невинното дете нямало желания за национално величие. В своята простота на разбирането то просто откликвало на топлия и нежен допир на Учителя. Това била дефиницията за величие в Неговото царство – една простичка, пребъдваща и уповаваща любов към Учителя. Невинността на учениците била пометена от амбициите и разочарованията на живота, но Исус бил дошъл да им върне невинността на детството в комбинация с мъдростта на годините.

В тяхната връзка с Исус учениците започнали да Го обичат. Всеки ден те виждали Неговото състрадание и любовта Му към хората и чували чудните неща, които Той споделял за Своя Баща. Един ден след дълъг период на труд, Исус изпратил учениците Си в едно Самарянско село, където да потърсят място за отсядане през нощта:

И когато се навършиха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си по пътя за Ерусалим. (52) И изпрати пред Себе Си вестители, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него. (53) Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим. Лука 9:51-53

Когато учениците видели как самаряните се отнесли към техния учител, те се възмутили от тяхната липса на гостоприемство. В разпалването на техните емоции те разкрили дълбината на тъмнината, която съществува в човешките сърца:

Лука 9:54 Когато учениците Му Яков и Йоан видяха това, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби, както стори и Илия?

Изглеждало така сякаш имали библейско оправдание за техния смъртоносен план да изгорят самаряните. Споменали историята с Илия, който бил призовал огън от небето върху някои, които били решили да му навредят. Въоръжени с тази история, учениците се чувствали напълно оправдани да призоват смърт над тези неблагодарни самаряни. Даденият от Исус отговор щял да се окаже шокиращ:

Лука 9:55-56 А Той се обърна и ги смъмри, и каза: Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, а да спаси. (56) И отидоха в друго село.

Тези думи разкриват сърцевината на мисията и характера на Исус. Исус не е унищожител, а Спасител. В същото време изглежда Христос не само изобличил учениците, но и действията на Илия:

Тогава царят прати при него един петдесетник с петдесетте му войници. Той се изкачи при него и ето, Илия седеше на върха на хълма. И му каза: Божи човече, царят казва: Слез! (10) А Илия в отговор каза на петдесетника: Ако аз съм Божи човек, нека слезе огън от небето и нека пояде теб и петдесетте ти войници! И слезе огън от небето и пояде него и петдесетте му войници. 4 Царе 1:9-10

Един повърхностен прочит на тази история изглежда би показал, че макар Исус да бил дошъл на земята, за да спаси живота на хората, Богът на Стария завет силно желаел да изгаря живи хора затова че дръзват да пленят Неговия пророк. Дали Исус изобличил само омразата на учениците, изразяваща се в желанието им да унищожат самаряните, или Исус също изобличил и действията на Илия? Отговорът който Исус дава на учениците относно Неговата мисия щял да покаже, че изобличението било и за Илия. Как би могъл Исус да изобличи учениците, казвайки че мисията Му е да спаси хората, а след това да обяснява, че в определени случаи Той щял да унищожи хората? Ако случаят беше такъв, Исус щял да им каже, че сега не е времето за тези неща или че първо трябва да се молим за тях малко по-дълго време. Исус не дава никакъв признак за някаква забавяща се отплата. Той само говори за спасяване на живота на хората в противовес на тяхното унищожаване.

Това изказване на Исус в библейската версия на Крал Яков изглежда се е оказало доста обезпокоително за много от съвременните преводачи на Библията, тъй като тези думи просто не се съдържат там:

Лука 9:55-56 Но Исус се обърна и ги изобличи. (56) След това Той и учениците му отидоха в друго село. Нов Международен Превод

Лука 9:55-56 Но Той се обърна и ги изобличи. (56) И те отидоха в друго село. Ревизирана версия

Тази разлика в превода има огромни разклонения в разбирането за характера на Бога. Един много голям въпрос, който трябва да бъде зададен е следният: Кой докара огън от небето върху онези мъже? Трябва да върнем малко назад историята за Илия към едно важно нещо, което Бог му показал след голямата му победа на планината Кармил:

3 Царе 19:11-12 Тогава Той каза: Излез и застани на планината пред ГОСПОДА. И ето, ГОСПОД мина и голям и силен вятър цепеше планините и разбиваше скалите пред ГОСПОДА, но ГОСПОД не беше във вятъра; а след вятъра — земетресение, но ГОСПОД не беше в земетресението; (12) а след земетресението — огън, но ГОСПОД не беше в огъня; а след огъня — звук като от тих повей.

Каква идея е искал Бог да представи на Илия? Същият принцип който е изразен навсякъде в Писанието:

И ми отговори, като каза: Това е ГОСПОДНОТО слово към Зоровавел, което казва: Не чрез мощ, нито чрез сила, а чрез Моя Дух, казва ГОСПОД на Войнствата. Зах. 4:6

Бог казвал на Илия, че Той не използва сила, за да принуждава хората да са послушни и за напредъка на Своето царство, но по-скоро Неговият тънък глас работи в сърцата на хората, за да ги обръща към истината. Противоречие е Бог да каже на Илия, че Той не е в огъня, а след това да се обърне обратно и да изгори 102 човека заради това че се опитват да пленят Илия. Бяха 102 човека, защото огънят слезе два пъти върху два отряда от по 50 човека и техните водачи. Вярно е че Бог изпрати огън да изгори жертвата на олтара, но този огън не беше изпратен да унищожи живота на хората, а за да ги спаси. Когато Илия призовал огън от небето върху тези мъже, вече му е било показано, че Бог не е в огъня, за да принуждава или да насилва хората да се съгласят. Раболепното покорство на третия капитан на 50 мъже не беше покорството което Бог търсеше.

4 Царе 1:13 И царят пак прати трети петдесетник с петдесетте му войници. И третият петдесетник се изкачи и дойде, и коленичи пред Илия, и го помоли, като му каза: Божи човече, моля те, нека бъде скъпоценен пред очите ти животът ми и животът на слугите ти, тези петдесет войници!

Дали този човек коленичи подбуден от почитание към Бога на Илия понеже Го обича и иска да му се покланя? Със сигурност не! Той бил ужасен, че ще умре и молил за живота си. Ако такъв начин на поклонение е приемлив за Бога, тогава Исус би могъл да призове огън върху няколко фарисеи и няколко римляни, и всички веднага щяха да Му се поклонят—не защото Го обичат, но от страх. Следователно не Бог е бил в този огън, който погълнал онези мъже. Как тогава да обясним какво се е случило там?

4 Царе 1:9, 10 Тогава царят прати при него един петдесетник с петдесетте му войници. Той се изкачи при него и ето, Илия седеше на върха на хълма. И му каза: Божи човече, царят казва: Слез! (10) А Илия в отговор каза на петдесетника: Ако аз съм Божи човек, нека слезе огън от небето и нека пояде теб и петдесетте ти войници! И слезе огън от небето и пояде него и петдесетте му войници.

Командирът и неговите мъже били под властта на израилевия цар, който бил потърсил помощ от Ваал-зевул – богът на Екрон. Богът на Екрон бил един вдъхновен от Сатана фалшив бог. Търсейки помощ от този бог, той отварял себе си за юрисдикцията на Сатана:

Не знаете ли, че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате – било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда? Римл. 6:16

Въпреки че тези мъже, които представяли царя, се били поставили под юрисдикцията на Сатана, капитанът им все още признавал властта на Илия като Божий човек. Целият Израил си спомнял какво се било случило на планината Кармил, когато видели, че Бог бил с Илия. Щом капитанът вярвал че Илия е Божи човек, защо Илия се опитвал да търси знак, за да потвърди това? Откриваме отговора малко по-надолу в главата:

4 Царе 1:15 Тогава Ангелът ГОСПОДЕН каза на Илия: Слез с него, не се бой от него. И той стана и слезе с него при царя.

На Илия било казано да не се страхува. Защо Илия се страхувал? Проблемът изникнал назад във времето точно след събитията на планината Кармил:

3 Царе 18:40 Тогава Илия им каза: Хванете пророците на Ваал! Никой от тях да не избяга! И те ги хванаха и Илия ги заведе при потока Кисон, и там ги изкла.

Преди Илия да заколи Вааловите пророци той стоял безстрашно пред царя и всичките му мъже. Преди това Илия бил преследван повече от три години след едно безстрашно влизане при царя, за да му каже, че нямало да има дъжд. Нищо не се споменава за преживяване на страх по време на всички тези преживявания. Чак след като Илия бил убил всички пророци на Ваал с меча той станал страхлив:

3 Царе 19:2-3 Тогава Езавел изпрати до Илия пратеник да каже: Така да ми направят боговете и така да прибавят, ако утре около това време не направя живота ти като живота на един от тях! 3 А като видя това, той стана и побягна за живота си, и отиде до Вирсавее, който принадлежи на Юда, и остави там слугата си.

Изглежда има един обратен на златното правило принцип, и той звучи така: “Каквито зли неща направите на другите, ще се страхувате, че ще дойдат върху вас.” Това със сигурност било преживяването на Каин:

А Каин каза на ГОСПОДА: Наказанието ми е твърде тежко, за да мога да го понеса. (14) Ето, гониш ме днес от лицето на земята, и ще се скрия от лицето Ти и ще бъда бежанец и скитник на земята; и всеки, който ме намери, ще ме убие. Бит. 4:13-14

След като Илия бил избягал от ръцете на нечестивата Езавел, той казал нещо странно:

3 Царе 19:4 А той самият отиде на един ден път в пустинята и дойде, и седна под една хвойна. И поиска за душата си да умре и каза: Стига! Сега, ГОСПОДИ, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.

Илия бяга за живота си, но след това моли Бог да отнеме живота му. Защо просто не се остави на Езавел да го убие? Тогава добавя жалните думи “защото не съм по-добър от бащите ми.” Какво има предвид с това? Изповедта му пред Бога малко по-късно разкрива мотива:

3 Царе 19:9-10 Там влезе в една пещера и пренощува там. И ето, ГОСПОДНОТО слово беше към него и му каза: Какво правиш тук, Илия? (10) А той каза: Много ревнувах за ГОСПОДА, Бога на Войнствата; защото израилевите синове оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах, а и моя живот търсят да отнемат.

Сърцето на Илия излива своето разочарование и огорчение от паденията на Израил и убиването с меч на Божиите пророци. Илия се бил надявал, че народът ще застане на негова страна и че когато Езавел го заплашвала, всички щели да станат и да действат с него в реформирането на народа. Когато никой не застанал до него, той се почувствал така сякаш всичко било напразно. Разкрива се също и неговата мотивация за убиването на Вааловите пророци. Те били убили Божиите пророци с меч. Наказанието което се дава в Мойсеевия закон за идолопоклонство било смърт чрез убиване с камъни, а не убиването с меч. Ще говорим за наказанието на убиването с камъни в друга глава, но идеята е, че Илия не следвал очертания в Писанията процес за справяне с идолопоклонството. Това разкрива, че макар Илия да желаел да почете истинския Бог, той правел това по един погрешен начин. Това отново ни свързва с историята за учениците. Те обичали своя учител и го почитали, но любовта им била изопачена от Сатана, когато нещата не вървели така както искали и духът на отмъщението бил разкрит. Затова било логично в своя дух учениците да се идентифицират със Историята за Илия, защото тя отразявала подобен дух. Напомнено ни е, че:

Илия беше човек със същото естество като нас… Яков 5:17

Илия знаел че Вааловите пророци заслужавали смърт, но начинът му за справяне с този проблем го накарал да действа в противоречие с Божия ред. Това е видно от внезапната му уплаха от смъртта, каквато той не бил преживявал преди това. Този страх все още бил с Илия, когато всички войници приближавали към него. Както Илия бил убил с меч, той се страхувал, че и той ще умре от меча. Макар че капитанът не се съмнявал, че Илия е Божи човек, самият Илия се борил със своя страх от смъртта и с мисълта дали е по-добър от бащите си. Сатана се насочил специално към съмнението на Илия, подтиквайки го да го изрази, казвайки:

Ако аз съм Божи човек, нека слезе огън от небето и нека пояде теб и петдесетте ти войници! 4 Царе 1:10

Това е подобно на тези думи на Сатана:

Ако си Божи Син, заповядай на тези камъни да станат хлябове. Мат. 4:3

Употребата на божествена сила за повторно уверяване на дадена личност за нейната позиция спрямо Бога е липса на вяра. Трябва да сме убедени чрез вяра, че сме деца на Бога от това което Бог вече ни е казал. По какъв начин тези 50 мъже били облагодетелствани от тази изява на сила? Как това им е помогнало да повярват в това което те вече изповядвали относно Илия, че е човек на Бога? Несигурният в това бил Илия. Тази несигурност накарала Илия да забрави, че Бог не е в огъня, и той бил победен от внушението на Сатана да призове огън над тези мъже. Имаме ли доказателство, че Сатана може да докара огън от небето, за да изгаря хора?

Йов 1:12, 16 Тогава ГОСПОД каза на Сатана: Ето, всичко, което има, е в твоята ръка; само към него не простирай ръка. И Сатана излезе от присъствието на ГОСПОДА... (16) Докато той още говореше, дойде и друг и каза: Божи огън падна от небето и изгори овцете и слугите, и ги погълна; и само аз избягах, за да ти съобщя.

Все още остават някои въпроси. Ако Сатана е заблудил Илия чрез личното му съмнение, как е възможно точно в следващата глава Илия да бъде преселен в небето? Изглежда абсурдно да се мисли, че допускането на една такава голяма грешка към края на земния му живот трябва да бъде наградено с едно директно отнасяне в небето и вечен живот. Когато си помислим за Йоан Кръстител се сещаме, че той се усъмнил, че Исус е Месия точно преди смъртта си:

А Йоан, като чу в тъмницата за делата на Христос, прати от учениците си да Му кажат: (3) Ти ли си Онзи, който има да дойде, или друг да очакваме? Мат. 11:2-3

Библията не ни казва как е отговорил Йоан. Но от начина по който Исус говорил за Йоан изглежда очевидно, че Йоан е победил своите съмнения и е бил подготвен за мъченичество. Исус казал:

И ако желаете да приемете това, той е Илия, който имаше да дойде. Мат. 11:14

Казано ни е също:

Той [Йоан] ще върви пред лицето Му в духа и силата на Илия,… Лука 1:17

Йоан Кръстител извършил мощно дело за Бога, а след това имал основна криза на вярата, която превъзмогнал, което довело до неговата подготовка за смъртта. Това било в същия дух като Илия, който извършил велико дело за Бога, а след това имал основна криза на вярата в края на службата си, но превъзмогнал съмнението за себе си и бил преселен. Това е един ценен урок за всички нас; във връзка с това, че праведните ще живеят чрез вяра, а не чрез заслугите на това което са направили. Преселването на Илия след едно такова огромно падение дава голяма надежда на всички ни, че ние също можем да бъдем преселени след като виждаме колко слаби и безпомощни сме. Нека се радваме че спасението е единствено в заслугите на Христос, а не в предполагаемите дела на супер-героите пророци, които могат да унищожат другите в името на Бога докато защитават себе си.

Другият въпрос, който трябва да бъде обмислен е защо Бог позволил тези мъже да бъдат унищожени от Сатана с огън? Тъй като тези мъже били слуги на израилевия цар, който бил предал себе си на Ваал-зевул, богът на Екрон, тези мъже нямали защита срещу унищожителя. Когато Сатана бил се сдобил с достъп до тези мъже, той трябвало да ги убие по начин, който щял да покаже, че Бог е направил това. Това била почти съвършената заблуда; направи делото, а след това кажи, че Бог го е направил. Страховете на Илия били използвани от Сатана, за да му дадат алибито от което се нуждаел. Планът бил много успешен, защото повечето хора вярват, че Бог е изгорил онези мъже, но за щастие, Исус ни казва, че това не е Неговият Дух. Той е Спасителят, а не Унищожителят.

Колко чудно е да знаем, че нашият скъпоценен Спасител, който взел онова малко дете в ръцете Си и ни разкрива величието на Своето царство, е един Спасител в когото ние можем да си почиваме с увереност. Той няма да ни нарани по никакъв начин, защото Исус е Пастирът, а е Касапинът; Той води овцете Си край тихите води, а не ги измъчва до смърт. И все пак има още по темата за огъня, което трябва да обмислим преди да можем да бъдем сигурни, че нашият небесен Баща е наистина Някой от когото няма нужда да се страхуваме.