8. Шабат за душата: намиране на вътрешен мир

Публикувана Яну 04, 2018 от Adrian Ebens в Божествения модел на живота Намерени: 144
Преведено от Деян Делчев

Библейският запис за сътворението на човека разкрива, че:

 

...И ГОСПОД Бог образува човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана жива душа.... Битие 2:7

 

Научаваме, че човекът е комбинация от тяло и дихание или вятър/дух. Какво е отношението между тези два елемента - тяло и дух или тяло и ум? Ако потърсите в Интернет израза “Проблем с ума и тялото” ще откриете, че има изобилно литература, посветена на този въпрос.

 

Един от централните въпроси в психологията (и философията) засяга проблема ум/тяло: дали умът е част от тялото или тялото е част от ума? Ако са отделни, то как тогава си взаимодействат? И кое от двете надзирава другото?1

 

Нека тестваме тези въпроси в двата обсъждани модела:

 

Божественият модел на Писанието

Моделът на бога на този свят

ἐκ → δια = ζωη

Източник → Канал = Живот

1. ἐκ → ζωη← ἐκ

(източник) ↓ (източник)

2. ἐκ (източник)

 

Идентифицирането на елементите в Божествения модел е просто, когато приложим характеристиките видим и невидим. Ясно е, че умът е невидим, а тялото е видимo. Така че нашата формула в този случай е:

 

ум → тяло = живот

 

Ако приложим подходящите характеристики на модела, виждаме, че умът е главата или това, което насочва тялото. Тялото е каналa, чрез който се разкрива умa. Мислите на ума се изявяват чрез гласа и действията на тялото. Апостол Павел изразява това отношение ум-тяло, когато казва:

 

А уморявам тялото си и го поробвам, да не би проповядвайки на другите, аз самият да стана неодобрен. 1 Коринтяни 9:27

 

Тялото е поставено в подчинение на ума. Но тук трябва да бъдем внимателни и да се придържаме към всички характеристики на Божествения Модел. Умът е защитник на тялото във връзка с това, че той се опитва да го държи винаги добре нахранено, то да се упражнява и да постигне адекватна почивка за тялото. Това е в контраст с платоничните идеи, които водят до потискане на тялото и до издигането на монашеството2 и бичуването на тялото. Тази идея е естественият плод на модела на творението, както ще видим по-късно. В този модел виждаме:

 

1. Ум→ Живот ← Тяло (Дуализъм)

ИЛИ

2. Ум/Тяло (Монизъм)3

 

Когато тялото и умът са схващани като две образувания съизточници, ще се стигне до стремеж за синхронизиране на два противоположни елемента. Една от най-често срещаните човешки ситуации, които идват като резултат от този модел на живота е: как да се справим с въпроса за глада. Когато тялото сигнализира за глад и то има съравен статус с ума, тогава кой решава какво и колко трябва да се яде? С други думи, дали изразът на тялото за глад е апел или заповед? В Божествения Модел това се разбира като апел към ума. Умът оценява дали молбата ще служи за добро или за вреда на тялото и тогава издава заповед. Ако телесните функции са в подчинение на ума, когато той казва не, няма да има конфликт, но ако тялото и особено по-нисшите части на мозъка, не са в подчинение на по-висшия челен дял на мозъка, ще има война в ума дали да се яде или не. Тази война се провежда масово в света през въпроси, свързани с напълняването и много болести в резултат на стила на живот, случващи се поради това, че умът е бил принизен до второкласната позиция на тялото.

 

В Божествения Модел, хармонията на ума и тялото се намира в контрола на ума над тялото, където умът се грижи за тялото и го защитава, а тялото храни ума и изразява и разширява неговото мислене и воля. Докато тялото и умът са моделирани по великата ἐκ → δια - източник-канал формула, тя ще се старае да функционира в този ред и така ще предотврати размирицата в душата, докарвайки мир. Качествата на Божия Син, великият δια на вселената, са които подсигуряват покоя. Както Иисус ни учи:

 

Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка. Матей 11:28

 

Хармонията на ума и тялото могат да започнат, когато позволим на принципа на Христос δια да владее в живота ни, за да повлияе каналните аспекти на естеството ни. Тази хармония ще доведе до Шабат или покой за душата.

 

Въпросът за ума и тялото може още да бъде разширен в отношението между разума и чувствата. Нека още веднъж приложим двете формули. Досетихме се, че Божественият модел показва разума като невидим, а чувствата включват видим израз.

 

Разум → Чувства = Живот

 

Обратният вариант при модела на творението - “бъди свой бог” това става:

 

1. Разум→ Живот ←Чувства

2. Господство на разума - “рационализъм.”4

ИЛИ

2. Господство на чувствата - “Нека чувствата те водят.”

 

Ако изучавате на някакво ниво разума и емоциите, ще получите много съвети относно това как да ги хармонизирате. Възприемайки разумът и емоциите като два източника, на които се гледа като на противоположни принципи, създава се вътрешна борба за господство. Платон представял това като бял и черен кон, които теглят колесницата ни в живота. За Платон, разумът бил белия кон, докато емоциите, черния кон и по този начин показвал съперническото естество на техните отношения.

 

Съперничеството на черното и бялото отишли една стъпка напред в Изтока чрез принципа Инг и Янг, където сърцето на бялото е черно и сърцето на черното е бяло. И отново можем да видим частичен израз на това във филмовата поредица „Междузвездни войни”, където сърцето на джадайската етика се изразява в спокойна, добре премерена дисциплина, ръководена от чувствата.

 

Някой би могъл да каже, че в сърцето на емоциите е разумът, но тогава това затваря един диалектичен цикъл, който, постоянно повтаряйки се, води до едно мистично и неразбираемо съществуване. “Просветените” ви казват, че неговото подлагане на съмнение разкрива, че сте начинаещ ум; че трябва просто да оставите сърцето ви да възприеме това, което умът не може да приеме. “То е тайна, просто го приеми”

Цялото това объркване, конфликт и тази битка могат да утихнат чрез приемането на Божествения Модел и отношенията на водачество-подчинение при разума и емоциите, където емоцията действа като увеличител и сияние на славата на ума. Роденият Син ни кани да се храним с великия Хляб на живота δια, за да възстанови истинската хармония и да докара покой на умовете и телата ни.

1http://www.simplypsychology.org/mindbodydebate.html

2Монашеството е религиозен начин на живот, който отрича светските начинания, за да може да се стигне до пълно посвещение на духовната работа. Практиките на монашеството често включват сурова дисциплина, чрез телесни страдания за отслабване и потискане на плътските желания.

3https://en.wikipedia.org/wiki/Mind-body_problem

4https://en.wikipedia.org/wiki/Chariot_Allegory