4. Магьосницата и нейният чирак

Публикувана Яну 04, 2018 от Adrian Ebens в Първородна любов Намерени: 193
Преведено от Деян Делчев

Когато проучвахме първородната любов, която съществувала в Едемската градина в лицето на Адам и Ева, открихме един двигател на перманентната любов, който бил планиран като нещо, което ще осигурява притокът към обещаното население на земята. Изливането на благословението от Адам към Ева и връщащата се признателност от Ева към Адам, щели да поддържат един постоянен горивен приток към тези двама члена дотогава докато те оставали закотвени в техния произход на водачество и подчинение и в постоянния им спомен, че всичко което притежават им е било дадено от Агапе на нашия даряващ Бог.

Не ни е казано точно колко дълго е продължило това движение на любовта в красивата градина, но за съжаление се случили събития, които накарали този двигател да стърже до спиране. Искаме да проучим внимателно тези събития и да обмислим как първородната любов е била унищожена и заместена от падналата любов, която познаваме като Ерос.

Каквато и да е била причината, Ева се оказала пред забраненото дърво, размишлявайки за значението на Божията забрана да не се яде от плода му. Интелигентен глас, идващ от една змия, събудил любопитството й дотам, че да я накара да погледне сериозно на това, вцепенена от учудване.

И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в градината? Бит. 3:1

Ева добре съзнавала, че Бог бил дал всичко на съпруга й, и че притежавала всички тези неща от Бога, чрез него. Въпросът относно прямата заповед на Бога се опитвал да постави съмнение в ума на жената във връзка с това каква е истината. Мисълта да се постави под съмнение казаното от Бога била нещо ново за Ева и всеки следващ момент от диалога със змията, я отвличал все по-далече от позицията й в Божието творение. Обвързвайки се със защита на Бога, тя получавала покана да излезе от канала на благословението. Зададеният въпрос бил покана за самостоятелно справяне с повдигнатите въпроси, забравяйки, че не трябва да говори с който и да е задаващ й въпроси непознат, без прикритието и закрилата на съпруга си. За нея би било напълно достатъчно просто да отмине и да не казва нито дума.

Загатва се, че Ева не се е чувствала съвсем спокойна, когато отговаряла. Често, когато преживяваме страх или сме под напрежение, можем да добавим повече от това което е в действителност, сякаш мислейки, че едно допълнително подсигуряване ще предотврати проникването на внушението в умовете ни.

Жената каза на змията: От плода на дърветата в градината можем да ядем, 3 но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него и да не се докоснете до него, за да не умрете. Бит. 3:2-3

Но какво всъщност бил казал Бог съпруга й, за което той след това я бил инструктирал?

Но от дървото за познаване на доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш. Бит. 2:17

Бог бил казал, че ако яде от него ще умре, а в своята загриженост, Ева добавила, че ако го докосне ще умре. Това била перфектната възможност Сатана да нанесе удар. С поставянето на плода в ръцете й, сега тя била изправена пред едно очевидно доказателство, че не умира, когато го държи в ръка. Доказателството от което се нуждаел Сатана, за да покаже, че уж Бог лъже, излязло от собствената й ръка.

Нейната увереност, че би могла сама да се справи с тази ситуация без нуждата от отредения й защитник, я довела до положение където на нея й изглеждало ясно, че Бог не казвал истината. Желанието й да защити Бога, отворило път за Сатана да накара Ева да се съмнява в Бога. Колко хитър враг! Колко привлекателни са аргументите му!

Ева не знаела, че общува със зъл дух. Не кой да е от злите духове, но бащата на всички зли духове! Можем да се опитаме да кажем, че жената не е имала представа какво й се случва. Но тя знаела достатъчно, за да разбира, че не трябва да действа самоуверено, а да побегне към обятията на мъжа от когото получила всичко и който й бил даден от Бога, за да е неин духовен бранител и щит.

Виждайки как сега жената е изправена пред очевидно и неопровержимо доказателство, че Бог не е достоен за доверие, злият дух в неговата война нанесъл удар срещу Агапе, за да установи върховенството на Ерос.

А змията каза на жената: Никак няма да умрете! 5 Но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога — да познавате доброто и злото. Бит. 3:4-5

Твърдението “никак няма да умрете,” съдържа семето на смъртоносната отровна ерес, че животът ни не е зависим от Бога, но от нещо, което притежаваме естествено. Това включва и идеята, че мога да придобивам неща от природния свят, които подсилват живота ми, силата ми и мен самия. Поддържането на тази лъжа би унищожило естественото чувство на признателност у жената към мъжа, затова че е излязла от него и е получила живота си от него. На второ място, тя вече нямало да се нуждае от чувството на благодарност за това че й е даден околния природен свят, понеже чрез нейната „смелост“ и усилие тя самата си е намерила нещо съществено, което би я издигнало към истинската й идентичност на богиня. Вече няма да се подчинява на гласа на “мъжкото господство и контрол”. Тя била намерила друг път към Бога и този път бил през самата нея; този път бил едно просто осъзнаване на вродената й божественост, разкрита чрез мъдростта на „благодетелната“ змия.

Думите на змията имали ефект, защото жената веднага видяла нещо в плода.

И жената видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, и взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, и той също яде. Бит. 3:6

Семето на змията я карало да вижда дървото като такова, което притежава добро по един вроден начин, като нещо приятно за очите. Тя била привлечена от вродените качества на това дърво и изяждайки плода му, запечатала решението си да се съгласи с новото възприемане на реалността, което било противоположно на казаното от Бога.

В случай, че пропускаме какво точно се е случило тук, нека минем през това внимателно. Ева разговаряла с един зъл дух. Когато яла от плода и взела решение в полза на казаното й от този дух, тя го поканила да поеме контрол над ума й. Затова, когато приближила към Адам, тя била демонизирана. И нещо по-лошо. Явила се с вестта на злия дух, който й обещал магически сили, за да стане като Бога, а по дефиниция това прави първата ни майка магьосница.

Когато жената се връща от дървото, тя е под контрола на Сатана. Сега тя идва при своя съпруг не като покорна съпруга, но като учител на една нова религия. Когато Адам застава пред Ева, ние виждаме едно предварително представяне на мъжете в идните векове, които заставали пред женските оракули (като този в Делфи и други), които им обещавали знанието за тяхната бъдеща съдба. Докато наблюдава жена си, която била кост от костите му, Адам влиза в контакт с един дух, който вече не го признава за неин господар и благодетел. Тя била намерила друг приятел на душата си, друг учител, който й обещал всичко което нейното сърце можело да пожелае, без необходимостта да се подчинява на когото и да е. Тя била дошла не за да се учи, а за да поучава; не за да се подчинява, но да заповядва покорство. Този феминистичен дух, сега управляващ чрез силите на тъмнината, станал медиум на съблазънта с цел убеждаването на Адам да стане негов чирак.

Онова което прониквало в ума на Адам чрез Ева, не било дух на благодарност, но един друг дух. Един неспокоен и развълнуван, еротичен и опияняващ дух. Дух който съблазнява и измамва. Когато сега поглежда към нея, тя му изпраща визуални сигнали и феромони, че той й е приятен. Използва тялото си като унищожително оръжие, за да направи Адам роб на нейната нова, вродена „божествена форма.“ Адам чува змийския / сиренния вик на тази магьосница, която се представя като негова любяща съпруга, без да знае, че в действителност тя е един вампир, който се опитва да се нахрани от трупа му и да го превърне на феникса Нимрод. Щеше да е добре Адам да си спомни:

Защото заповедта е светилник и законът — светлина, и поучителните изобличения са път на живот, 24 за да те пазят от злата жена, от ласкателния език на чужденката. 25 Не пожелавай красотата й в сърцето си и да не те улови с миглите си, 26 защото заради блудна жена човек изпада до парче хляб и прелюбодейката лови скъпоценната душа. Притчи 6:23-26

Адам се бори със змията през посредничеството на магьосницата. Чрез нея, змията прилага своите магически сили, опитвайки се да го привлече към новата религия. Тя държи в ръката си обещание за живот, но Адам знае в сърцето си, че това е смърт.

За да те избави от чужда жена, от чужденката, която ласкае с думите си, 17 която е оставила другаря на младостта си и е забравила завета на своя Бог, 18 понеже домът й води надолу към смъртта и пътеките й — към сенките. Притчи 2:16-18

Адам не осъзнава, че неговата съпруга е вече мъртва; сладката, покорна, послушна жена, чието сърце било пълно с благодарност към Бога чрез нейния съпруг, умряла при дървото на познанието. Като син на тази жена, аз жалея за нея, моята бедна сладка майка, убита при дървото на познанието и заменена от един дух, нечестив като самия пъкъл. Но и нещо повече, сладкият, покорен дух, който пребивавал в сърцето на Ева, в действителност бил Духът на Христос, и с изяждането на плода тя приковала Христос на кръста и затова Той станал агнето заклано от основаването на света.

Дали Адам напразно се е надявал, че с изяждането на плода, може да влезе в тази мрачна земя и да спаси бедната си съпруга? Дали също така се е чувствал уверен да се захване с дявола и да го победи? Когато си мисля за нашия баща Адам и неговата травма, сърцето ми скърби за него, искам да му извикам: “Моля те, татко! Моля те, не съгрешавай срещу нашия Агапе Баща!” Но уви, не мога да достигна до ушите му и ето че той взема плода.

Новият световен ред бил установен. Адам щял да стане роб на жената. Тя щяла да бъде учителят, а той щял да бъде ученикът, или чиракът. Сега една част от мъжа щяла да очаква от жената живот, а понеже вече бил взел от плода, той щял също да има и решителни чувства да не приема никога да бъде управляван от нея и от който и да било. Сега те и двамата щели да бъдат затворени в битката между половете; за правото както да се наслаждават, така и да контролират. Когато вярваме, че другият има някаква присъща сила, животът се превръща в битка за завладяване и контролиране на привличащите ни обекти.

Чистотата и невинността на онзи двигател на първородната любов, изпускащ благословение от главината и благодарност от подателя, била заменена с една игра на взаимното привличане и отблъскване. Това бил един нов свят, където предполагаемите противоположности се привличат. Новата религия учи, че всяка душа има естествено безсмъртие и че можем да подпомогнем вродената си сила, сливайки се с друго безсмъртно същество. Тайната на тази нова еротична форма на любовта е в това да се привлече партньор, който ще ви подпомогне, но не трябва никога да позволявате той да доминира над вас. Новото преживяване на мъжката и женската интимност е съблазняване, смесено с внимателна манипулация; един процес на разкриване на тялото и скриване на духа. Красивото преживяване на любовта, което осигурява постоянно циклично движение в рамките на уважение и признателност, е заменено с новата сурова реалност на лутането напред назад, взаимното привличане и отхвърляне; моментното удоволствие, което после отстъпва място на чувството на празнота и дори отвращение.1 Винаги търсещи, но никога задоволени. Новите движения на мъжа и жената не били цикъл на любовта, който щял да разпръсква Христовия Дух на целия свят, а по-скоро едно магнетично всмукване, което поглъщало всичко по пътя си като една зловеща черна дупка. Геният на Агапе двигателят е в това, че и двата елемента на мотора знаят, че всичко което имат им е било дадено и че понеже Бог е Агапе, Той ще ни даде това от което се нуждаем. В обратния случай, двигателят на Ерос трябва да търси и притежава за себе си и затова никога не е удовлетворен и доволен.

Някак шокиращо е да мислим за Ева като за обладана от демони магьосница. Когато Адам погледнал към Ева, почувствал, че една толкова красива и изтънчена като нея не би могла да е толкова лоша колкото се предполага. Така и днешните хора са склонни да смятат, че направеното от Ева е незначително. Несъмнено тя е била заблудена и не е разбирала какво й се е случило, но това само е направило използването й от Сатана още по-смъртоносно, когато предизвикал Адамовото падение. Това означава ли, че мъжете трябва да обвиняват жените за грехопадението? Със сигурност не, съдбата на човешката раса била предимно в неговите ръце и той взел фаталното решение като глава на човешкото семейство. Водачеството означава, че Адам бил отговорен за падението на расата, но, за да разберем напълно проблемите между мъжете и жените, е необходимо да разбираме възможно най-добре какво се е случило в началото и как сме изпаднали от първородната любов.

Библията казва, че “двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища.”2 Мъжът е двоеумен в това, че се чувства както господар, така и роб на жената. Хем очаква от нея скъпоценно съкровище, и да му осигури това от което се нуждае, а в същото време желае да доминира над нея и да я контролира. Тази двоеумност дори не се позовава на Божия план за привличане на мъжа обратно към Агапе, която би му дала желанието да благославя своята съпруга и да се надява на нейната почит и уважение към неговото водачество. Като жреца на новата религия, жената би желала да сведе мъжа до петите си, за да бъде нейно подножие, а в същото време се чувства и увлечена и изплашена от неговата сила и войнствен нрав.

Не би било преувеличено да кажем, че, когато две същества се привличат едновременно едно от друго, а също се опитват и да доминират едно над друго, биха могли само да се самоунищожат. Принципите на консуматорство и господство нямат капацитета да устоят във вечността, защото са иманентно унищожителни. Без въвеждането на едно ново семе в човешката опитност, Ерос моторът на взаимното привличане и отблъскване би отказал още в градината. Въпреки че Духът на Христос бил отблъснат с падението в градината, обещанието за неговата смърт като семето на жената, отворило врата за възстановяване на един остатък от Адам в царството на Агапе.

1 Пример за това виждаме в 2 Царе 13:10-15. Амнон в страстта си изнасилил своята сестра, а след това я намразил.

2 Яков 1:8 Цариградски превод на Библия, 1871 г.