2. Фонтанът на живота

Публикувана Яну 04, 2018 от Adrian Ebens в Войни на идентичността Намерени: 198
Преведено от Деян Делчев

Беше дълъг работен ден. Бяхме в края на подготовката – всъщност около деветдесет бюджета трябваше да се обединят в един. Това беше деликатен процес, да събереш целия доход измежду всички амбициозни директори, всеки от които изисква и се надява на по-голямо парче от тортата, за да постигне целите си. Умът ми напразно се опитваше да се освободи от всичките тези числа в главата ми, когато изведнъж телефонът звънна. “Здравей сине... татко е.” Татко се държеше така, все едно държеше импайър стейт билдинг на раменете си. “Какво става, татко?” “Мама е участвала в сериозна автомобилна катастрофа.”

 

Тези думи ме удариха като тежък чук. Веднага се разтреперих и пулса ми се удвои на секундата. Мускулите ми се схванаха, когато адреналинът премина през тялото ми. “Катастрофа?” Почти прошепнах на телефона, опитвайки се да задържа слушалката. “Колко е сериозно?...” “Много е сериозно синко.”

 

В този момент ми се искаше да мога да скоча през телефона и просто да се хвана за тате, но той беше на 12 часа път разстояние и трябваше да изчакам до сутринта, за да хвана самолет. Главата ми се въртеше, когато затворих телефона – веднага ме обхванаха шок, страх и безмълвие. Точно тогава си спомних за Исус и просто паднах на коленете си и заплаках “О, Исусе – моля те, не я оставяй да умре.” Отворих си Библията и се молих докато върху мен дойде чувство на спокойствие и почни се успокоих. Умът ми се върна към ежедневните ангажименти, докато страхът, безпомощността и шокът не ме удариха отново. Отново и отново заставах на колене и само се молех и се държах за Исус.

 

Мама отивала да преподава урок по музика. Била на магистрала с две пътни платна с десет-метрова градинска ивица между двата пътя. Тъкмо подминавала друга кола, когато минала през неравност и това е всичко, което си спомня. Един автомобил, който идвал от другия път загубил контрол и пресякъл десет-метровата лента между двата пътя и ударил челно мама. Силата на удара изнесла двигателя на колата на мама през защитната преграда, като същевременно захвърлила волана право към лицето и. По неизвестна причина седалката в този момент се счупила и аз съм толкова благодарен за това, тъй като в противен случай тя би умряла на момента. Когато я закарали в болницата, била със счупени ръце и крака и лявата половина на лицето и била обезобразена.

 

Когато я закарали в болницата, там имало доктор, който тъкмо свършвал смяната си. Като видял майка ми, веднага се върнал на работа. Осем часа той се борил за живота й и накрая, след много напрегнати моменти тя се стабилизирала. Наистина не мога да намеря думи да благодаря на този доктор; дори сега това ме кара да се насълзявам. Този човек работил 16 часа без прекъсване и след това бил в състояние да звънне на баща ми в 3.00 през нощта и да му каже, че мама е била в критично състояние, но се е стабилизирала. Аз все още съм му изключително благодарен, един ярък пример за умение, сила и доброта в медицинската професия.

 

Няколко дни по-късно, жена ми и аз бяхме в интензивното отделение при мама. Бях толкова щастлив да я видя жива. Докторите бяха удивени от бързото темпо на възстановяването и. Казаха ни, че тя никога повече няма да може да свири на пиано и че дори може и да не е способна да ходи. Това беше тежък удар, но все пак тя беше при нас и аз бях благодарен. Лорел преглеждаше медицинския дневник за случая на мама и ми кимна да се приближа. Ясно беше отразен моментът, когато са смятали, че ще изгубят мама и как изведнъж след това, всичките й признаци на жизненост са се възвърнали и тя се стабилизирала. Нямаше описание как се е случило това и аз знаех, че моят Отец, източникът на живота, е изпратил Своя Син, за да я поддържа. Толкова съм благодарен за животодавната сила на Исус. Днес мама ходи и понякога, когато свири на пиано, аз изпитвам дълбоко чувство на благодарност към Исус, че е спасил майка ми от сигурна смърт.

 

Когато става въпрос за разбиране на източника на живота, Библията не ни оставя в съмнение. Ние четем следното за Исус в Колосяни:

 

Защото, чрез Него всички неща бяха създадени: на небето и на земята, видимите и невидимите, било тронове или власти, сили, управления или авторитети; всичко е било създадено чрез Него и за Него. Той е преди всички неща и в Него всички неща се сплотяват. Колосяни 1:16,17 (Нов международен превод)

 

 

Всичко, което виждаме и възприемаме и дори нещата, които не можем да видим, са били създадени и сега са поддържани от Исус Христос.1 Обърнете внимание на думите на последното изречение. И в Него всички неща се сплотяват. Текстът ясно ни казва, че източникът на живота, който идва от Божия Син, държи в едно цялата вселена. В книгата Деяния на апостолите, Павел казва това по различен начин:

 

Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове, нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко; направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им; за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас; защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме" Деян. 17:24-28.

 

Тук виждаме един Бог, Който е интимно ангажиран с живота ни. Павел започва с голямата картина, след което свежда нещата до личното и интимно ниво:

 

  1. Той е определил времето и мястото на всеки народ.

  2. Не е далече от всеки един от нас.

  3. … и накрая Павел отива в сърцето на проблема и казва, че ние живеем, движим се и съществуваме в Него.

 

Ако живеем в Него, то тогава простата логика ни казва, че ние не можем да живеем без Него. Като божествен представител на Бога, Исус, Синът на Бога, казва: “…отделени от Мене, не можете да направите нищо.”2 Моля, разберете, че това означава, че ние не можем да направим нищо - нито физически, нито умствено или духовно без Него. Ние сме напълно и изцяло зависими от Бога и Неговия Син за всичко, точно както малкото бебе зависи от неговите родители.

 

Нека илюстрирам това, понеже изводите от него са далеч простиращи се. Помислете за този удивителен орган – сърцето. То работи като помпа без почивка в продължение на десетилетия, за да разнася кръвта в нашето тяло. Удивителното при сърцето е, че пулсът му не изглежда да е подпомаган от външна сила. Мускулът на сърцето може да се отпуска и да се свива без директен стимул от нервната система. То притежава, така наречената, вродена регулативна система. Както е записано в един учебник по анатомия: “Системата за предаване на дразнения е съставена от специална мускулна тъкан, която генерира и разпределя електрическите импулси, които стимулират фибрите на сърдечния мускул и го карат да се свива.”3 Тези мускулни фибри определено са специални, защото те генерират електрически импулси, които не идват от нервната система. Абсолютно изумително е, че никъде в учебника по анатомия не се разглежда въпроса за това как тези мускулни фибри на сърцето произвеждат този електрически заряд, за да свиват сърцето. Наричат този процес специален и вроден, но как се случва това и от къде идва тази енергия?

 

Тук пътищата се разделят. Библията ни казва, че тази енергия идва директно от Бога: “В Него живеем” (Деян 17:28). Но Сатана ни казва, че това е вродено в нас; това е просто част от биологичния процес, който ние притежаваме като свой собствен: “никак няма да умрете” (Битие 3:4). Това е толкова фундаментален проблем. Нещата са или по единия, или по другия начин, не може и двата. Има много християни, които се опитват да заемат средна позиция по въпроса и казват: “Да, Бог е създал всичко, но то е като навит часовник. Той е стартирал нещата и ги е оставил да съществуват от само себе си.” Все едно, че някак си Бог е направил Дюраселните батерии и ги е поставил в нас. Библията не ни учи това. Ние сме интимно свързани с Него и напълно зависими от Него през всяка част от секундата, на всяка минута, на всеки час, на всеки ден. Бог активно, преднамерено и с любов ни предоставя електрическия заряд, който поддържа ритъма на сърцата ни. Има нещо в тази реалност, което може да ни накара нас, като човешки същества да се чувстваме наистина некомфортно, но към този въпрос ще се отнесем по-нататък. Фактът е, че ние трябва да си изясним този въпрос още сега. Или вярваме, че: „В Него ние живеем, движим се и съществуваме” или вярваме: “никак няма да умрете.” Не съществува среден вариант.

 

Колкото и предизвикателно да е това за мнозина от нас, ние разгледахме само физическата част на човешкото съществуване. Сега трябва да помислим за интелектуалните и духовните аспекти. Помислете над следните текстове:

 

...За да се утешат сърцата им, та, свързани заедно в любов за всяко обогатяване със съвършено проумяване, да познаят тайната Божия, сиреч, Христа, в Когото са скрити всичките съкровища на премъдростта и на знанието Кол. 2: 2,3.

 

Пак говори Господ на Моисея, казвайки: Виж, Аз повиках на име Веселеила, сина на Урия, Оровия син, от Юдовото племе; и изпълних го с Божия дух, в мъдрост, в разум, в знание и във всякакво изкуство; за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед и да изсича камъни за влагане, и да изрязва дърва, за изработването на всякаква работа Изх. 31:1-5.

 

Библията разкрива Бога като източника на цялата мъдрост и познание. Колосяни 2:2, 3 предизвиква концепцията ни, че като човешки същества ние можем да произведем мъдрост и познание. Всичката мъдрост и всичкото знание идват от Бога. Пример за това е показан в Изход 31:1-5. Тук виждаме как Бог дава на един човек мъдрост и умение за художествена изработка. Интересно е, че ние често наричаме хората, които показват големи способности и талант „надарени“. Да, те наистина са надарени от Бога.

 

Нека мислено се пренесем на едно концертно събитие. Публиката е очарована докато една талантлива млада дама минава нагоре надолу с пръстите си върху гранд пианото, поставено впечатляващо на сцената. Тя буквално кара пианото да пее – докосването на майсторската ръка. Постепенно тя се движи към кулминацията и ние усещаме, че краят е дошъл. Искаме да продължи – но изпълнението приключва и тълпата избухва в аплодисменти, впечатлена от тази елегантност и грация, комбинирана със страст и сила. Младата дама се покланя и вдишва аромата на славата и след това слиза от сцената.

 

Нека останем още малко на това, защото има нещо интересно в този популярен сценарий. Всеки път, когато се случи нещо подобно, публиката трябва да избухва пеейки: “Слава на Бога, от когото изтичат всички благословения” или нещо подобно на това. Аплодисментите трябва да се насочат към Бога, Който е дал способността, мъдростта и възможностите. Сърцето на пианистката би трябвало да прелива от любов и благодарност към Бога за това, че й е дал да използва тази дарба, но това рядко се случва. Ако ние наистина действахме по този начин, не бихме се главозамайвали от успеха или да се обезсърчаваме от провалите, защото способността за изпълнението не произлиза от нас и ако не произлиза от нас, тогава ние не бихме могли да си припишем заслуги, когато успяваме или да изпадаме в чувство на дълг, когато не успяваме.

 

Точно в това се състои проклятието на Дюраселното дърво. Представете си това дърво разположено на ръба на скала. Чувството на свобода, което преживяваме, когато успеем с вярата, че ние сме произвели този успех, се равнява на ободряването, предизвикано от свободно падане след скок с бънджи4 от скалата с въжето, завързано за ствола на дървото. Но когато дойде неуспех, въжето бънджи предизвиква ластичен изстрел като ни захвърля обратно към началната точка със спираща дъха скорост. Колкото по-надолу се „гмуркаме“ в лъжата за вътрешната сила, то по-високо ни отнася скоростта, когато се стигне момента на падението. Не може да се избяга от проклятието на Дюраселното дърво. Щом като веднъж сте вкусили от неговия плод, това въже е прикрепено здраво за крака ви и останалото е неизбежно. Не е случайно, че „депресията е водещата глобална причина за болестите“5 Дюраселното дърво стои на ръба на големия зъбер. Въжето е внимателно вързано за двата ни крака и колкото повече ние се хвърляме в тази лъжа, толкова по-трудно сме изтласквани обратно към основата на това дърво, когато дойде момента на неуспеха. Колко удара вече сте получили? Колко още може да поемете? Струва си да помислим за това.

 

Нека отидем на следващото ниво. Ние прегледахме импликациите на физическата и интелектуалната зависимост, но какво да кажем за духовната и моралната зависимост. Това е особено предизвикателен проблем, така че „закопчейте колани“; ще бъде тежък маршрут.

 

Библията ни казва, че „Бог е любов“ - 1Йоан 4:8. Това означава, че Бог е източникът на любовта. Това също ни препраща към идеята, че Бог е Бог и на надеждата. Римляни 15:13. Тази идея е развита по-подробно в Галатяните:

 

А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон Гал. 5:22, 23.

 

Изводите от този текст са покъртителни. Нека го анализираме накратко. Всички тези атрибути произтичат от притежаването на Божия Дух. Това означава просто, че без Духът на Бога не може да имате любов, радост, мир, търпение, доброта и т. н. Размишлявайки един ден за тази библейска истина, се разхождах из парка край едно езеро. Беше спокойно и мирно. Изведнъж забелязах една майка, която люлееше своята дъщеря на една люлка. И двете се смееха заедно и очевидно се наслаждаваха на компанията си. Любовта, която майката изпитваше към своята дъщеря беше вдъхновена от Бога. Мисълта да бъде обичаща, добра и нежна към своята дъщеря не произхождаше от сърцето на майката, но от Божието сърце и бе дадена на майката, която е избрала да я изрази и тя е станала майчина любов. В този смисъл, реално това не е въобще майчината любов, но Божията любов изразена чрез майката. Тази любов е станала част от майката, защото тя е отговорила на Божия Дух и я е изразила. В най-истинския смисъл, няма такова нещо като любовта на майката към нейните деца или любовта между съпруга и съпругата. Радикално ли е това? Библейско е!

 

Представях тази идея много пъти, когато проповядвах или говорих на семинари и беше интересно да се види реакцията на публиката. Лицата на някои от хората изглеждаха така, все едно аз току-що съм атакувал самите основи на човешката раса. Понеже всичките милиони любовни песни, които някога са били пяти и милиардите обещания пред брачния олтар, като: “Обичам те и ще те обичам завинаги,” нито едно от тези обещания не би могло някога да бъде спазено, ако Бог не излива своята любов в нашите възприемащи души. Нека поставим атрибута любов в края на бънджи въжето. Защо толкова много „отпадат“ от любовта? Хората, които са убедени, че любовта произхожда от собствените ни души, често могат да се събудят сутрин и да не „чувстват“ любов към техните партньори. Започват да се съмняват дали тази връзка е все още правилна за тях и често започват да търсят някой друг да им върне отново това чувство. Дюраселната кредитна карта е достигнала своя лимит и сега е време за изплащане.

 

А какво да кажем за честния мъж, който наистина е вярвал в трайната любов, когато е давал своите обреци към неговата съпруга и след това изведнъж разбира, че е привлечен от друга жена. Може да не е искал да се чувства по този начин, “но не е могъл да направи нищо.” Любовта е заменена със страстта и неговата почтеност става съмнителна. Той тогава започва да се отдръпва от своята партньорка, понеже чувството на вина, което той изпитва, понеже се държал по този начин, му пречи да повярва, че той все още може да бъде обичащ. Той си е мислел, че е можел да поддържа притока на любов от сърцето си, но сега бънджи въжето го изтласква към Дюраселното дърво от където първоначално е тръгнал и неговият брак е приключил. Чудно ли е тогава, че намирането на радост в брака е станало толкова неуловимо за повечето хора?

 

За онези, които чувстват, че техният брак не струва повече, помнете, че любовта произхожда единствено от сърцето на Бога и е свободно достъпна за онези, които Го молят за нея. Ако чувствате, че сте загубили тази любов към вашия партньор, молете Бог да ви я върне. Той ще го направи, обещал е.

1„...Защото всичко е от Тебе и от Твоето даваме на Тебе“ (2 Лет. 29:14).

2Йоан 15:5

3Герард Тостора и Николас Анагностакос, Принципи на анатомията и физиологията, (Издателство Харпър и Роу, Ню Йорк, 1984) с. 463.

4Бънджи е дълго еластично въже, което търсачите на силни усещания използват, за да скачат от мостове и други високи места. Въжето бънджи се разтяга надолу на разстояние няколко метра над земята, след което изтласква човека обратно нагоре при свиването си.

5Филип Дей, Играта на ума (Кредетирани публикации 2002), В увода