Защо е заповядано убиване с камъни?

Публикувана Яну 04, 2018 от Adrian Ebens в Други статии Намерени: 102
Преведено от Деян Делчев

Съпротивата на учениците срещу себеотричането на кръста ги накарало да желаят избиването на себичните Самаряни. Същата съпротива, виреела в сърцата на юдейските водачи и ги карала да искат да убият Исус. Юдеите влагали много енергия в опита си да се хванат за думите и действията на Христос, така че да могат да Го обявят за мошеник и да Го убият. Един от многото залагани капани за Исус е описан в евангелието на Йоан:

И рано сутринта пак дойде в храма и целият народ дойде при Него, и Той седна и ги поучаваше. (3) А книжниците и фарисеите доведоха (при Него) една жена, хваната в прелюбодейство, и като я поставиха по средата, Му казаха: (4) Учителю, тази жена беше хваната в самото прелюбодеяние. (5) А Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. А Ти какво казваш? Йоан 8:2-5

За фарисеите това изглеждало като перфектна клопка. Ако Исус се опита да спаси жената от смърт, могат да Го обвинят, че нарушава закона на Мойсей. Ако я осъди на смърт, могат да Го представят пред Римския Управител като някой, който участва в подмолна дейност. Исус вече бил казал, че не е дошъл да унищожи закона или пророците и че нито една йота от закона не трябвало да се променя. Мойсей действително писал в закона:

Ако някой прелюбодейства с жената на друг мъж, ако прелюбодейства с жената на ближния си, непременно да се умъртвят и прелюбодеецът, и прелюбодейката. Левит 20:10

тогава да изведете и двамата при портата на онзи град и да ги убиете с камъни и да умрат — момичето, защото не е извикало в града, и мъжът, защото е унижил жената на ближния си. Така да отмахнеш злото отсред себе си. Вт. 22:24

Тази жена била хваната в самия акт на прелюбодейство. Според закона тя заслужавала да бъде убита с камъни. Сега жената била хвърлена в самите нозе на Законодателя, за да издаде Той Своята присъда. Важно е да се помни, че Божият Син е онзи, който дал закона на Синайската планина:

Тогава защо се даде законът? Прибави се, за да се изявят престъпленията, докато дойде Потомъкът, на когото беше дадено обещанието; и беше постановен от ангели чрез ръката на един посредник. Гал. 3:19

Защото има само един Бог и един Посредник между Бога и хората – Човекът Христос Иисус; 1 Тим. 2:5

Исус, като Словото на Бога, бил онзи който изговорил инструкциите “Не прелюбодействай.” Сега когато жената била в краката Му, нейните обвинители чакали да видят какво щял да направи Той. Исус се навел и започнал да пише, с привидно пренебрежения към тях. След това им проговорил, казвайки:

Но като продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея. Йоан 8:7

Това твърдение е много интересно и то взривява парадигмата в която функционирали фарисеите. Това явно не било част от техния сценарий. Но Исус само изразявал същия принцип, който бил даден на Мойсей по отношение на един друг случай за убиване с камъни, където човек хули Бога:

Който похули ГОСПОДНОТО Име, непременно да се умъртви; цялото общество да го убие с камъни. Бил той чужденец или местен жител, ако похули Името на ГОСПОДА, да се умъртви. (17) Който убие някой човек, непременно да се умъртви. Лев. 24:16-17

Говори на цялото общество израилеви синове и им кажи: Бъдете свети, защото Аз, ГОСПОД, вашият Бог, съм свят. Лев. 19:2

Какво става тук? Личността която богохулства трябва да бъде умъртвена с камъни, но и всеки, който убива друг човек, трябва да бъде умъртвен. Ако някой убива друг с камъни, тогава това не е ли убиване на друг човек? Това не би ли го квалифицирало като някой, който трябва да бъде умъртвен? Възможно ли е това да е свързано с мисълта на Исус, когато Той казвал, че само един свят човек, който няма грях, има правомощията да умъртви някой друг. Исус е единственият без грях и какво направил Той?

Когато Исус пишел на пода на храма, Той давал истинското духовно приложение на това което било написано в Закона. Ако един мъж имал подозрения, че неговата съпруга е извършила прелюбодейство, той можел да я докара пред свещеника и да действа според закона за ревността:

Числа 5:16-23 Тогава свещеникът да я приведе и да я постави пред ГОСПОДА. (17) И свещеникът да вземе свята вода в пръстен съд и свещеникът да вземе от пръстта, която е на пода на скинията и да я сложи във водата. (18) И свещеникът да постави жената пред ГОСПОДА и да открие главата на жената, и да сложи в ръцете й хлебния принос за спомен, хлебния принос за ревност, а свещеникът да държи в ръката си горчивата вода, която докарва проклятие. (19) И свещеникът да я закълне, като каже на жената: Ако никой мъж не е лежал с теб и ти не си се отклонила в нечистота, като си под закона на мъжа си, да останеш неповредена от тази горчива вода, която докарва проклятие; (20) но ако си прегрешила, като си под закона на мъжа си, и си се осквернила, и ако е лежал с теб друг мъж освен твоят мъж — (21) и свещеникът да закълне жената с клетвата на проклятие, и свещеникът да каже на жената: ГОСПОД да те постави за проклятие и клетва в народа ти, като направи ГОСПОД да изсъхне бедрото ти и да се надуе коремът ти; (22) и тази вода, която докарва проклетия, да влезе във вътрешностите ти и да надуе корема ти, и да изсуши бедрото ти! И жената да каже: Амин, амин. (23) После свещеникът да напише тези клетви на книга и да ги заличи с горчивата вода;

Тези мъже които били хванали тази жена в самия акт на прелюбодейство ч били уловили с хитрост и се възползвали от нея. Когато Исус пишел в прахта по пода, Светият Дух (символизиран чрез вода) убедил хората и това довело до една подуваща горчивина в коремите им и изсушило бедрата им, чрез убеждението за грях. Те завиждали на Христос и това ги изпояждало. Както казва псалмистът:

Когато мълчах, се разложиха костите ми от стенанието ми цял ден. Пс. 32:3

Вместо да изповядат греховете си и да бъдат опростени, тези мъже си тръгнали мълчаливо, носещи своята вина, която състарявала костите им.

И когато се изправи и не видя никого освен жената, Иисус й каза: Жено, къде са тези, (които те обвиняваха)? Никой ли не те осъди? (11) И тя отговори: Никой, Господи. Иисус каза: И Аз не те осъждам; иди си и отсега не съгрешавай вече. Йоан 8:10-11

Но ако жената не се е осквернила, а е чиста, тогава ще остане неповредена и ще забременява. Числа 5:28

Исус простил греха на тази жена; Той изличил написанието на нейния грях с горчивата вода, която Той трябвало да изпие на кръста, така че тя повече не била осквернена. Можела да си отиде свободна и истинското семе било заченато в нея и тя открила Духа на Исус в сърцето си.

Когато Исус казал на фарисеите: „Този който е без грях нека пръв хвърли камък,” Той произнесъл над нея смъртна присъда. Той не се опитал да потисне обвинението срещу нея. Той запазил обвинението и жената сигурно се е почувствала сигурна в това, че ще умре. Чрез написаното на земята Исус напомнил на фарисеите, че не са безгрешни и те си тръгнали. Когато всички обвинители на жената си били тръгнали, Законодателят я попитал къде са те. Тя отговорила, че са напуснали, и по този начин нейният случай бил изцяло в ръцете на Законодателя. Той казал: “нито Аз те осъждам,” иди си и не съгрешавай повече. Законодателят ни показва какво е било винаги Неговото намерение за употребата на закона, а именно - да се покаже милост. Ако бе оправдал жената, тя не би имала нужда от милост, но Той произнесъл присъдата, за да може да покаже милост. Това е целият процес на закона. Законът възнамерява да ни доведе при Христос, за да можем да бъдем оправдани чрез вяра, Гал. 3:24.

Колко ужасно тъжно е, че всъщност юдейските водачи вярвали, че според волята на Бога тази жена трябва да бъде убита с камъни. Не искаме да замазваме реалността на този проблем. Ако римляните нямаха контрол и тези мъже бяха свободни да приложат закона както желаят, те биха взели камъни и биха убили тази жената. Това всъщност било направено в случая със Стефан

Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха ушите си и единодушно се спуснаха върху него, (58) и го изведоха вън от града, и го замеряха с камъни. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един младеж на име Савел. (59) И хвърляха камъни върху Стефан, който се молеше и казваше: Господи Иисусе, приеми духа ми! Деяния 7:57-59

Тези мъже вярвали в един Бог, който бил решен да накажи грешниците като ги убива с камъни. Можем ли да си представим как тази бедна млада жена е ударена с един голям камък от едната страна на главата и пада с ужас на земята? Когато сагата е завършена, на земята щеше да лежи един обезобразен и окървавен труп като едно предупреждение срещу всички, че Бог не е за подиграване, и , че ако съгрешите, ще платите с живота си. Дали тзи образ ви изпълва с едно дълбоко чувство на любов към един такъв Бог? Бихте ли искали винаги да се радвате в присъствието на едно такова същество, което смазва грешниците подобно на някое безполезно насекомо?

Защо тогава Мойсеевият закон заповядва хората да бъдат убивани с камъни? Законът отразява характера на Бога. Ако Бог заповядва този закон, тогава това не означава ли, че Той е искал това да се изпълнява, когато се изисква? Има един много важен принцип, който тук трябва да обмислим, както е изразен от Исус:

Не съдете, за да не бъдете съдени. (2) Защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. Мат. 7:1-2

Нашият небесен Баща е установил една система, която ще позволи на хората да бъдат съдени според тяхната собствена присъда. Ека проучим откъде е дошло първоначално убиването с камъни:

Изх. 8:26 Но Мойсей каза: Не е прилично да направим така, защото ние ще жертваме на ГОСПОДА, нашия Бог, онова, което е гнусота за египтяните. Ето, ако жертваме пред очите на египтяните онова, което е гнусота за тях, няма ли да ни избият с камъни?

Убиването с камъни било египетска практика. Ето така египтяните са се отнасяли с онези, които се провинявали срещу техните богове. Една от причините поради която Израил искал да отиде да жертва в пустинята била, поради това, че животните, които те щели да жертват били обект за поклонение от страна на египтяните. Много е вероятно фараонът да е бил добре запознат, че, ако израилтяните жертват в земята, това би подтикнало египтяните да ги убият с камъни. Това че израилтяните са възприели тази практика става ясно от това, че те искали да я приложат върху Мойсей:

Изх. 17:4 Тогава Мойсей извика към ГОСПОДА и каза: Какво да правя с този народ? Още малко и ще ме убият с камъни!

Когато Халев и Исус Навин умолявали хората да станат и да завладеят Ханаанската земя, реакцията на хората била да ги убият с камъни:

Числа 14:8-10 Ако ГОСПОД има благоволение към нас, Той ще ни въведе в тази земя и ще ни я даде — земя, където текат мляко и мед. (9) Само не въставайте против ГОСПОДА и не се страхувайте от народа на земята, защото той е хляб за нас! Защитата му се оттегли от него, а ГОСПОД е с нас; не се бойте от тях! (10) Но цялото общество каза да ги убият с камъни. Тогава ГОСПОДНАТА слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилеви синове.

Ако Бог не се бил намесил, те щели да го направят. Тогава защо Бог е допуснал тази египетска практика за убиване на камъни в законите на Израил?

Ез. 20:24-25 Защото не вършиха правилата Ми и отхвърлиха наредбите Ми, и оскверниха съботите Ми, и очите им бяха към идолите на бащите им. 25 Затова и Аз им дадох наредби, които не бяха добри, и правила, чрез които нямаше да живеят;

Тези постановления и съдби относно убиването с камъни били наказания, които не са добри и които били присъединени, или добавени към закона, който наказвал престъпление. Със сигурност не е добро нещо да бъдеш убит с камъни! Тези наказания бяха в съзвучие със собствените им идеи за съд към престъпилите и със собственото им мислене, с техните пътища, които бяха научили от египтяни. Както обяснява Исус:

Лука 19:21-22 Защото се боях от теб, понеже си строг човек: взимаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял. (22) Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който взимам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял;

Израилтяните вярвали, че Бог е една строга личност. Когато видели славата Му, за тях тя била като пояждащ огън:

И видът на ГОСПОДНАТА слава на върха на планината беше като огън пояждащ пред очите на израилевите синове. Изх. 24:17

Помнете че самите израилтяни били възприели практиката за убиване с камъни при престъпление. Когато Израил решил да убие Мойсей с камъни в Изход 17:4, те разкрили един дух на безмилостно осъждане. Библията казва:

Яков 2:13 Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.

Тъй като израилтяните не показали милост в техния съд, този съдебен процес бил отразен обратно към тях. Те избрали да вярват, че Бог е искал да ги убие в пустинята, и искали да убият с камъни Мойсей. Бог не е за подиграване – тъй като Израилтяните посели това семе, те пожънали жетвата. От собствената уста на Израил дошла смъртната присъда в пустинята според собствените им вярвания за Бога.

Израил многократно изразявал своите страхове, че Бог ще ги убие в пустинята:

Exo 14:11 И казаха на Мойсей: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо ни направи това и ни изведе от Египет?

Изх. 16:3 Израилевите синове им казаха: По-добре да бяхме умрели от ГОСПОДНАТА ръка в египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и ядяхме хляб до насита; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това събрание от глад!

Числа 14:2-3 И всичките израилеви синове роптаеха против Мойсей и Аарон, и цялото общество им говореше: Да бяхме измрели в египетската земя или в тази пустиня да бяхме измрели! 3 И защо ни води ГОСПОД в тази земя да паднем от меч и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не беше ли по-добре за нас да се върнем в Египет?

Така че те бяха съдени според собствената им присъда:

Числа 14:26-29 ГОСПОД говори още на Мойсей и Аарон, и каза: 27 Докога ще търпя това зло общество, което роптае против Мен? Чух роптанията на израилевите синове, с които роптаят против Мен. 28 Кажи им: Жив съм Аз, заявява ГОСПОД — наистина ще ви направя така, както вие говорихте в ушите Ми! 29 Труповете ви ще паднат в тази пустиня и от преброените между вас, колкото сте на брой, от двадесет години и нагоре, които роптахте против Мен...

По времето на Христос виждаме, че фарисеите бяха ограничени от собствената си съдебна система, която предците им бяха приели от египтяните. Тя разкрива постоянния страх в който живеели израилтяните и робството, което се създава от това:

Лука 20:4-7 Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората? (5) А те разсъждаваха помежду си, като казваха: Ако речем: От небето – ще каже: Защо не го повярвахте? (6) Но ако речем: От хората – целият народ ще ни убие с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк. (7) И отговориха, че не знаят откъде е.

Става ясно, че макар израилтяните да били напуснали Египет, Египет не ги бил напуснал. Фарисеите живеели в един свят на осъждане, гняв и отмъщение, притежаващ всички качества на робовладелеца фараон. Този дух бил плодът на това как те възприемали характера на Бога. В същината си, този бог на който те се кланяли бил същият като фараона. Когато израилевият народ бил образуван, Бог позволил техните мисли да бъдат поставени в закона. Но как е било възможно Бог да допусне закона Му да бъде опетнен от нечестивите мисли на хора? Това е така, защото целта на закона е да доведе до убеждение за грях та да може след това Той да им предложи милост:

А освен това дойде и законът, за да се умножи прегрешението. Но там, където се умножи грехът, много повече се умножи благодатта; Римл. 5:20

Нашият небесен Баща би позволил всяка форма на наказание да бъде добавена към Неговия закон, защото каквато и смърт да се предпишела, тя била единствено с цел даване милост на онези, които я поискат. Помним че Писанията казват за Божия характер:

ГОСПОД мина пред него и провъзгласи: ГОСПОД, ГОСПОД, Бог състрадателен и милостив, дълготърпелив и многомилостив, и истинен,…Изх. 34:6

Славете ГОСПОДА, защото е благ, защото Неговата милост е вечна! Пс. 107:1

Бог е винаги милостив и Неговото желание е винаги да показва милост. Милостта приключва само когато хората отказват да вярват в нея и желаят осъждане. Хората са тези, които прекъсват милостта и се скриват от нея, защото искат да вярват, че Бог е като тях. Те искат да вярват, че Бог се обръща срещу хората и ги унищожава, когато не са Му угодни вече. Ако това беше вярно тогава не би могло да се каже, че милостта на Бога е вечна. Ние си спомняме, че човекът, който съди безмилостно, не получава милост, защото той самият определя това. Ето затова човекът, който хулел Бога бил убит безмилостно с камъни.

И синът на израилтянката похули Името на ГОСПОДА и Го прокле. И го доведоха при Мойсей. А името на майка му беше Саломита, дъщеря на Даврий, от дановото племе. (12) И го поставиха под стража, докато им се обяви волята на ГОСПОДА. (13) И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: (14) Изведи вън от стана онзи, който прокле; и всички, които са го чули, да сложат ръцете си на главата му и цялото общество да го убие с камъни. Левит 24:11-14

Господ издал смъртната присъда, която самият Израил бил определил чрез неговата връзка с наказанието за богохулство срещу египетските богове. Нашият Баща искал този човек да бъде убеден, че грехът му е оскърбителен и че той действителност заслужавал смърт, но единствено с цел да му даде милост. Знаем че това е вярно заради думите на самия Законодател:

Затова ви казвам: всеки грях и хула ще се прости на хората; но хулата против Духа няма да се прости. Мат. 12:31

Исус казал, че всеки грях можел да бъде простен, с изключение на един – богохулството срещу Светия Дух. Светият Дух работи върху съвестта ни и ни умолява да се покаем и да искаме милост. Когато един човек постоянно отказва да слуша този глас, който го моли да се покае, той няма да иска милост и затова ще бъде съден според наказанията, които е измислил собствения му народ. Само човекът от Левит 24-та глава да беше помолил за милост, тя щеше да му бъде дадена. Той похули Светия Дух, който го умоляваше да се покае, защото нашият Баща не желае никой да загине. За съжаление той заглушил този глас и затова умрял според собствената си вяра, че Бог не би му простил.

Кой от нас бил взел камъни, за да замерва с тях децата си до смърт заради техните грехове от които не са се покаяли и доброволно да ги превърнат на една кървава маса по земята? Тази мисъл е толкова ужасна, че не може да се опише с думи. И все пак милиони хора вярват, че нашият небесен Баща е изисквал точно това от израилтяните. Колко хора са си отишли в гроба мразейки този Бой, за който са си мислели, че желае хората да бъдат убивани с камъни? Много християни днес благодарят на Бога, че нещата са се променили в Новия завет, но това никак не променя факта, че те все още вярват, че Бог е бил като този в Стария завет. Още веднъж ни е напомнено, че Исус е казал, че не е дошъл да премахне която и да е част от закона. Законът все още стои, но както научихме, нашият Баща никога не е желал да умъртви някого. Той желае за всеки единствено милост.

Моля се да отворите сърцето си за нашия небесен Баща. Той ви обича толкова много. Той никога не е искал да ви нарани или да ви умъртви заради греховете ви. Иска само да висим, че греховете ни ни унищожават и че можем да молим за милост по всяко време. Когато знаете, че Бог не ви е ядосан и че наистина ви обича, тогава можете да тичате към Него, да изповядате всичките си грехове и да знаете, че Той ще ви ги прости всичките. Подобно както Исус каза на хванатата в прелюбодейство жена – “нито аз те осъждам, иди и не съгрешавай повече.”

За съжаление, онези които отказват истината, че Бог наистина ги обича и винаги желае да покаже милост, няма да получат милост, защото вярват в един Бог, който не показва милост към грешниците и затова те се отказват от надеждата за прощение. Подобно на Каин и те викат – “Нечестието ми е по-голямо отколкото може да бъде простено“.

Понеже намразиха знанието и не избраха страха от ГОСПОДА, 30 не приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение, (31) затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици. (32) Защото отстъплението на простите ще ги убие и безгрижието на безумните ще ги погуби. Пр. 1:29-32

Слушайте Словото на Бога и вярвайте в това, което казва:

ГОСПОД ми се яви отдалеч и каза: Да, с вечна любов те възлюбих и те привлякох с милост. Ер. 31:3

Елате сега да разискваме, казва ГОСПОД. Ако греховете ви са като пурпур, ще станат бели като сняг; ако са алени като червено, ще станат като бяла вълна. Ис. 1:18

…и да ги заличи с горчивата вода. Числа 5:23