Законът като огледало

Публикувана Яну 04, 2018 от Adrian Ebens в Други статии Намерени: 141
Преведено от Деян Делчев

Когато разглеждаме историите за Исус в евангелията, ние виждаме Отец. Исус казал на Филип, ако си видял мен, видял си Отец (Йоан 14:9). Има една важна история в евангелията, която подчертава един аспект от характера на нашия Баща, който често е разбиран напълно погрешно. Исус прекарал почти цялата си служба в териториите на юдейския народ. В този необикновен случай Спасителят избрал да отиде в един езически регион на Финикия.

Дълбоко уседналите гордост и предразсъдъци на Юдеите, сковавала сърцата на учениците и ги заслепявала за тяхното участие в националния грях на расизъм и духовно тесногръдие. Израил бил призован да бъде светлина за езичниците; но те превърнали тази привилегия в тъмнина, чрез презрението им към техните онеправдани ближни.

В този регион живеела една жена и заедно с мнозина от нейното общество била чула за този юдейски учител, който можел да лекува хора. Дъщеря й била “измъчвана от демон” и тя напразно търсила помощта на нейните богове, за да помогнат на дъщеря й. Чудела се дали този юдейски учител може да й помогне. Тя решила да пледира за своята кауза пред Исус, докато в същото време поддържала съмненията си дали този юдеин може да направи това за нея.

Сърдечният вик на тази бедна майка достигнал до ушите на Спасителя.

И ето, една ханаанка излезе от онези места и извика, като казваше: Смили се за мен, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е лошо обсебена от демон. Мат. 15:22

Сърцето на себепожертвувателния Божи Син било пълно със състрадание. Той бил дошъл в тази област специално, за да й помогне, но това което Исус направил след това разкрива нещо много важно за характера на Бога.

Но Той не й отговори нито дума. Мат. 15:23

Неговата причина да направи това се изяснява веднага в следващото изречение:

Но Той не й отговори нито дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като казаха: Отпрати я, защото вика след нас. Мат. 15:23

Ако Исус е бил отговорил веднага на молбата й, жестокостта на учениците нямало да се разкрие. Затова Спасителят замълчал, за да види как ще отговорят те. Те изтълкували Неговото мълчание като едно потвърждение на техния расистки предразсъдък. В същото време Неговото мълчание изпитало съмненията на тази чужденка относно юдейския Учител. Виждаме как действията на Исус са като едно гледало, което разкрива какво има в сърцата на тези, които са около Него.

Други примери за това откриваме, когато Исус “се държеше така сякаш ще отиде по-нататък”, когато вървеше с двамата към Емаус (Лука 24:28). И когато Исус дошъл “ходейки по морето, и щеше да ги отмине” (Марк 6:48).

Както научихме, учениците се съпротивили на призива да носят своя личен кръст пред лицето на едно световно отхвърляне на Божия Син. Това ги заслепило за много неща, които Исус се опитваше да им каже. Тъй като в това отношение те бяха слушатели на закона, това ги караше да възприемат Исус по следния начин:

Бъдете обаче изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си. (23) Защото, ако някой е слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото, (24) понеже се оглежда и си отива, и веднага забравя какъв е бил. Яков 1:22-24

У1ениците бяха откликнали на Христовия призив за новото царство, но сърцата им не бяха подчинени нито на принципите на себеотричането, нито на отхвърлянето на любимия им Месия от техния народ. Това ги направи слушатели на закона, който идваше от устата на Исус. Когато Исус мълчеше пред чужденката, те видели собственото си естествено лице в Него и изтълкували действието Му като расистка нетолерантност. Проецирали върху Него собствените си наклонности и желания, резултатът от които бил, че те замолили Исус пред тази бедна жена, да я отпрати. Колко съкрушително трябва да е било за жената да ги чуе да говорят така. Скръбта за дъщеря й трябва да е извирала в нея, когато се е обърнала и е чула Исус да казва:

А Той в отговор каза: Аз не съм изпратен при други, освен при загубените овце от израилевия дом. Мат. 15:24

Този отговор изпитал всички, за да се види дали наистина слушат. Спасителят бил представен от Йоан Кръстител с тези думи:

На следващия ден Йоан видя Иисус, че идва към него, и каза: Ето Божият Агнец, който взема греха на света! Йаон 1:29

Исус бил Спасител на целия свят, а не само за физическите юдеи. Тази истина била осъзната от самарянката при кладенеца и онези, които излезли от града:

А на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти каза, а защото сами чухме и знаем, че Той е наистина (Христос), Спасителят на света. Йоан 4:42

Исус бил Спасителят на света, но Неговото царство със сигурност не било от света:

Иисус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Но сега царството Ми не е оттук. Йоан 18:36

Терминът Израил е препратка към всички онези, които щели да приемат дара на спасението. Както апостол Павел по-късно описал това:

Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно, на плътта; (29) а юдеин е този, който е вътрешно такъв, и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата, чиято похвала не е от хората, а от Бога. Римл. 2:28-29

Спасителят им говорил за Неговото духовно царство на сърцето. Идвайки при Исус, тази жена откликвала на призива на Духа. Разкрила че наистина е от израилевия дом. Не от плътския Израил, а от духовния Израил. Името Израил било дадено на Яков заради побеждаващата вяра, която той изявил, когато в своето отчаяние се борил с Ангела. Сега тази жена щяла да демонстрира, че тя действително била истински израилев победител.

А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи, помогни ми! Мат. 15:25

Вярата на жената не се предаде. Тя се държеше с вяра. Спасителят копнееше да й помогне, но изпитът още не беше свършил:

Но Той отговори и каза: Не е хубаво да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата. Мат. 15:26

Тук думата но не означава задължително, че Той се противопоставя на апела й. Гръцката дума де може също да означава и под формата на едно продължение на мисълта. Исус сега искал от нея да реши дали тя наистина е израилтянка. Неговото изявление е оформено по такъв начин, че да изпита расисткия предразсъдък на учениците, а също и нейните собствени съмнения към този юдейски учител. Жената можела да каже: “Господи, аз съм едно от твоите деца и вярвам, че ще ми помогнеш.” Това е най-висшият отговор, който можела да даде. Но отговорът й е удивителен в това, че макар да наричала себе си куче, тя все още се държала за това с вяра:

А тя каза: Да, Господи, но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им! Мат. 15:27

Въпреки че тя си помислила, че Исус я нарича куче, все още продължавала да вярва, че Исус ще й помогне, превръщайки я в истинска побеждаваща израилтянка. Любовта на тази жена към нейната дъщеря и нейния отговор към привличането на Духа й дадоха победата на вярата:

Тогава Иисус в отговор й каза: О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде, както искаш. И от онзи час дъщеря й оздравя. Мат. 15:28

Този отговор изобличил учениците. Слушали думите на Исус с естествените си сърца и проецирали върху Него расисткия си предразсъдък. Когато Исус отвърнал на молбата на жената, те били шокирани и начинът по който възприемали Исус бил разтърсен. В този момент те или трябва да са сметнали действията на Исус за една тайна, или да са започнали да поставят под съмнение своята расистка омраза.

В Писанията Исус има титлата Мъдростта на Бога (1 Кор. 1:24). Тази мъдрост, която идва от Неговия Баща, Му позволява да взаимодейства с човечеството и да разкрие какво има в сърцата им без една директна конфронтация, която само би произвела съпротива. Защо Исус просто не им казал: “Имате проблем с расистка омраза и трябва да го превъзмогнете.”? Това не би постигнало нищо. Вместо това, Исус говори по един начин, който позволява на думите Му да действат като огледало и да разкрият какво има в сърцето.

Веднъж разбрали този принцип, вие може да четете писанието като изпълнител на закона, а не просто като слушател, който вижда собственото си естествено лице. Изпитът който Исус дал на учениците стои пред всеки читател на Библията. Нещата са изразени по такъв начин в Писанието, че да разкрият какво има в сърцето на читателя. Както учениците прочели в действията на Исус техният собствен расистки предразсъдък, мнозина прочитат в Писанията едно описание на Бога през едно естествено човешко разбиране вместо според истинския Божи характер. Следният текст звучи така сякаш Бог забравя за Своя народ и му обръща гръб:

Като източния вятър ще ги разпръсна пред врага; с гръб, а не с лице ще ги погледна в деня на нещастието им. Еремия 18:17

Ние използваме терминът обръщане на гърба, за да покажем на хората, че ги отхвърляме. Забележете контекста на това как Бог обръща гърба Си в този текст:

И когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата и ще те прикрия с ръката Си, докато премина. (23) После ще вдигна ръката Си и ще Ме видиш изотзад, но лицето Ми няма да се види. Изх. 33:22-23

В този контекст Бог показва гърба Си, за да защити Мойсей от пълната слава на Своя характер. Любовта на Бога към Неговите деца е толкова велика, толкова неегоистична и грижовна, че, когато един грешник види напълно тази любов, това веднага докарва едно смазващо чувство на вина и самоосъждане и вина.

Защото Моят народ Ме забрави, кади на нищожните идоли; и те ги препънаха в пътищата им, в древните друмища, да ходят по пътеки, по неутъпкан път; Ер. 18:15

Израил бил забравил Господ и се обърнал към други пътища. Господ скрил славата Си и обърнал гръб, за да не бъдат те напълно унищожени. Обърнал също гърба Си и, за да не могат да виждат Неговото страдание и мъка, когато гледа как децата Му жънат това което са посели.

Гърба си дадох на биячите… Ис. 50:6

Действията на Израил наранявали нашия Спасител. Тяхното идолопоклонство много Го наранило. “Във всичките им скърби Той скърбеше и ги взе и ги носи през всички древни дни.” (Ис. 63:9). Така Той дал гърба Си на бичуването им. От тази фраза може да се разбира, Господ е нараняван за престъпленията на Неговия народ при отхвърлянето Му от тях, а също и защитаването на Неговия народ от пълната слава на Неговия характер така че да не бъде напълно смазани от вината си. Естественото сърце ще прочете този текст така сякаш Бог просто е отхвърлил Своя народ, защото едно човешко същество би реагирало точно по този начин и когато четем Библията по един естествен начин, ние разбираме точно това. За щастие Божиите мисли не са като нашите мисли (Ис. 55:8, 9.)

Не представим един друг пример за това как Божието Слово действа като огледало за душата. В Числа 13-та глава четем следното:

И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: (2) Изпрати мъже, за да разузнаят ханаанската земя, която Аз давам на израилевите синове! Да изпратите по един мъж от всяко племе на бащите им и всеки да е първенец между тях. Числа 13:1-2

Но във Второзаконие 1:22 четем:

Ето, ГОСПОД, твоят Бог, предава земята пред теб; изкачи се и я завладей, както ти е говорил ГОСПОД, Бог на бащите ти. Не се бой и не се обезсърчавай. (22) Тогава всички вие дойдохте при мен и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да разузнаят за нас земята и да ни донесат известие за пътя, по който трябва да се изкачим, и за градовете, в които ще влезем. (23) И това беше добро в очите ми и аз взех дванадесет мъже от вас, по един мъж от всяко племе. Вт. 1:21-23

Пасажът в Числа 13-та глава не осигурява пълния контекст на това което се е случило. Той просто представя Божията заповед за съгледване на земята. Тези два пасажа, представени по този начин в Писанието, се оказват едно малко изпитание за читателя. Ако читателят поддържа в сърцето си едно желание да опровергае Библията, тези два текста могат поставени един до друг и да се използват като доказателство, че Библията си противоречи. Съществуващите в читателя противоречия се проецират върху Библията. Изпълнителят на закона би видял бързо, че заповедта да се възлезе и завладее земята е означавала, че не е било нужно да се съгледва земята и, че молбата за съгледването й разкрива липса на вяра. Бог отговорил на молбата с една заповед според техните желания. Страхливия доклад на мнозинството от върналите се съгледвачи, разкрил неверието, което съществувало в сърцата им, ги подтикнал да молят за съгледване на земята. Следователно Библията е написана по такъв начин, че, когато един човек живее в противоречие, ще може да я прочете, намирайки противоречията, които търси, за да подкрепи твърденията си. Изпълнителят на закона се държи с вяра и се опитва да разреши привидния конфликт и да хармонизира Писанието.

Нека помислим за историята с Давидовото изброяване на Израил.

И гневът на ГОСПОДА отново пламна против Израил и Той подбуди Давид против тях да каже: Иди, преброй Израил и Юда. 2 Царе 24:1

А сега го сравнете с 1 Лет. 21:1

Но Сатана се надигна против Израил и подбуди Давид да преброи Израил. 1 Лет. 21:1

Още веднъж на повърхността се явява противоречие. Това е подобно на случая, когато Исус се бил представил като Спасител на света, а след това казал на жената: “Не съм изпратен освен до изгубените овце от израилевия дом.” Изпитвани сме когато четем тези пасажи. В една от предстоящите глави ще навлезем в повече подробности относно гнеа на Господ. Засега ще се фокусираме само върху прочитането на еврейските думи в светлината на живота на Исус Христос. Това преброяване на Израил довело до смъртта на 70000 души.

И ГОСПОД изпрати мор върху Израил от сутринта до определеното време и измряха седемдесет хиляди мъже от народа от Дан до Вирсавее. 2 Царе 24:15

Някои преводачи казват, че Бог е бил толкова разгневен на Израил, че създал претекст, за да заличи хиляди хора:

Господният гняв се запали срещу Израил. Той подбуди Давид срещу тях. Той казал: "Иди! Преброй мъжете на Израил и Юда." 2 Царе 24:1 Нов Международен Превод

Когато четем, че Божият гняв се е запалил срещу Израил, каква картина създава това в ума ви? Представяме ли си някой с почервеняло лице пристъпвайки напред назад, готов да експлоадира от ярост? Възможно ли е преводачите да прочитат еврейските думи според тяхното естествено разбиране? Удивителното в различните варианти на смисъла в еврейските думи е, че читателят, или преводачът решават, кой е вариантът. При някои думи, вариантите на смисъла променят съществено значението на това което се прочита. Ако проучите думата гняв и разпален във 2 Царе 24:1, те могат да бъдат преведени като страдание и наскърбително. Едно от значенията на думата подбуди е съблазни, така че можем да прочетем текста по следния начин.

И отново страданието на ГОСПОД бе наскърбително за Израил, и Давид беше съблазнен да каже: Иди, преброй Израил и Юда. 2 Царе 24:1

Тогава това е в хармония с 1 Лет. 21:1, който казва, че Сатана е застанал срещу Давид. Защо бил съблазнен Давид? Понеже Израил бил наскърбил Духът на Бога. Божият гняв е описан в Библията като позволяване на злите ангели да имат по-голям контрол:

Изля върху тях изгарящия Си гняв, ярост, негодувание и беда — нашествие на ангели на злото. Пс. 78:49

Отново думата нашествие може да се преведе като отпускане. Божият гняв е дефиниран като едно окончателно позволение за Неговия народ да Го отблъсне, което дава възможност на Сатана да стане и да поеме контрол върху ситуацията. Нашият скъпоценен Баща обича Своите деца, и нашият Спасител е наш Пастир, който се грижи неуморно за овцете си. Когато Неговият народ продължи да игнорира и отхвърля апелите Му, най-накрая трябва да им позволи да имат това, което са желали. Израил копнеел за национално величие под владичеството на Давид. Духът на Господ ги умолявал да не търсят тези неща, но същият дух, който искал цар, сега искал да разшири империята. Значи Господ е позволил на Сатана да съблазни Давид към преброяване на народа.

Повечето преводачи на Библията избират да преведат еврейската дума аф от 2 Царе 24:1 като гняв. Докато в Изход 34:6 същата дума, която е прикрепена към думата дълго е преведена по следния начин:

ГОСПОД мина пред него и провъзгласи: ГОСПОД, ГОСПОД, Бог състрадателен и милостив, дълготърпелив [Евр. 639 аф] и многомилостив, и истинен. Изход 34:6

Господ е позволил тази еврейска дума аф да действа като едно огледало в душата ни. Можем да я прочетем като гняв или като страдание. Това е така, защото еврейската дума означава ноздри или ускорено дишане през носа. Ускореното дишане може да идва от гняв или от крайна мъка. Когато Исус казал на учениците, че трябва да претърпи много неща от ръцете на водачите, те не искали да чуят това. Така и ние намираме в много случай хора, които смятат по-скоро, че Бог е гневен на онези, които съгрешават против Него, отколкото да Го видят като страдащ, като един Баща със съкрушено сърце. Ако си позволят да видят това, то ще им докара едно дълбоко убеждение да спрат да нараняват нашия Баща. Когато Го виждат като гневен, това позволява на много хора да оправдаят своя грях. Точно както учениците изтълкували мълчанието на Исус като расистка нетолерантност, много библейски преводачи, а оттук и читатели, прочитат собствените си чувства по посока на несправедливост в Божия характер.

Един последен пример за обмисляне:

Така умря Саул за престъплението си, което беше извършил против ГОСПОДА относно ГОСПОДНОТО слово, което не спази, и още, понеже беше потърсил врачка, за да се допита, (14) а до ГОСПОДА не се допита. Затова Той го уби и обърна царството към Давид, сина на Есей. 1 Лет. 10:13-14

Ако някой е търсел доказателство, за да покаже, че Бог убива хора, този случай би изглеждал много простичък. Казва ни се, че Бог е убил Саул. Този текст е едно огледало. Слушателят на закона ще вижда собственото си лице в този текст. Саул бил много почетен от Бога, а той се разбунтувал срещу Него. Естественият човек би имал чувства на отмъщение в един такъв случай и би осъдил Саул като достоен да бъде убит. От друга страна естественият човек има много бунтовни чувства спрямо властта и, прочитането на този текст като едно директно убиване от Бог на една душа, предоставя доказателство, че авторитетът е груб и неразумен. При онези които четат Библията през характера на Исус, ще има търсене на повече отговори, които да обяснят този стих, че Бог всъщност убил Саул. В този случай отговорът се намира само 10 стиха по-рано в същата глава:

И битката срещу Саул се засилваше, и стрелците го улучиха, и той беше ранен от стрелците. (4) Тогава Саул каза на оръженосеца си: Изтегли меча си и ме прободи с него, за да не дойдат тези необрязани и да се гаврят с мен! Но оръженосецът му не искаше, защото много се страхуваше. Тогава Саул взе меча си и се хвърли върху него. 1 Лет. 10:3-4

Саул извършил самоубийство. Саул се бил обърнал от Бога и това означавало, че Бог не можел да го защитава така би искал. Саул бил незащитен в битката и събитията се разиграли по такъв начин, че накрая Саул сам сложил край на живота си. Това предоставя контекст за стиховете.

Има един важен урок тук за читателите на Библията. Ако сте сигурни, че Исусовата мисия на земята е откровение за Отец и схващате страданията на Христос чрез ежедневното отхвърляне което Той преживява от човешката раса, тогава подобно на сирофиникийката ние ще висим на вяра, вярвайки, че Той наистина е милостив, дори когато изглежда че не е. Това е функциониращият като огледало за душите ни Закон, за да извади това което е в сърцата ни, за да можем да се покаем за това, че проецираме нашите желания и наклонности върху Христос и Неговия Баща:

нека ти бъде, както искаш. Мат. 15:28