8. Баща на лъжите
Помним как Сатана решил, че, ако Бог не му позволи да има достъп до силата и привилегиите на Божия Син, тогава той щял да заключи, че ще се кланя само на един Бог, който има вродена сила; сила която не е наследена. След като Бог отказал да приеме „реформите“ на Сатана, той бил поставен в позицията да признае, че все още дължи живота си на Отец, дори и да не признавал жизнено важната позиция на Сина.
Нямало начин Сатана да установи царство, основано на неговите принципи, ако трябва постоянно да признава, че всичката сила идва от Бога. Така той измислил ГОЛЯМАТА ЛЪЖА. Всеки има живот в себе си. При една такава вяра има няколко опции. Бихте могли просто да повярвате, че сте безсмъртни и че безсмъртието е естествено качество на всяко творение. Бихте могли да вярвате, че животът съществува просто като една сила и, че всеки е свързан с нея и може да я използва, за да прави каквото пожелае; или бихте могли да вярвате в един Бог, който ви е дал дара на безсмъртието, за да го използвате по най-добрия начин според способностите си. Няма значение коя опция бихте избрали, дотогава докато вярвате, че имате свой собствен източник на живот. Това е най-голямата лъжа във вселената. Както казал Исус:
Йоан 8:44 Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше от началото човекоубиец и не стоеше в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, от своето си говори, защото е лъжец и на лъжата баща.
Бог би могъл веднага да прекрати лъжата, допускайки смъртта на отхвърлящите Сина Му, но Синът продължил да им осигурява живот, въпреки че това било мъчително за Него. За да може вселената да види последиците от лъжата, Синът трябвало да носи падналите ангели и да им осигурява живот, дори докато те желаели да Го убият и да Го унищожат. Тъй като Сатана и ангелите му отхвърлили Исус, те повече не получавали духа на покоряващото се доверие и послушание, който идвал единствено от Него. Те разпънали в себе си Божия Син в характера и Духа Му, но Бог продължил да им осигурява силата на живота, за да може Сатана да има време да демонстрира своята философия, позволявайки на вселената да прецени кой познава най-добрия път. Както споменахме по-рано, позволяването на сатанинската съпротива срещу Бога имало своята цена; то коствало живота на едно същество, което било отхвърлено и това същество бил Божият Син. Сатана бил убиец от начало; той причинил смъртта на Христос, чрез съпротивата си срещу Бога. Тази смърт се осъществявала в ума на Сатана и това трябвало да бъде изявено пред вселената, за да може всеки да види какво се случва. Бог не искал това да се случи на земята, но за съжаление, то се осъществило именно там.
