7. Скръбта на Бога

Публикувана Яну 04, 2018 от Adrian Ebens в Първородна любов Намерени: 185
Преведено от Деян Делчев

И ГОСПОД съжали, че е направил човека на земята, и се наскърби в сърцето Си. Бит. 6:6 (NKJV)

Във всеки един момент, от трона на Бога протича могъщ поток от любяща благодат и сила, които дават живот на земята. Великолепните хълмове, които са покрити с дървета, цветя и растения с много цветове и аромати, осигуряват един жив проспект за домовете на хората. Едно разнообразие от вкусни плодове, апетитни зеленчуци, а да не говорим и за хилядите различни аромати по техните трапези. Милиони сърца туптят с пулса на живота, който протича от Онзи, който притежава безсмъртие. За Бога е радост да дава, но от времето на човешкото грехопадение няма отклик на благодарствено съзвучие, няма сърдечни благодарности и дори тези, които успяват да принесат молитва на благодарност за храната, която ще ядат, изговарят думи на набожен ритуал, който се опитва да убеди и говорещия и слушателите, че наистина са благодарни, когато всъщност просто са дошли, за да видят, да вземат и да притежават.

Наричат ги ужасните две1. Болката и шокът, който преживяват родителите, когато техният скъпоценен малък вързоп на радост за първи път извърти лицето си и каже НЯМА! Какво предизвикателство, каква глупост е завързана в сърцето на едно дете! Майката пазарува заедно с малкото си прохождащо дете и то вижда нещо, което му харесва, и ръката инстинктивно се протяга, за да го притежава. Семената на Ерос произвеждат своите отровни плодове. Майката подминава, надявайки се, че молбата някак си ще се изпари. Започва едно отчаяно ридание и драмата става все по-сериозна. Сега две воли са затворени в битка. Детето се протяга и започва да дърпа нещата от рафта, продължавайки да настоява. Майката стои пред избора да предложи на детето нещо, за да го успокои, или да се опита да издържи увеличаващата се драма от писъци, хленчене и всякакви възможни познати тактики за постигане на целта. През това време, почти всяка родителска инструкция среща съпротива. Това е суровата човешка природа. При по-голямата част от човешката раса, възрастта само ни учи да бъдем по-изобретателни и премерени в изявата на желанията ни да виждаме, да вземаме и да притежаваме.

Ужасните две са само един предвестник на често по-хаотичните тинейджърски години, където бойното поле става далеч по-сложно, но съпротивата е същата. В един момент родителите са натоварени от усещане за скръб. Споменът за скъпоценното ви радостно вързопче, което сте отхранвали и обичали, и за което сте се грижили, изведнъж изглежда незначителен и често е използван срещу самите вас като заплашителна тактика. Мъката която идва в резултат на това, кара много родители да се борят, с решимост да прекършат тази опозиция. Майките често умоляват бащите да смекчат своята ярост, дошла в отговор на повтарящото се предизвикателство, неблагодарността и неуважението. Някои родители, в своето желание да успокоят своеволния си тинейджър, му купуват все повече неща, но нивото на задоволството продължава да намалява, докато същевременно изискванията растат. Такъв е плодът, който идва от магьосницата и нейния чирак.

Ако можехме да видим нещата от трона на Бога и да станем свидетели на това как цялата популация на човешката раса е накисната в духа на Ерос, протягаща се и опитваща се да притежава точно същите онези неща, които Бог е дал безплатно като белег на Неговата Агапе любов, бихме ли могли тогава да започнем да разбираме Неговата скръб? С притъпени към духовните реалности умове, те почти нямат капацитета да възприемат факта на Неговото съществуване. Само малкият въглен на обещаното семе пулсира дълбоко в съвестта, напомняйки, че всичко това им е било дадено свободно от едно сърце пълно с Агапе любов.

При всяко повторно разиграване на градинската Ерос сцена човекът все по-малко възприема себе си като получател на любов. Колкото повече взема за себе си, все по-малко благодарност изпитва и става по-малко способен да дава. Всеки цикъл на Ерос, който превръща привличането в разочарование, създава по-силно желание за придобиване, за да се разреди разочарованието. Така ставаме свидетели на раждането на пристрастеността; въвличането в един процес, който обещава блаженство, но те оставя с чувството на празнота и депресираност. Зависимостта е съвършеното отражение на пълния контрол на Ерос върху душата.

В контраст с това, простият принцип на Агапе заявява следното:

...даром сте приели, даром давайте. Мат. 10:8

Това е един простичък и същевременно мощен принцип. Колкото повече осъзнавате, че ви е било дадено много, толкова по-вероятно е да давате по същия начин. Само един, който знае, че е благословен, може да благославя. Само онзи който живее в състояние на благодарност, действително може да предава усещането на изобилие и пълнота. Както заявява псалмистът:

Приготвяш трапеза пред мен пред лицето на враговете ми, помазваш с миро главата ми, чашата ми прелива. 6 Само благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми и аз ще живея завинаги в дома ГОСПОДЕН. Пс. 23:5-6

Благодарността прави чашата да прелива към другите и щом веднъж този процес започне, той може да се лее и да докосне живота на милиони. Такъв е бил планът на Агапе моторът, който трябвало да благослови всички семейства по земята. Адам и Ева трябвало да бъдат изпълненият с благодарност велик пулс на първородната любов, който щял да протича на големи приливи към всички техни деца. Но сега Ерос моторът бил взел връх и някога процъфтяващата душа на човека се превърнала в пустиня на разочароващото желание за притежаване.

Когато Бог поглежда към световното население, търсейки някой, който би откликнал на агапе семето, когато всичко изглежда загубено, има един човек, който отговаря.

Но Ной намери благодат в очите на ГОСПОД. Бит. 6:8

Обичам простотата на този стих. В своя размисъл за света, Ной поглежда с вяра отвъд естествения свят, към очите на Бога, и вижда благост, благоволение и доброта. Сърцето на Ной е пълно с благодарност. Тайната на радостта е да знаеш, че си благословен, благословен от Онзи, който стои на трона на вселената. Можем да си представим насладата на Бога! След стотици години почти никакъв отклик на Неговия порой благодат, искрата на благодарността блещука в душата на Ной. Духът на Исус обитава в сърцето на един човек, живееш всред почти повсеместна пустош. Семето на Агапе живее в един човек. В резултат на това Бог може да излива благословение чрез него, запазвайки човешката раса от изчезване заради Ерос семето. Ной е прототип на идващото семе, което щяло да смаже главата на змията.

Научавайки, че Бог е благодатен, Ной станал канал на благословението към всички, които щели да отговорят на вестта му. Осъзнаването на Божията Агапе, го направило посредник на благодатта към света. Вестта била семпла. Светът свършва; и като доказателство за упованието в Бога, един голям плавателен съд се изграждал по заповед на Бога като подготовка за това събитие. Онези които биха повярвали на Ной и биха се подготвили да влязат в ковчега, щели да бъдат спасени. Тези които отхвърляли Ной като глупак, твърде късно щели да осъзнаят, че са отхвърлили единственото средство осигурено за бягство.

В продължение на столетия, духът на Бога умолявал хората да оставят Ерос принципа и да откликнат на обещаното семе на Агапе, давано на онези, които изразявали вяра в закланото агне. В бунтовния си отговор, човешката поквара само се увеличила. Постоянното намаляване на задоволството ги накарало да търсят още по-абсурдни и по-шокиращи сексуални преживявания с всяка изминала година. Децата все повече ставали жертва на порочната страст, а еротичният принцип на стремежа да се манипулират силите на природата за постигане на желанията довел до човешки жертви и най-извратената сексуалност, която някой може да си представи.

Колко дълго щял да продължава викът на малките деца, подготвяни за удоволствията и прищявките на развратени и нечестиви мъже? Кой може да си представи скръбта на Бога, който станал свидетел на такива ужасни престъпления? Ден след ден, година след година, столетие след столетие, преследването на лично щастие, удоволствия и фантазии, продължили без Онзи, който бил дал всички тези неща да бъде зачетен. Всичко това трябвало да се спре. Но дори тогава Бог предложил на света път за бягство, ако изберат това.

1 “Ужасните две“ се нарича фазата в развитието на малките деца, при която те започват да се борят между това да разчитат на възрастните и тяхното желание за независимост.