4. Равенството

Публикувана Яну 04, 2018 от Adrian Ebens в Мъдростта на Бога Намерени: 196
Преведено от Деян Делчев

В предишната глава изучавахме удивителната мъдрост на Бога, проявила се в полагането на основите на вселената. Раждането на един Син, облечен с всички атрибути на божествеността, позволило на Божията пълнота да се транспортира в сърцата на всички сътворени същества, чрез Духа на Бога. Следващото нещо, което Бог направил, било - осигуряването на същинска дефиниция за равенството за всички морални същества, независимо от тяхната позиция в творението.

Отец дал на Сина Си власт, която Го правела равен на самия Него. Обърнете внимание, че равенството на Сина не идва от дадената Му сила, но от властта и благословението на Отец. Ако Синът бил смятан за равен на Отец, само защото притежавал Неговата сила, тогава дефиницията за равенството би била основана на силата. Тази позиция би поставила Сина в потенциалната позиция да доказва равенството Си чрез изява на Своята сила. Точно това изисквал Сатана от Исус в пустинята; една изява на сила, за да докаже връзката Си с Отец. За щастие, Синът се осланял на благославящото Слово на Отец. Синът просто се уповава на Своя Баща и нямал нищо за доказване пред който и да било. Отношенията на Отец и Сина станали определящите (дефиниращите) отношения за вселената. Всички отношения между съществата от различен ред щели да бъдат моделирани според техните отношения. Отец направил Сина равен на Себе Си.

Фил. 2:5, 6 Имайте в себе си същия стремеж на ума, който беше и в Христос Иисус; 6 който, като беше в Божия образ, пак не счете за ограбване равенството си с Бога. (KJV)

Йоан 5:22, 23 Защото Отец не съди никого, а е предал целия съд на Сина, 23 за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, който Го е пратил.

Тази мъдра стъпка подсигурила релативността (на основата на отношенията) на обсега на определението за равенство. С това искаме да кажем, че дефинираните от Отец отношения правят Сина равен на Него. Синът е наследил от Отец всички белези на властта и затова те не вземат участие в дефиницията за равенство. Те нямат стойност в уравнението. Бог направил така, за да е сигурно, че съществата, които е създал, няма да се сравняват чрез талантите и способностите, които са получили, а по-скоро чрез способността им взаимно да се опознават и разбират.

Характерът на равенството на Отец и Сина е толкова основополагаща дефиниция за цялата вселена. Ако разберем погрешно тези отношения, ще разберем погрешно самото естество на Божието царство. Едно от най-прекрасните неща в Божия Син, е че Той знае всичко, което може да се знае за Отец. Няма друг като Него, който да е способен да обясни на цялата вселена какъв е Бог. Забележете как Исус описва равенството Си с Отец в перспективата на отношенията.

Йоан 10:15 както Отец познава Мен и Аз познавам Отца.

Затова Исус може да каже уверено:

Йоан 14:9 Който е видял Мен, е видял Отца;

Това не е някакво мистично твърдение за една субстанция; с това Исус заявява, че Той знае всичко за Своя Баща и е изпълнен с Неговия характер и персоналност. Няма друг във вселената, който да познава ума на Отец в степента в която Той познава ума на всеки - Синът е единственият. Техните отношения гарантират, че това, на което се кланяме, са отношенията на обич, които съществуват между тях, вместо на силата, която те двамата притежават.

Пророк Еремия разкрива славата на Божието царство, заявявайки:

Ер. 9:23, 24 Така казва ГОСПОД: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си и силният да не се хвали със силата си, богатият да не се хвали с богатството си, 24 а който се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Мен, че Аз съм ГОСПОД, който върша милост, правосъдие и правда на земята, понеже в това имам благоволение, заявява ГОСПОД.

По този начин, ние откриваме, че дефиницията за равенство, която определя тона на цялото Божие царство, е изградена на самите идентичности на Отец и Сина, и на това как те се отнасят един към друг. Силата, която Синът получил от Отец, не се определя от нещо, което Той самият може да добие като сила и позиция, но само от волята и желанието на Отец.

Фил. 2:9 Затова и Бог Го възвиси най-високо и Му даде Името, което е над всяко друго име;

Евр. 1:6 И когато отново въвежда Първородния във вселената, казва: „Да Му се поклонят всички Божии ангели.“

Лука 9:35 И от облака дойде глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте.

Равенството се основава на властта на Отец, а не на атрибутите на Неговия Син. В рамките на тази дефиниция, Отец и Синът поддържат индивидуални идентичности, но са равни.

Първоначално влиянието на това разбиране може да не изглежда очевидно, но въздействието му върху човешкото семейство е огромно, особено, когато говорим за равенството между мъжете и жените, и това, което го определя.