Обичайте враговете си

Когато Йоан Кръстител представил Исус като Месия, надеждата за подновяване на националното величие се съживила. Мисли за завоеватели като Юда Макавейски, който снел игото на Селевкидската империя събудили енергиите на юдейския национализъм, когато те били загрижени за настоящата си участ под железния юмрук на Рим. Когато около този нов учител започнали да се събират огромни тълпи и те видели демонстрацията на неговата сила чрез изцелението на болни, предчувствията започнали да нарастват.

Тогава Иисус ходеше по цяла Галилея и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ сред народа. (24) И се разнесе слух за Него по цяла Сирия; и довеждаха при Него всички болни, страдащи от разни болести и мъки, обладани от демони, епилептици и парализирани; и ги изцели. (25) И Го следваха големи множества от Галилея и Декапол, от Ерусалим и Юдея и от другата страна на Йордан. Мат. 4:23-25

След като Исус беше назначил дванадесетте ученика, Той ходил с тях край езерото. Тълпите започнали да се събират, някои, за да слушат, а други, за да се излекуват. Когато тълпите нараснали Исус ги повел назад към хълмистите части, където започнал да говори. Благословенията които се изливали от устните Му, не били подобни на никое друго нещо, на което човечеството е ставало някога свидетел. Той започвал своята реч с твърдения като тези:

Блажени са кротките, блажени са милостивите и блажени са миротворците (Мат. 5:5, 7, 9). Вместо да прехвалва смелчаците, които въртели мечове си за каузата на истината, Той изговарял благословения над онези, които са преследвани заради правдата и които търпели да бъдат ругани и злепоставяни заради Него (Мат. 5:10, 11.). Той не изговорил думите на един отмъстителен генерал, който прегрупира армиите си за война, но говорил по-скоро за кротостта, нежността и любовта на Неговия Баща, която Той копнеел да бъде видяна във всички Негови последователи.

Изговорените от Христос думи не само били поучавани от Него, но и били живени във всяка подробност от земния Му живот. Неговото състрадание, милостта и търпението Му към всички хора винаги се виждали. Към края на службата Му, Неговото търпение по време на подигравките, биенето и смъртта не разкриват нито една нишка на заплаха, желание за отплата или отмъстителност. Онова което поучавал в онзи ден разкривало точно кой е Той и като представител на Своя Баща, Той разкрил какъв бил Бог. Жизненоважно е да се разбере, че Исус не ни казва да правим нещо, което Той самият не прави, и, че понеже е божествен, за нас Той използва правила които са различни от тези за Него. Не. Точно защото е божествен, Той Самият живее точно по начина по който ни е говорил на онази планина.

Думите на Исус прорязват дълбоко юдейската гордост и амбиция, а когато тези думи са изговорени универсално към цялото човечество, те също дълбоко срязват цялата човешка гордост и амбиция. Откриваме истината, че добротата на Бога, зърната от грешния човек, го води към покаяние и му разкрива значението на началните думи на Исус в Неговата проповед – блажени са бедните по Дух, и блажени са онези, които жалеят заради тяхната себична гордост и амбиция.

Синът на Бога реже все по-дълбоко и по-дълбоко в човешкия проблем, когато продължава да говори:

Чули сте, че е било казано на древните: “Не убивай“; и: “Който убие, ще бъде виновен пред съда.“ (22) А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си, ще бъде виновен пред съда; и който каже на брат си: Рака, ще бъде виновен пред Синедриона; а който му каже: Бунтовни безумецо, ще бъде виновен за огнения пъкъл. Мат. 5:21-22 (Ревизирана версия)

Исус разширява думите дадени на Мойсей столетия по-рано. Той не отнема нито една йота и нито една чертица от закона, но по-скоро го увеличава и го прави славен със светлина.

Да не мразиш брат си в сърцето си; да изобличиш смело ближния си и да не се натовариш с грях заради него. 18 Да не отмъщаваш и да не храниш злоба против синовете на народа си, а да обичаш ближния си както себе си. Аз съм ГОСПОД. Левит 19:17-18 (Ревизирана версия)

Кой не е чувствал гняв към някой, който се е отнасял зле към него? Кой не е имал мисли за реванш спрямо онези, които може да са ни подценили, или унижили? Кой е бил в състояние някога да избегне напълно чувството на злоба срещу някого? По-късно апостол Йоан, разширявайки думите на Исус, написал следните думи:

Всеки, който мрази брат си, е човекоубиец; и вие знаете, че в нито един човекоубиец не обитава вечен живот. 1 Йоан 3:15

Какво царство е това за което говори Исус? Да имаш омраза към някого означава, че си достоен за смърт убиец? Какъв е огненият пъкъл, за който Исус говори в тази връзка? Попитайте Каин когато извикал от мъка – нечестието ми е по-голямо от това което може да бъде простено – Бит. 4:13 Уиклиф. Попитайте Исус, когато висеше на кръста, носейки вината за цялата човешка омраза, отмъстителност и егоизъм; питайте Го за огнения пъкъл, който идва върху онези, които живеят по този начин.

Дали някой ваш близък ви е наранявал наистина дълбоко? Почувствахте ли гняв към него? Борели ли сте се с това да престанете да мислите за това колко много ви е наранил и колко много искате да го видите доведен пред съда? Това не е ли един жив пъкъл? Не горят ли едни такива мисли в сърцата ни? Как тогава сърцето откликва на мислите в ума ни за едно действително желание дадена личност да бъде мъртва? Как се чувства Духът на Исус, който стои по-близо до нас от брат, когато подхранваме желания други хора да умрат? Може би знаем, че е погрешно да им желаем смъртта и затова просто желаем никога повече да не ги виждаме? Но това не е ли просто един различно оцветен плод от същото дърво? Как Исус страда в този огнен пъкъл, когато позволяваме на такива мисли да ни владеят?

Думите на Христос са една директна атака срещу нормите на отношения един към друг на човешките същества. Призивът за кротост, смирение и търпение пред лицето на злоупотреба и злепоставяне изисква от своите слушатели много повече от това, което те могат да дадат, и точно това е намерението. Както казва Исус:

Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведните, а грешните на покаяние. Марко 2:17

Исус продължил с точността на бръснарско ножче в тази царска реч да подготвя човешките сърца да приемат Неговата благодат. С едно изречение Той изобличава егоизма на всеки човек:

Чули сте, че е било казано: “Не прелюбодействай.“ (28) Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. Мат. 5:27-28

Всеки честен със себе си мъж знае, че тези думи говорят директно за сърцевината на неговия проблем и го осъждат напълно. Христос твърди, че проблемът на личността е азът, че сърцето на човека трябва да бъде реформирано. Бог цели да всади в човека нов принцип – един принцип, който той не притежава и не може да има от самосебе си. Бог ни предлага вярата на Христос, „небесното царство във вас, (Лука 17:21) което щом веднъж е прието „всичко става ново“. Животът и действията на човека на вярата са просто един израз на този принцип, благословенията от който започват отвътре и след това протичат навън към тези, които са около него, без значение в какво правителство или култура се намира. Светът смята че Бог би действал първо отвън и тогава отвътре. Човекът мисли, че Бог първо би реформирал света, събаряйки нечестивите и по този начин установявайки нацията на достойните. Но планът за работа отвън навътре, винаги е пропадал и винаги ще пропада. Отново това към което Исус призовава е невъзможно за човека, но за Бога и Неговата благодат в Христос всички неща са възможни.

Ако би могло да има един който вярва от сърцето, че никога не е постъпил погрешно спрямо членовете на семейството си, или дори спрямо съседите си, следните думи на Исус поставят Неговото царство извън обсега на всеки такъв кандидат, с изключение на възможността, която дава кръста:

Чули сте, че е било казано: “Око за око, зъб за зъб.“ (39) А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия; но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата. (40) На този, който би поискал да се съди с теб и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха. (41) Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две. (42) Дай на този, който проси от теб, и не се отвръщай от онзи, който ти иска назаем. (43) Чули сте, че е било казано: ?Обичай ближния си, а мрази неприятеля си.“ (44) Но Аз ви казвам: обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят, (45) за да бъдете синове на вашия Отец, който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите; и дава дъжд и на праведните, и на неправедните. (46) Защото, ако любите онези, които любят вас, каква награда имате? Не правят ли това и бирниците? (47) И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците? (48) И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец. Мат. 5:38-48

Случвало ли ви се е някой да се нахвърли върху вас без въобще да е бил предизвикван и да ви удари? Исус казва обърнете другата буза. Списъкът на нещата, за които се отправя призив тук е напълно извън владението на човешките възможности за поддържане в живота на дадена личност, и все пак Исус ни разкрива, че това правомощията за Неговото царство. Как е възможно да обичаш враговете си? Да обичаш онези, които искат да те убият? Да обичаш онези, които искат да те наранят и да обичаш тези, които постоянно се опитват да ни причинят вреда? Исус иска от нас да ги обичаме? С каква цел?

За да бъдете деца на вашия Баща, който е в небето.

Схванахте ли го? Ако сте кротки, милостиви, нежни, търпеливи и обичате враговете си, тогава разкривате, че сте дете на вашия небесен Баща. Какво означава това? Това означава, че такъв е Отец! Ако Той прави слънцето да грее над злите и добрите, тогава като Негови деца ние ще сияем с любовта си над злите и добрите, защото такъв е нашият небесен Баща. Това е най-великата от всички проповеди, които някога са били проповядвани, защото тя говори за най-прекрасното същество във вселената – нашият небесен Баща. Той ни се разкрива чрез нашия най-скъпоценен Спасител, Синът на живия Бог, който знае точно какъв е Той. Няма друго същество в цялата вселена, което знае какъв е Отец и в тази проповед виждаме характера на Отец разкрит пред нас.

Запечатващата идея на тази реалност се намира в последните думи от пета глава на Матей:

И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец. Мат. 5:48

Това е доказателство за нас, че всичко което е изговорил Исус е едно откровение на Неговия характер на любов. Тези думи ни говорят за това как нашият небесен Баща се справя със ситуациите. Книгата на Лука сумира думата съвършени, която използва Матей, по следния начин:

И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. Лука 6:36

Следователно съвършенството се намира в милостта. Въпросът който трябва да се зададе е, че ако Бог обича враговете Си и чрез Сина Си ни разкрива, че желае да положи живота Си за онези които Го мразят, тогава защо Библията изглежда учи, че Бог мрази враговете Си със съвършена омраза и в сърцето на Своя гняв Той желае да заличи нечестивите заради спасението на праведните, призовавайки падането на огън и сяра върху тях само, за да може да ги гледа как умират с писъци на ужасяваща агония?

Това е въпросът към който трябва да се обърнем, тъй като има някои истории в Стария завет, които изглежда показват, че Бог се съгласява да обича враговете си до една определена степен, но след това изпуска всичкия Си задържан гняв в едно огнено избухване, и тази тяга ги заличава от лицето на земята. Някои твърдят, че това е едно необходимо напомняне, че ние не трябва да се шегуваме с Бога, и, че дори Той има лимит, който, ако пресечем, ще платим със собствения си живот по един най-мъчителен начин. Как примиряваме съвършенството на Отец, за което говорил Исус в планинската проповед, с историите, които прочитаме в Стария завет – отговорът на този въпрос е целта на останалата част от поредицата ни. За повечето хора съществува едно огромно разчленяване между Исус в евангелията и Бог в Стария завет, но колкото и странно да е това, Мойсей бил този, от който се искало да запише онези думи в Левит да обичаш твоя ближен и да не храниш злоба срещу него.

Това същото разчленяване присъствало там и когато хората слушали Исус преди 2000 години. За онези които вярват, че царството описано от Исус е това на Бога, и че то представя Неговия характер, думите и служението на Исус са били ухание на живот към живот. За онези които не са можели да се разделят с амбициите си в този свят и са вярвали, че Исус не е представял точно характера на Бога, нито за това как трябва да функционира Божието царство, семената на омразата към Исус са били там, защото за тях Той бил измамник. Как би могъл Той да е Божият Син, когато Богът, който Исус описал, за който Исус твърдял, че е негов Баща, не бил Богът, който те винаги са познавали? Да не би Бог да е променил пътищата си?

Верен ли е Бог на Словото Си, когато казва:

Понеже Аз, ГОСПОД, не се изменям, затова вие, синове на Яков, не се довършихте. Мал. 3:6

Дали Богът от евангелията е същият като Богът на Мойсей, Авраам и Ной? Дали Исус Христос е същият вчера, днес и до века? (Евр. 13:8). Това са въпросите, които изискват защита. Междувременно нека се радваме в откровението, което Исус ни дава за Отец на билото на онази планина и да се насърчим, че с Христос ние не само можем да обичаме приятелите си, но и нашите врагове.