Не закоравявайте сърцата си

В трета глава разсъждавахме за смъртта на кръста и удивителната любов, която тя изявява. В четвърта глава видяхме дълбочината на нежността в отношенията на Отец и Сина. Тези две истини ни дават една важна основа върху която можем да разберем характера на Бога и естеството на Неговото царство. Девета глава на Лука ни осигурява превъзходен разказ, който ни показва какво се случва когато се противопоставяме на кръста. Тя ни дава една картина на това как хората си позволяват да пожелаят Бог да изгори живи хората като отплата за техните грехове, вярвайки, че това е в хармония с Неговия характер.

Учениците не желаели да приемат предупрежденията на Исус за предстоящата Му смърт причинена от жестоките ръце народните водачи. Те били окачили върху Него всичката си амбиция за национално величие; възприемали Христос не такъв какъвто е, но такъв какъвто искали да бъде. Стремежът им бил Христос да бъде Варава¹, а реалността на кръста разпънала мечтите им и ги превръщала на пух и прах. Те избрали да не възприемат кръста и започнали да схващат огромното отношенческо страдание, което преживява Христос ден след ден, виждайки как почти всички презират и отхвърлят Неговата вест, Неговата мисия и Неговата Личност като представител на Отец. Но те предпочели да пренебрегнат това страдание и това закоравило сърцата им.

Когато при кръщението на Исус, небесният Баща обявил пред света Своята дълбока обич към Сина Си, една врата се отворила за истинско схващане на любовта, нежността и чувствителността на Бог и Неговия Син. Точно тази чувствителност ги карала да понасят този ужасен кръст на агония чрез себеотричане. Всеки ден сърцата им били раздирани от егоизма, гордостта и себезадоволяването на човечеството. Обичащият свободата любящ характер на Бога позволява на хората са продължават да Го презират и отхвърлят в продължение на години и Той никога не си отмъщава за това. Той позволява на сърцата им да се закоравяват и с тъга наблюдава как те се самоунищожават и през цялото време се стреми да ги спре да не го правят. Учениците били поканени да започнат да схващат блясъка на тази любов, но кръстът не бил това което те искали и както Израил казал на Мойсей да покрива блясъка на лицето си, учениците поставили една завеса над сърцата си, за да не допуснат истината да ги смекчи.

Когато Каин и Авел наблюдавали смъртта на агнето, Каин поставил покривало над сърцето си, за да възпрепятства смисъла на страданието, и по този начин агнето всъщност станало катализатор за закоравяването на сърцето му, а това го подготвило за убийството на брат му. Когато Авел наблюдавал агнето, той потръпнал, когато започнал да осъзнава какви са изводите от това. Той си помислил за сломения за нас Божи Агнец и плакал със съкрушено сърце. Същото жертвено агне родило напълно противоположни резултати при двамата мъже.

Такава е светлината на кръста. Светлината е толкова блестяща, че ние или трябва да паднем на Скалата и да бъдем сломени, или да се противопоставим и да станем твърди като скала и в последствие смазани от собствената ни вина, да се изправим окончателно пред истината за Божията любов.

Изключително важно е да разберем правилно историите на Библията. Докато не можем да приемем нежната любов на Отец към Неговия Син, сърцата ни не могат наистина да бъдат смекчени и да тълкуват правилно Божиите присъди. Един любящ Баща никога не би изгарял живи Своите деца, изливайки върху тях разтопена сяра докато те пищят в умираща агония. Да се вярва че Бог е в състояние да направи това показва само едно неразбиране на отношението на Отец и Сина и благодатта, която се излива от тях към вселената. Неразбирането на кръста кара хората да забравят агонията през която Той минава когато е презиран, мразен и отхвърлян, но Той не желае да се откаже от онези, които Го отхвърлят. До последно Той оставя сърцето Си отворено, надявайки се, че грешниците ще се върнат при Него. Ако те в края Го отхвърлят и напълно се отдалечат от Него, всяко отхвърляне Му причинява огромна болка. Това е една болка, от която ние като грешници се отдръпваме с мъка, гняв и отвращение. Ние никога не бихме позволили на някой да ни причинява това отново и отново. Когато оставя Своето сърце отворено за отхвърлянето, това е истинският кръст на Отец, проявен в Неговия Син.

Силата и тайната на кръста обясняват всички други тайни относно присъдите на Бога. Навсякъде където виждаме в Писанието как присъди сполитат хора, трябва да ги тълкуваме в светлината на кръста, защото това е мястото, където справедливостта и милостта се целуват. Писанието ни казва:

Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: “Проклет всеки, който виси на дърво;“ Гал. 3:13

Но Той беше прободен заради нашите престъпления, беше съсипан заради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние бяхме изцелени. Ис. 53:5

Исус плати заплатата и претърпя проклятието на греха. Той умря със смъртта на онези, които в края на времето отказват спасение и избират по-скоро да умрат. Ако Исус е умрял с една смърт различна от тази в края на времето, Той не е платил заплатата на греха. Въпросът тогава е: Претърпя ли Исус огньовете на пъкъла? Ако последната смърт на нечестивите е резултат от изгарянето им в пламъците на пъкъла и Исус не е платил тази цена, тогава Той не е платил наказанието за греха. На кръста Исус преживя ли огън? Забележете как Павел свързва вършенето на добро на онези, които не го заслужават с огнени въглени за душата.

И така, “ако неприятелят ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, дай му да пие; защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му.“ Римл. 12:20

Когато израилтяните видели славата на Бога на планината Синай, тя им изглеждала като пояждащ огън.

И видът на ГОСПОДНАТА слава на върха на планината беше като огън пояждащ в очите на израилевите синове. Изх. 24:17

Когато неегоистичната любов на Бога се разкрива пред една себична личност, усещането за вина, която тя преживява в сърцето си е толкова силно, че това й причинява физическа болка. Преживяването на Исус на кръста е предсказано в няколко Псалма.

Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил — далеч от избавлението ми, от думите на стона ми? Пс. 22:1

Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди. (3) Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си: Пс. 39:2-3

Пс. 18:4-8 Връзките на смъртта ме обвиха, пороите на злото ме ужасиха. (5) Връзките на Шеол ме обвиха; примките на смъртта ме стигнаха. (6) В притеснението си призовах ГОСПОДА и извиках към своя Бог. От храма Си Той чу гласа ми и викът ми пред Него стигна в ушите Му. (7) Тогава земята се поклати и потресе и основите на планините се разлюляха и поклатиха, защото Той се разгневи. (8) Дим се издигаше от ноздрите Му и огън от устата Му пояждаше, въглени се разпалиха от Него.

Заплатата на греха е смърт. Това което всъщност докарва тази смърт е вината, която преживяват грешниците, когато виждат колко са зли. Единствения начин да бъде изобличено злото е, когато Божият характер се разкрива в контраст. Когато се разкрива Божият характер, това е като поглъщащ огън за нечестивия, защото, когато грешникът усеща чистотата, себеотрицанието и благодатта на Бога в сравнение с неговия егоизъм и зла природа, усещането за вина е като огнени въглени в сърцето му. При идването на Христос нечестивите ще бъдат унищожени от блясъка на идващия Христос.

2 Сол. 2:8 И тогава ще се открие беззаконният, когото Господ Иисус ще погълне с дъха на устата Си и ще унищожи с блясъка пришествието Си:

Христос е сиянието на славата на Отец (Евр. 1:3), а славата на Отец е Неговият характер (Изх. 33:18; Изх. 34:6,7). Прелестта и красотата на Христовия характер ще бъде разкрита напълно при Неговото идване и това откровение ще бъде един огън, който е радост за праведния и смърт за нечестивия:

Откр. 14:10 Той също ще пие от виното на Божията ярост, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му, и ще бъде мъчен с огън и сяра пред светите ангели и пред Агнето.

Думата за сяра е теион и идва от Теос, което означава Бог и носи значението за божествен тамян. Тя също означава проблясване. Когато погледнем към тамяна така както е описан в небесното светилище, забелязваме връзката с огъня.

Откр. 8:3-5 И дойде друг ангел и застана пред олтара, държейки златна кадилница; и на него се даде много тамян, за да го прибави към молитвите на всичките светии върху златния олтар, който беше пред престола. (4) И димът от тамяна заедно с молитвите на светиите се издигна от ръката на ангела пред Бога. (5) И ангелът взе кадилницата, напълни я с огън от олтара и я хвърли на земята; и настанаха гръмове и гласове, и светкавици, и земетресение.

Тамянът представя божественото присъствие на Бога, което е като огън. Ето какво се има предвид под сярата. Ние виждаме това отново в Исая:

Ето, Името [характерът] на ГОСПОДА идва отдалеч; гневът Му гори и гъстият Му дим се издига; устните Му са пълни с ярост и езикът Му е като огън пояждащ, (28) и диханието Му — като прелял поток, който стига до шията, за да пресее народите в ситото на суетата; и ще има заблудителна юзда в челюстта на народите… (30) И ГОСПОД ще направи да се чуе славният Му глас и да се види слизането на ръката Му с яростен гняв и с пламък на огън пояждащ, с пороен дъжд, с буря и градушка от камъни. (33) Защото Тофет е отдавна приготвен и за царя е подготвен. Дълбок и широк го направи, кладата му е с огън и много дърва; като поток от сяра диханието на ГОСПОДА ще го запали. Ис. 30:27-30, 33

Затова, така казва ГОСПОД, Бог на Войнствата: Затова, че говорите тези думи, ето, Аз ще направя словата Си огън в устата ти, а този народ — дърва, и ще ги пояде. Ер. 5:14

любовта е силна като смъртта, ревността е жестока като Шеол; пламъците й са огнени пламъци, като ГОСПОДНИЯ пламък. Песен на песните 8:6

Божията любов е като огън и за правените, горенето на тази любов в сърцето е красиво. Ето какво са преживели учениците в дена на Петдесятницата:

Деяния 2:2-3 И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха. (3) И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.

Писанията ни казват ясно, че ще има такива, които ще могат да живеят в този огън на Божия характер. Праведният ще живее завинаги в огъня на Божията любов, защото Бог е пояждащ огън (Евр. 12:29). Докато нечестивите са смазвани от вината за техните грехове, онези които уповават на Христовите заслуги имат сърца горящи от любов и бклагодарност.

Грешните в Сион се боят, трепет обзема безбожните: Кой от нас може да обитава при огън пояждащ? Кой от нас може да обитава при вечни пожари? (15) Който ходи праведно и говори правдиво, който презира печалбата от насилства, който отърсва ръцете си, за да не приема подкупи, който запушва ушите си, за да не чува за кръвопролитие и затваря очите си, за да не гледа зло Ис. 33:14-15

В края на времето грешникът ще получи своята заплата, и кой плаща тази заплата? “Защото заплатата на греха е смърт... (Римляни 6:23) Грехът плаща заплатата. Смазващата тежест на вината и осъзнаването на факта, че докато през целия си живот грешникът отхвърля умоляванията на Христовия Дух, той ежедневно Го пробожда с грубите си думи и безчестното си отношение към другите. Когато грешникът осъзнава всичко онова което е направил на Христос по време на своя живот, собственото му усещане за справедливост ще изисква смърт. Подобно на Каин, грешникът ще извика: “Нечестието ми е по-голямо отколкото може да бъде простено.”

Цялото това преживяване е било понесено от Христос на кръста. Той търпял огньовете на пъкъла. Бил направен грях за нас и почувствал смазващата тежест на греха върху Себе Си, изчерпвайки проклятието. Това което Той преживял на кръста е това което ще преживеят нечестивите в края на времето:

И те се разпростряха по цялата ширина на земята и обиколиха стана на светиите и възлюбения град; и огън падна (от Бога) от небето и ги погълна. (10) И дяволът, който ги мамеше, беше хвърлен в езерото от огън и сяра, където са и звярът, и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем в цялата вечност. Откр. 20:9, 10

Отново Писанията ни казват как ще умре Сатана:

Ти оскверни светилищата си чрез многото си беззакония, чрез неправедната си търговия; затова извадих отсред теб огън, който те пояде, и те обърнах на пепел по земята пред очите на всички, които те гледат. Ез. 28:18

Този текст представя една ясна последователност как се случва това:

1. Сатана се осквернил чрез множеството на нечестието си и продавайки онези грехове на останалите

2. Следващата дума затова идващото като резултат от това последствие

3. Ще извадя огън отсред тебе – огънят на вината. Как Бог я изважда? Откровението за Неговия любящ характер както е описан в закона.

4. И ТОЙ ще те изпояде. Огънят който излиза от Сатана, роден от неговата вина заради нечестието, ще го пояде

5. И тогава Сатана е обърнат на пепел по земята след като е бил пояден.

Докато е в присъствието на Бога, Сатана не може да избегне осъзнаването на цялото зло което той представлява и цялото зло което е извършил. Любящата чистота и святост на Бога е така несебелюбива, че тя води до пълно и цялостно себеосъждане, което излиза от сърцето като изгарящ огън. Този процес поглъща Сатана. След като е пояден и мъртъв, той е превърнат на пепел по земята чрез очистващия огън.

Унищожението на нечестивите е описано в историческата книга 2^ра Ездра² по следния начин:

И този мой Син ще изобличи нечестивите намерения на онези народи, които заради нечестивия си живот са паднали във вихрушката; (38) И ще положи пред тях злите им мисли, и мъченият с които те ще започнат да се измъчват, които са като пламък: и той ще ги унищожи без труд чрез закона, който е като мен. 2 Ездра 13:37-38

Законът който причинява такова мъчение на нечестивия е действително един огнен закон, но той е даден с любов. Нашият Спасител не дойде да осъди света, но за да може светът да бъде спасен чрез него. Законът е един закон на любовта, но нечестивите се чувстват осъдено от него, защото той е едно отражение на характера на Бога:

И той каза: ГОСПОД дойде от Синай и ги озари от Сиир; заблестя от планината Фаран и дойде от светите си множества; от дясната Му страна излезе огнен закон за тях. 3 Да, Той люби народите; всичките Му светии са в ръката Ти, седят при краката Ти, всеки приема думите Ти. Вт. 33:2-3

А фактът, че Библията ни казва, че нечестивите ще се превърнат на пепел?

Ще стъпчете безбожните, защото те ще бъдат пепел под стъпалата на краката ви в деня, който определям, казва ГОСПОД на Войнствата. Мал. 4:3

Когато грехът най-накрая е платил заплатата си на нечестивите чрез проклятието на вината, което пада върху тях докато виждат чистотата на Божия красив характер, техните мъртви тела ще лежат на земята. Чак тогава телата на нечестивите ще бъдат превърнати на пепел.

Като очаквате и ускорявате идването на Божия Ден, за който небето възпламенено ще се разпадне и нажежените елементи ще се стопят? 2 Петр. 3:12

Има мно0зина които описват окончателната смърт на нечестивите като умъртвяването на едно заболяло куче, което поставя в риск живота на останалите. Затова животното трябва да бъде умъртвено. Проблемът с тази аналогия е, че собственикът на кучето не запалва един бавно горящ огън, който гори кучето в продължение на няколко дни докато то е все още живо, карайки го да квичи и да вие от агония преди най-накрая да умре. Тази идея идва от едно закоравяло сърце. Нашият небесен Баща никога не би направил нещо подобно. Щом веднъж сте познали любовта на Бога, то не е възможно да Го обвините в бавно измъчване и лично изтребване на милиарди от Неговите деца. Причината поради която тази идея е приемана почти по целия свят и преподавана в християнския свят е заради отказа да бъде позволено на реалността на кръста да влезе в сърцето. Закоравявайки се към истината за чувствителната и нежна природа на Бога, сърцето, както бе при учениците, се отваря за възможността Бог да изпраща огън, за да изгаря физически живи хора.

Нека се поучим от учениците и да обърнем внимание на заповедта на Отец, когато Неговия Син бе преобразен – “Слушайте Го!” Нека послушаме Неговия умоляващ глас, когато Той поставя едно скъпоценно малко дете всред нас, притиска го близо до гърдите Си и ни казва “ докато не станете като едно невинно дете, не можете да влезете в небесното царство.” Не закоравявайте сърцата си както израилтяните, които молили Мойсей да слага покривало на лицето си, когато им било разкривано евангелието:

Затова се разгневих на това поколение и казах: Всякога се заблуждават в сърцата си и не са познали Моите пътища. (11) Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!“ (12) Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас зло сърце на неверие, което да отстъпи от живия Бог. (13) Но се увещавайте един друг всеки ден, докато е още “днес“, за да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха. (14) Защото ние сме станали участници в Христос, ако удържим твърдо първоначалната си увереност докрай; (15) докато се казва: “Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в преогорчението.“ Евр. 3:10-15 

Ако изберете да не приемате себеотричането на кръста, вие сте в опасност от закоравяване на сърцето ви докато четете Библията по един загрубял начин и приписвате на Бога болката и смъртта на милиони хора през цялата човешка история. Днес, ако чувате гласа Му, не закоравявайте сърцата си.

1 Варава бил един политически водач по времето на Христос, който защитавал премахването на римския контрол над Израил. Той защитавал насилието като средство за постигане на тази цел и твърдял, че е месиански герой. Името Варава означава „син на бащата” и това било един пълен фалшификат на Христос, който е истинският Син на Отец.

2 На български тази книга е 3^то Ездра