8. Един благословен човек

Въпреки че потопът прочистил земята от порочните дела на човека, управляван от непрестанното желание да взима за себе си, семената на Ерос се загнездили в човешката раса чрез синовете на Ной. Хам не само видял голотата на баща си, той се опитал да вземе нещо от баща си докато бил опиянен, но с изтрезняването дошло и осъзнаването на случилото се порочно престъпление. Тъмните дела на предпотопните хора, засвидетелствани от Хам преди потопа, сега намерили нов живот у него и отприщили нова вълна за злото по света.

Позволявайки на Ерос да го завлече към задоволяването на неестествените желания, той докарал проклятие не само върху себе си, но и върху децата си.

И когато Ной изтрезня от виното си и разбра какво му беше направил по-младият му син, каза: 25 Проклет да е Ханаан; слуга на слуги да бъде на братята си! 26 Каза още: Благословен ГОСПОД, Бог на Сим; и Ханаан да му бъде слуга! Бит. 9:24-26

Точно тук виждаме един ключов принцип на отношенията. Когато хората желаят неща за себе си, което ги кара да проявят неуважение към този, който им дава живот, там ще се намери проклятието. И когато човек търси само за себе си, той учи и децата си да търсят само за себе си и да пренебрегват факта, че животът и благословенията са им дадени от техните родители, или съответния авторитет.

Първият син на Хам бил Хус, а първият син на Хус бил Нимрод. Както бащата пожелал и взел това, което не му принадлежи, така и Нимрод в желанието си да запълни липсата на благословение в живота си, организирал армии от мъже и започнал да побеждава съседните села и общества, за да изгради собственото си царство (Бит. 10:10, 11). Йосиф Флавий ни казва за Нимрод:

"Нимрод бил този, който ги въодушевявал до степента на едно такова оскърбление и презрение към Бога. Той бил правнук на Хам, синът на Ной, дързък човек, и с много силна ръка. Той ги убеждавал да не я (силата) приписват на Бога, сякаш били щастливи чрез него, но да вярват, че собствената им смелост им е спечелила това щастие. Също постепенно променил управлението в тирания, като не виждал друг начин да обърне хората от страха към Бога, освен като ги доведе до постоянна зависимост от силата му..." Флавий, Йосиф, – Юдейски древности – кн. 1, гл. 4, параграф 2

Тук забелязваме естествената прогресия на Ерос, която кара хората да търсят за себе си.

1. Приписват силата на себе си (Никак няма да умрете)

2. Вярват че щастието идва чрез собствената смелост (Вземай каквото желаеш за себе си)

3. Стреми се да владееш над всички (Ще бъдеш като Бога)

Разбира се, щом веднъж започнете този цикъл, вие се обричате на разочарование, а след това и на отхвърляне от онези, от които се опитвате да извлечете желаното от вас. Когато хората се опитват да извлекат прослава и поклонение от другите хора, те по един естествен начин ще отблъснат тези усилия и резултатът е война.

В рамките на един много кратък период от време, светът още веднъж бил погълнат от цикъла на Ерос и желанието да притежаваш. Когато хората отхвърлили истината, че всичко което притежават било дар от Бога, те започнали да усещат още по-силно проклятието на егоизма в душите си. За няколко десетилетия, Нимрод бил създал своя собствена империя, с армия, основаваща се около секса религия, поклонение на природата и едно общество, което изгонило Бог от умовете си.

Светът отново бил населен с хора, които били пълни откъм желание и празни откъм благодарност. Почти всички семейства на земята функционирали върху основаващото се на Ерос привличане и отблъскване, вместо върху основаващата се на Агапе благодарност и почит към онези, които били дали живота. Отново мислите на хората били само за храна, секс, сила и война, в едно отчайващо усилие да открият собствената си божественост. Историята на Хам и Нимрод предоставя урок за това как тиранията може да произлезе от един егоистичен акт и да се превърне в цели армии обречени на воюване, убиване, унищожаване и смазване на семействата.

Очите на Господ търсели тук и там по земята човек, чието сърце желае да вярва че е благословен; човек, на когото душата му е изпълнена с аромата на благодарността и би могъл да се превърне в крайъгълен камък на новия Агапе мотор за света. Щом веднъж Бог можел да намери човек, който избира да вярва, че е благословен, Той би могъл да излее върху него благословения, без да се опасява, че тези благословения биха отвърнали сърцето му от Дарителя. Такъв човек бил намерен в самото сърце на Нимродовата себична империя. Той бил като нежна фиданка в пустошта на желанието, която го обкръжавала. Този човек бил Аврам. Аврам все още бил повлиян от културата на Ерос, но сърцето му било достатъчно нежно, за да може да се учи да обича Бог, който бил сътворил всичко, и да стане Негов приятел.

И ГОСПОД каза на Аврам: Излез от земята си, от рода си и от бащиния си дом, и иди в земята, която ще ти покажа! 2 Ще те направя голям народ и ще те благословя, и ще възвелича името ти, и ще бъдеш за благословение. 3 Ще благословя онези, които те благославят, и ще прокълна онзи, който те кълне, и в теб ще се благославят всички земни племена. Бит. 12:1-3

Обърнете внимание как Бог казал, че щял да благослови Аврам и той щял да бъде за благословение. Само един благословен мъж може да бъде за благословение на своето семейство и своето общество. Бог щял да направи велик народ от Аврам, не за да може да угажда на себе си, но за да може да благослови всички семейства по земята. Но тази транзакция не била така проста както изглежда. Понеже Аврам бил наследил Ерос семената от Адам, той щял да води борба срещу идеята, че добрите неща идват само при онези, които ги търсят и полагат усилие да ги вземат и притежават. Когато Бог казал, че ще благослови Аврам, имало само едно единствено условие – напусни своята страна, изпълнената с идолопоклонство култура, остави това и ходи с мен. Но превръщането в могъщ народ не може да е толкова просто! Със сигурност не може! Изоставянето на всички хора и контакти, които биха могли да въздигнат някого до почит, за да отидеш да живееш из храсталаците, където има само неколцина хора със странни обичаи и практики, това не изглеждало като много мъдър начин да станеш велик и могъщ народ.

Аврам се подчинил на заповедта и напуснал познатото си обкръжение. Той последвал един път, който изглеждал противоположен на това да станеш велик народ. Бог отново потвърдил Своето обещание към Аврам:

И ГОСПОД се яви на Аврам и каза: На твоето потомство ще дам тази земя. И там издигна олтар на ГОСПОДА, който му се яви. Бит. 12:7

Аврам се изправил пред поредица от предизвикателства, но никое от тях не било толкова голямо както факта, че нямал син. Ако Аврам щял да стане велик народ, той трябвало да има поне един син. Дали да продължи да вярва, или ще реши да направи нещо по въпроса? Дали ще се довери на този, който е дал обещанието, или ще се опита сам да осъществи това? Една нощ докато размишлява по тези въпроси, Бог дошъл при него:

Аврам каза още: Ето, Ти не ми даде потомство; и ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник. 4 Но ето, ГОСПОДНОТО слово му каза: Този човек няма да ти стане наследник, а онзи, който ще излезе от тялото ти, ще ти бъде наследник. 5 Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш. И му каза: Така многобройно ще бъде твоето потомство! 6 И Аврам повярва в ГОСПОДА, и Той му го счете за правда. Бит. 15:3-6

Тук се намира семплата тайна на праведността: Вярвай в обещаното от Бог благословение. Вярвай че си благословен човек. Това е! А с какво е благословил Бог всеки един от нас?

Той, който не пощади Своя Собствен Син, а Го даде заради всички нас, как няма да ни подари заедно с Него и всичко? Римл. 8:32

Ако Бог ни е дал Сина Си, тогава можем да сме сигурни, че Той ще ни даде свободно всички неща. Просто трябва да Му вярваме. Точно това направил Аврам.

И Аврам повярва в ГОСПОДА, и Той му го счете за правда. Бит. 15:6

Това е тайната на радостта във всички взаимоотношения; това е искрата, която ще разпали Божията Агапе в душата: Повярвайте че Бог ще ви даде това, което е обещал и че Той е този, който ви е дал всичко, което вече имате. Когато правите това както Аврам, ще бъдете благословени хора, а благословеният човек ще прелива от желание да дава, така както на него му е било дадено.

Това е тайната на трайното щастие в брака. Пребивавайте върху всичко което ви е било дадено и ще имате желание да давате. Пребивавай върху всичко което трябва да получите и ще вземате, за да давате. Не се ли отнася брачният ви партньор към вас, така както заслужавате? Тогава отнасяйте се към НЕГО/НЕЯ, така както чувствата, че ВИЕ заслужавате! Няма ли нищо за което да бъдем благодарни? Бог не ви ли храни и не ви ли облича, и не осигурява ли покрив над главите ви? Не е ли направил да разцъфнат хиляди рози заради вас и не е ли направил така че слънчевата светлина да танцува по водата? Не е ли обагрял небето с ярък златист цвят, когато слънцето започва да залязва? Можете ли наистина да кажете, че не сте били благословени?

Очевидно този процес става много труден, когато един брачен партньор избере да бъде егоист и да доминира. Придържането към светлината, че Бог ни е дал много неща, може да бъде засенчено от мъка, но ако престанем да намираме нещо за което да бъдем благодарни, ние се предаваме пред егоизма и ставаме като другия партньор, изпълнени с егоистична скръб и самосъжаление.

Хам и Нимрод били проклети, защото желанието да вземеш и притежаваш, за да намериш щастие, винаги ще води до разочарование. Ако вземаме, за да бъдем щастливи, тогава сме синове на проклети хора и ще проклинаме останалите. Аврам бил благословен човек. Ако сме деца на Аврам, тогава трябва да вярваме, че сме деца на един благословен човек.

А ако сме деца на един благословен човек, тогава наистина сме благословени.

А този който е благословен, ще благославя.

Даром сте получили, даром давайте.