7. Небесната линия на живот

Има една история за отговорник на железопътна гара, който имал отговорността да отваря и затваря железопътен мост, така че корабите да минават под него. Когато мостът бил вдигнат, сигнал до самата линия показвал на машиниста да почака, докато мостът е отворен. Точно този ден мостът бил вдигнат и нямало нужда де се сваля за известно време. Отговорникът на гарата изведнъж забелязал, че идва влак на завоя. Сигналът навярно не е бил указан. Той чувствал, че би имал време да свали моста, но тогава забелязал сина си как се катери на зъбчатото колело, което издигало и сваляло моста. Отговорникът на гарата знаел, че ако не свали моста, за да спаси живота на сина си, всички пътници във влака щели да загинат. Ако искал да спаси пътниците на влака той трябвало да пожертва сина си. Нямало време да се бави при вземане на решението. Със силна болка раздираща сърцето му, той дръпнал лоста и мостът започнал да слиза надолу. Той паднал на коленете си в агонизиращ плач, когато чул мъчителния вик на своя син смазван от гигантските зъбци. Влакът минал безопасно по моста, а пътниците не разбрали нищо за голямата опасност, която била пред тях и за невероятната жертва, която току-що била дадена, за да ги спаси.

Аз често се чувствам неспособен да остана спокоен, спомняйки си, когато за първи път чух тази история, заради нейната поразителна прилика с решението, пред което се е изправил Бог във връзка с човешката раса и нейната съдба. Щял ли Бог да допусне човечеството да скочи от релсите надолу към тъмнината или щял да предостави алтернатива? Нямало много време за действие, понеже Адам и Ева били откъснали себе си от силата си на живот и скоро щели да бъдат трупове по земята със съдба, завинаги запечатана в смъртния гроб.

Преди сътворението на човешката раса, Отец и Син имали много сериозен разговор, нещо което Библията нарича „съвещание на мир“.¹ Тогава бил положен план за това, какво щяло да се случи, ако човешката раса избере срещу тях. Сега било време да се действа. Кой би могъл да измери страданието на Бога? Дали Той щял да позволи Неговият Син да бъде заместник на Адам и Ева и да плати последиците на техния избор? Дали Той ще позволи Неговият Син да поеме върху себе си тяхното недостойнство и безнадеждност, отнасяйки ги в гроба. Щял ли да позволи на Своя Син да претърпи пълна загуба на идентичността и разделяне със Своята синовност, което да откъсне думите от сърцето Му: „Защо Си Ме оставил?”

Докато пиша тези думи, синът ми стои кротко срещу мен. Обръщам се да погледна красивото му лице и усещам чувство на радост и любов, извиращи от сърцето ми към него. И тогава се опитвам да се поставя на мястото на Бога, позволявайки на сина ми да поеме смъртоносното наказание на една група хора, които сега мразят и мен и всичко, за което се боря. Признавам си, че умът ми просто отказва да приеме тези мисли. Аз дори не си позволявам да ги мисля. Подсъзнателно разбирам, че дори една мисъл за това е твърде болезнена, сякаш ще колабирам! Мислите ми се насочват отново към Бога и Неговата дилема и аз просто онемявам. Усещам най-дълбоко чувство на благодарност към Него, че е позволил това да се случи, съзнавайки, че и аз съм като един от онези пътници на влака, който в продължение на много години не съм разбирал, или дори оценявал Небесния Отговорник на гарата и Неговата невероятна жертва. Тази мисъл винаги ме кара да спра и да Му се поклоня с благодарност за Неговата безгранична жертва и любов.

Аз съм удивен, че Синът на Бога, който по-късно стана Исус, пожела да направи това за нас. Библията казва, че Бог знае края от началото и щом като Отец е споделил това знание със Своя Син, Той е можел да види това, което Го чака, когато Той дойде на земята, отхвърлянето, побоя, подигравките, омразата, ненавистта, псувните и проклятията, голотата и тъмнината на кръста, недостойнствата на милиарди, натоварени върху Него и насъбраната вина и скръб на стотиците поколения. Той е видял всичко това и все пак Божият Син казва: “Аз желая да върша Твоята воля, о, Боже, законът Ти е в сърцето Ми.” Божият Син не се поколеба да се съгласи да дойде, но по-скоро Той копнееше да го направи. Неговото сърце, като сърцето на Неговия Баща, копнее да възстанови Своите деца в съдбата на пълнотата на радостта. Какъв Бог е Този? Кого ще сравним с Него и какви думи са достатъчни да Го прославят?

Ние забелязахме в последната глава, че Адам и Ева се нуждаеха от поддържаща живота система и способността да различават истината от заблудата, те имаха нужда от помощ, за да виждат истината за Бога, да усещат, да разкриват и да отхвърлят лъжите, които им казваше Сатана. Те се нуждаеха от морален компас, който да им помогне да разпознават истинския духовен север.

Всички тези неща щяха да бъдат предоставени чрез дара на света – Божият Син. Това било казано на Адам и Ева в Битие 3:15. Визирайки директно Сатана, Бог казал следното:

Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

Този стих прелива от обещание и надежда. Бог казал, че ще постави вражда между Сатана и жената. Когато Бог говорил на жената, Той говорил на всички, които ще дойдат от нея, с други думи на цялото човешко семейство. Думата „вражда” означава омраза или враг.² Бог щял да вложи нещо в сърцето на човешкото семейство, което мрази злото и копнее за доброто и истината. Има само една причина Бог да може да направи това и това е, защото Неговият Син щял да помири човешкото семейство чрез живота и смъртта Му на земята. Това се има предвид с враждата, съществуваща между семето на жената и семето или потомството на Сатана. В книгата Римляни, Павел се позовава на тази омраза към злото, като я нарича благодат или сила в следния стих:

Но дарбата не е такава, каквото бе прегрешението; защото, ако поради прегрешението на единия измряха мнозината, то Божията благодат и дарбата чрез благодатта на един Човек, Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината Римл. 5:15.

Това е невероятна истина, която може да донесе мир и радост отвъд всяко сравнение. Горният факт означава, че всеки дъх, който поемате (независимо вярвате или не в Божия Син и Неговата жертва) е дошъл директно от Исус Христос. Точно Неговият живот е, който прави сърцето ви да бие, дава ви дишане и ви поддържа жив. Всички функции, които ние наричаме неволни от наша страна са всъщност доброволно поддържани от Божия страна. Той е сърцето на истината, която гласи:

За да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас; защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме" Деян. 17:27, 28.

Бог не е далече от всеки от нас, защото ние сме поддържани от живота на Исус Христос заради заслугите на Неговата смърт на кръста за нас. Ако се чувствате отдалечени от Бога, истината е, че Той никога не е бил далече от вас. Само трябва да почувствате своя пулс, за да знаете, че Той не ви е оставил.

Добавете към това и факта, че Бог влага в сърцата ни желание да вършим правото и да желаем да се противопоставим на злото; и така ние имаме много за какво да бъдем благодарни. Помислете си за случаите, когато сте били изкушени да направите нещо греховно и как след това сте размислили и не сте го направили. Това е дарът, който Бог ви е дал, враждата срещу злото. Няма значение дали вярвате в Бог или не, вие все още притежавате този дар чрез Исус. В Писанията ни се казва, че Бог дава дъжд и на добрите и на злите.³ Помислете колко пъти Сатана е поставял зли мисли в умовете на някого, за да ви причини нещо или да отнеме ваши притежания и враждата, поставена в тяхното сърце от Бога ги е насърчила да не го правят. Разбира се, ние все още имаме правото да избираме дали да отхвърлим този подтик и да извършваме злото, но ако тази вражда не беше там, никой от нас не би бил способен да престане да действа според злите мисли на умовете ни.

Какъв невероятен Бог, Който прави всичко това за нас! Ние като раса от хора сме били напълно изгубени и поробени в сатанинските зли пътища. Ние сме били отвъд всяка възможност да си помогнем, обречени на мизерията и пълното унищожение. Но нашият нежен небесен Баща не пожелал да се откаже от нас. Той ни е дал най-скъпоценното нещо което има – Своя Син. Исус завинаги ще бъде един от човешкото семейство и един от нас. Това е жертва, която ще бъде централната тема за изучаване и размисъл за остатъка от вечността.

Когато мислите за тези неща, как се чувствате относно всичко това, което Бог е направил за вас? Неговият Дух сега ви привлича да Го приемете и да повярвате истината за Него. Той иска да знаете, че Той страшно много ви обича и че Той е дал всичко, за да ви задържи обратно. Аз не мога да устоя на такава любов, тя е твърде чудна и мощна за мен. А вие?

1Зах. 6:13

2Тълковен речник на Вайнс - Enmity

3Мат. 5:45