3. Стояща на луната и облечена със слънцето
Публикувана Яну 04, 2018 от Adrian Ebens в Божествения модел на живота
Ако се случи да застанете на брега на Минас Бейсин в Нова Скотия, когато идва приливът, ще чуете онова, което наричат “гласът на луната” под формата на 14 милиарда тона вода, която се влива в този воден басейн, където се намират най-големите приливи в света. Едва когато Нютон публикувал Принципия, светът започнал да разбира гравитационните отношения между слънцето, луната и приливите.1 Разбирането за движението на приливите и отливите е от съществено значение за моряците при успешната им навигация в морето. Ползата от познаването на гравитационните влияния на луната не е единствено за моряците, но както наскоро научих от един приятел, заклет сърфист, най-добрите вълни се появяват при новолуние и при пълнолуние. Този феномен се свързва с пролетния прилив.
Когато има пълна или нова луна, се получава комбинация на гравитационните притегляния на луната и слънцето. При такива случаи, приливите са на много високо ниво, а отливите са на много ниско ниво. Това е познато като пролетен прилив. Пролетните приливи са особено мощни (нямат нищо общо със сезона пролет). Получават се, когато земята, слънцето и луната са в една линия. Гравитационните сили, както на луната, така и на слънцето, допринасят за приливите. Пролетните приливи се случват през време на пълна луна и нова луна.2
Когато слънцето, луната и земята са подредени в една линия, това създава по-голяма гравитационна сила върху земята, което произвежда по-големи приливи и разбира се, по-високи вълни. Въпреки че гравитацията на слънцето е много по-голяма от тази на луната, по-голямата близост на луната до земята прави нейното гравитационно влияние малко над два пъти по-голямо от това на слънцето. От ключово значение за пролетния прилив е подреждането на слънцето, луната и земята.
Приблизителният двуседмичен ритъм на приливите има огромно влияние върху морските организми и онази част от сушата, покривана с вода по време на прилива. Ако плувахте при Големия Бариерен Риф, край бреговете на северен Куинсланд в Австралия, от четири до шест дни след определено пълнолуние през годината, бихте станали свидетели на най-голямото размножително събитие на планетата. Коралът се размножава, когато приливите са в застой, за разлика от много видове риби, които се възползват от голямото оттегляне на водите, за да отнесат хайвера си на сравнително по-безопасно място в открити води.3
Циклите на луната повлияват и периодите на бременността при гръбначните животни и менструалния цикъл на жените е приблизително същия като този на луната.4 Следователно, налично е доказателство, показващо връзката между плодовитостта и възпроизводителността и циклите на луната.
Можем ли да научим нещо от приливния ритъм на природата? Могат ли отношенията на слънцето и луната към земята да ни осигурят ключ за проумяването на тайната на нашите духовни взаимоотношения? Ако успешността и плодовитостта на физическия живот могат да бъдат проследени във връзката им с познанието за ритмичните цикли на слънцето и луната в отношението им към земята, възможно ли е да се извлекат поуки и за духовната област?
Преди да поемем в тази посока, нека помислим за едно друго отношение относно слънцето, луната и земята. Луната няма своя собствена светлина. Тя е пасивен обект. Всичката светлина на луната е отразена слънчева светлина. Слънцето генерира своя собствена светлина; то има активен принцип. Луната отразява светлината на слънцето; тя работи по пасивен принцип. Активното слънце и пасивната луна работят заедно за създаването на едно ритмично въздействие върху земята. Нека отново се запитаме: има ли поуки тук от отношението на слънцето и луната, които да ни говорят за ритъма на живота в духовния свят?
Помислете, какво се случва, когато се опитате да погледнете директно към слънцето. Яркостта на слънцето прави така, че не можем да гледаме към него повече от няколко секунди. Гледането към слънцето ще увреди зрението ви. Има ли начин да се гледа слънчевата светлина? Да, можем да гледаме светлината на слънцето, гледайки директно към луната, и по този начин елиминираме опасността от повреждане на очите ни. Светлината, която идва от слънцето като източник е канализирана чрез луната, която действа като посредник, за да ни донесе светлина по един безопасен начин. Въпросът, който веднага изплува е: “Има ли някакъв замисъл в това?” Ръководещото присъствие на слънцето е толкова важен компонент за целия живот. Неговите лъчи ни донасят топлина и светлина, и то има централна роля в плодородието на планетата, но ако се отнесем “непочтително” към него, то може да ни нарани. Отново се питаме: има ли какво да научим от това?
Когато древният мъдрец Йоан стоял на остров Патмос в Средиземно море, той видял нещо много чудно във видение:
И голямо знамение се яви на небето: жена, облечена със слънцето, с луната под краката й, и на главата й – корона от дванадесет звезди Откровение 12:1.
Йоан описва едно отношение между слънцето, луната, звездите и една жена. Тя е стъпила на луната. Това е нейната основа. Облечена е със светлината на слънцето и има светлина от дванадесет звезди на главата си. Тя изглежда напълно в хармония с времевите цикли на слънцето, луната и звездите и като че е наясно с нейните отношения с тях. Като вземем под внимание това, че книгата Откровение е книга на духовни теми, това не би ли трябвало да има духовна значимост?
Преди да отговорим на този въпрос е добре да се запитаме: “Можем ли да се доверим на библейските писания като надеждно ръководство за духовните неща?”
1http://www.thehighesttides.com/what-causes-the-highest-tides.shtml
2http://home.hiwaay.net/~krcool/Astro/moon/moontides/