2. Очарованието

Стоях като вкаменен наблюдавайки звездното небе. Под безоблачно небе изследвах величието и великолепието на Млечния път. Това е един най-ранните ми спомени за среща с моя Създател. Бях на четири години и този спомен е останал ясен в мен. Каква красота и какво величие виждаха очите ми. Като дете бях учен, че:

Небесата разказват Божията слава и небесният свод възвестява делото на ръцете Му. Псалм 19:1.

Чрез словото на ГОСПОДА бяха направени небесата и цялото им войнство — чрез дъха на устата Му. Псалм 33:6.

Майка ми използваше всяка възможност да ми казва, че Бог е направил този свят и всичко в него. Тези мисли бяха затрупани от многото вълнуващи дейности на едно свободно от безпокойства дете, растящо през 70-те години. По-голямата част от детството ми се въртеше около игрите с приятели, ходенето на училище и забавленията. Проверявам паметта си, търсейки моменти, когато вниманието ми е било задържано от гласа на моя Любим.

Има много неща, за които бих могъл да предполагам, че са се случили, но, това което извира от паметта ми свързва парчетата на любовната история. Спомням си някои неща, които са свързани с негативни преживявания. Спомням си една нощ, когато родителите ми отидоха на концерт и един техен приятел се грижеше за мен и сестра ми. Ясно си спомням безпокойството, което чувствах, докато лежах буден в леглото си, наостряйки уши, за да чуя звука от двигателя в гаража.

Макар че тогава не го осъзнавах, сега виждам, че родителите ми са изявявали защитата на моя Любим. Имам ясни спомени от чувството за безопасност, идващо от силата на баща ми, особено, когато ме прегръщаше и силно ме притискаше. За мен баща ми беше един, който може да тича като вятъра, да вдига тежки предмети, да върти мощно и грациозно брадва и да строи всякакви неща. Преживяването ми потвърждава истината, че:

Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи. Притчи 17:6.

Моят Любим е поставил баща ми в живота ми като израз на Неговата сила, благодатта и способността да се прави всичко в името на любовта и защитата на Своите деца. Друго нещо, което помня е насърчението, разбирането и отхранването на моята майка. Приготвяше специални почерпки, грижеше се, когато имахме наранявания и натъртвания, радостният ѝ глас се чуваше, когато преодолявахме препятствие, а докато минаваше силна буря над къщата ни тя ни успокояваше, цитирайки Псалмите. Отново можех да чуя гласа на моя Любим чрез отхранващата грижа на моята майка.

Когато се натъквах на разгневена тигрова змия и избягвах по необясним начин сигурното нараняване от катастрофа, осъзнавах защитата на моя Любим. Любимият текст на майка ми от Писанието, остави дълбоко впечатление у мен:

Ангелът ГОСПОДЕН обгражда от всички страни онези, които Му се боят, и ги избавя. Псалм 34:7.

Ясно си спомням една картина от библейските истории, които мама ми четеше. На нея имаше малко момче с детско червено влакче и една кола идваше към него, а един ангел с големи крила защитаваше детето от колата. Тази вест, която ми изпращаше моят Любим, бе така утешителна и разкриваше как Той поръчва на ангелите Си да се грижат за нас.

Вярата на моя баща в Бога беше семпла и практична. Спомням си две теми, за които все говореше: спазвай Божиите заповеди и обичай ближния си. Двата текста, на които наблягаше бяха:

Нека чуем свършека на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека. Еклисиаст 12:13.

И така, всяко нещо, което желаете да правят хората на вас, така и вие правете на тях; защото това е законът и пророците. Матей 7:12.

Това че той подчертаваше важността да се върши правото и да бъдеш честен, разви у мен една чувствителна съвест. Спомням си много случаи, в които нарушавах закона и съвестта ми бе поразявана от вина. Спомням си, когато бях на шест години, как се молих на Бога с плач да ми прости. В наши дни, вината често се възприема като ужасно бедствие. Но аз благодаря на Бога за тази чувствителна съвест. Чрез нея чувах любящото и упътващо предупреждение на моя Любим.

Родителите ми закупиха една поредица от десет тома наречена „Библейската история”. Някои от тези истории имахме и на грамофонна плоча. Спомнях си как слушах историите за Мойсей и Червеното море, Исус Навин и Ерихон, Давид и Голиат, Илия и Елисей. Все още имаме тази поредица в дома ми и много от картините ме връщат назад към спомените от детството. Тези истории в съчетание със защитаващата и отхранваща грижа на моите родители, ми позволяваха да зървам моя Любим. Чрез тези истории Той ме учеше на историята на този свят, как е започнала, какво се е объркало, конфликтът между доброто и злото, лекарството за греха, как ще приключи този свят и каква ще бъде наградата на онези, които обичат Бога и пазят Неговите заповеди, включително и съботата.

Спомнях си как ходих на църква и съботно училище, а така също и църковното началното училище. През първите дванадесет години от живота ми, не помня много събития, които да са задържали вниманието ми в духовните неща. Помня оцветяването на картинки, пеенето на песни и игрите с фланелограф, но нямам спомен за някакво реално духовно повлияване. При мен по-удивителното е, че макар да съм слушал толкова много истории за Исус през първите ми дванадесет години, за всичко това почти нямам спомен. Имам един или два спомена за призив от амвона и напрегнатото чувство, идващо от това, че съм наблюдаван от много хора, съзнавайки също, че тези които са станали прави са смятани за добри, а останалите за лоши.

Нашата църква имаше една младежка организация наречена Изследовател, в която младият човек минава последователно през различни нива на един определен курс за покриването на определени дейности. На дванадесетгодишна възраст, от мен се искаше да чета Библията като част от участието ми в дейността на курса. Това беше първият път, когато наистина трябваше да се ангажирам с четене на Библията. Имам няколко спомена от историите в Битие и Числа. Признавам че измежду другите книги на Библията, минах набързо през Левит! Помня някои други истории от Стария завет и Евангелията. Въпреки че основната ми мотивация бе да изпълня поставената задача, в сърцето ми бе предизвикан интерес, който ме накара да си задавам въпроси относно някои конкретни истории, които събудиха любопитството ми. Това беше първото ми истинско вкусване на Божията Слово. Част от курсовата ми работа изискваше да запомня Псалм 23-ти и Блаженствата от Матей 5-та глава. Впечатлиха ме следните думи:

ГОСПОД е пастир мой, няма да бъда в лишение. 2 На зелени пасища ме разполага, при тихи води ме завежда. 3 Освежава душата ми, води ме в пътеки на правда заради Името Си. 4 Дори да ходя през долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мен. Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават. 5 Приготвяш трапеза пред мен пред лицето на враговете ми, помазваш с миро главата ми, чашата ми прелива. 6 Само благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми и аз ще живея завинаги в дома ГОСПОДЕН. Псалм 23:1-6.

Тъкмо чрез този пасаж моят Любим за първи път наистина успя да ме привлече към размисъл за Него. Докато прочитах думите „ГОСПОД е пастир мой,” аз си мислех за някой, който се грижи нежно за овце, оглеждайки хоризонта за потенциална опасност. Направих връзката между Пастира и Исус. Тогава в ума ми с лекота изплува въпросът: Какво означава „няма да остана в нужда”? Помня как осъзнах, че няма да ми липсва нищо, защото Пастирът ще осигури всичко, което е необходимо. Моят Любим ми говореше, чрез Словото Си. Гласът беше нежен и тих, и аз усещах спокойствието на водите за които четях. Колко исках да чуя този глас необезпокояван, но имаше и друг глас, за който ще говорим в следващата глава; той ме разсейваше, заблуждаваше, ласкаеше, плашеше и обезсърчаваше.

Някъде по това време започнах да изследвам Библията с пастора на църквата ни като подготовка за кръщение. Не си спомням много от тези уроци, но имах усещането, че Бог и родителите ми, както и моята църква бяха доволни от решението ми. Нямах отличителни идеи относно този Бог, на когото давах обет за служба. Знаех че съществува Бог и Неговият Син Исус. Бях учен за Светия Дух, но нямах реална представа за делото му. Когато на 22-ри септември, 1979 г. бях кръстен, ме попитаха:

Вярваш ли в Бог Отец, в Неговия Син Исус Христос и в Светия Дух?

Бях чел за всичките три персоналности в Библията, така че аз ги приех директно. Вярвах че Бог е изпратил Своя Син на света и, че, ако вярвам в Исус, ще имам вечен живот. Това беше една проста сделка направена с проста вяра.

Докато размишлявам за основополагащите ми години, виждам как ръката на моя Любим се е появявала на толкова много места. Основополагащите камъни бяха положени на мястото си и това ме придвижваше към познаване на моя Господ. Но независимо от всички тези предимства, наследството ми от Адам и средата, в която израствах, направиха кръщението в детските ми години далеч по-незначително от това, което би могло да бъде. През всичките години, когато получавах образованието си, в действителност още не познавах моя Любим, за да бъде кръщението ми наистина изпълнено със смисъл. Имаше също така няколко противоположни течения в моята църквата, които оттласкаха моя Любим още по-далече от мен, отвъд моята възможност да го разбирам.

Вярвам че Бог е бил доволен от моето посвещение на Него и на Неговия Син, но семплият ми детски обет скоро щеше да бъде напълно подкопан от жетвата ат тръни, които нечестивият бе успял да посее в живота ми.