2. Без срам

Публикувана Яну 04, 2018 от Adrian Ebens в Първородна любов

Статистиките говорят сами за себе си, когато става въпрос за човешките взаимоотношения. В много страни, повече от 50% от браковете завършват с развод, което ясно показва, че тези хора не са намерили в отношенията това което са очаквали. Преживяванията на мнозина, които остават в границите на брака, често са също толкова пусти, но те остават заедно, защото не виждат по-добри възможности, или са прекалено страхливи, за да направят промяна. Вълните на разочарование, объркване, чувството на безсилие, гняв и скръб, които са резултат от тези отравящи експерименти с човешката интимност, могат да се обобщят с един въпрос от песен, която задържа тинейджърското ми внимание, докато растях през 80-те:

Какво е любовта в крайна сметка?

Някой обича ли някого в крайна сметка?

В предишната глава, докато изследвахме какво се е случило, когато Адам видял Ева за първи път, ние повдигнахме въпроса “какво е любов?” Спомняме си, че Адам казал: “Тази е кост от костите ми и плът от плътта ми,” той я обичал не заради, това което притежавала в себе си, но защото била излязла от него и имала капацитета да го познава, да познава неговите мечти, радости, стремежи и да бъде негов спътник в пътуването му. Чистотата, невинността и свободата на тази любов е обобщена в следните думи.

А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха. Битие 2:25

Думата срамувам се на еврейски има следното значение:

Това което преживявали Адам и Ева, е онова за което копнеем и ние, но почти никога не го постигаме. Пътят, който започва с радостта, свободата, чувството на удовлетвореност, невинността и интимността и стига до разочарованието, объркването и опустошението, минава през транзакцията на вземане и изяждане на плода, което не било тяхна работа; транзакция, която причинила изпадането ни от Агапе в Ерос.

Трябва да проучим основно тази библейска история, подобно както археолог търси древно съкровище, изчеткващ внимателно пясъците на времето, за да разкрие историческите факти, които придават смисъл на съществуването ни. Тази любов, която Адам и Ева споделяли, била замислена и развита по един внимателен начин от Бога, за да подсигури тяхната вечна интимност и щастие. Самият произход на нашите първи родители, съдържа тайната на тази любов, която не се срамува и не крие разочарования. Обърнете внимание на следното:

Тази последователност е жизнено важна, за да може да бъде разгадана тайната на първородната любовта на нашите родители, която любов не се срамува. Ева не е притежавала нищо, което да не е получила от Бога чрез Адам. Единствената суверенна власт и водачеството, което притежавал Адам били погребани и той бил възкресен за нов живот, заедно със съдружницата, който била взета от едната му страна. Когато Адам заспал, той бил изпълнен с копнеж да отвори преливащото си от любов сърце за някой, който би могъл да го разбере. Когато се събудил, видял една личност на която той би могъл да подари всичко, което получил от Бога и притежавал. Знаейки всичко това, Адам подарил всичко което има на жената. Тя има неговото ребро, неговото ДНК, неговото сърце, неговия дом, неговата градина, всичко. Тя дори съзнавала, че Адам е заспал и е предал част от себе си на нея1. В отговор на това, жената видяла всичко което и е дадено и когато погледнала в очите на съпруг си, сърцето й се изпълнило с благодарност, радост и щастие. Жената изживявала всеки момент със съзнанието, че всичко което притежава й е дадено чрез нейния съпруг.

Взаимодействието между мъжа и жената биха били поддържани в едно вечно движение на любовта, която прелива като фонтан без да ги кара да се срамуват. Тайната, ключът, главината, оста, ядрото или сърцето на този чудесен ход на любовта се намира в простичкия факт на познаването и помненето на вашия произход и това как сте се дошли в съществуване. Дотогава докато Адам си спомнял, че е създаден и поставен в градината като водач и суверен, за да се грижи, да защитава, и да бъде верен настойник на всичко което му е дадено, той щял да излива всички благословения които му се дават върху всичко онова над което бил направен господар. Докато жената получава пълнотата на благословението от нейния съпруг и гледа на него с любящо уважение, радостно подчинение и доверчиво послушание, дотогава докато разкрива своята увереност в неговото ръководство и почита неговото водачество, подобно на жената стояща при кладенеца, тя ще черпи от сърцето си далеч повече благословение от това което е имала преди.

Можем да илюстрираме този ход на любовта чрез работата на един двутактов двигател. Първото бутало, Адам, в радостта си, че има истински съдружник, който е дошъл от него, разпалва и изпуска една вълна на благословение. Тази вълна от своя страна изпраща възпламеняващо гориво към кухината на второто бутало и същевременно завърта коляновия вал. Той повдига нагоре второто бутало, което разпалва един любящ отговор, въздигайки първото бутало и по този начин изпълва кухината с радостно подчинение, почит и уважение. Тогава този ход на любовта задвижва фонтанът, който изпълва четирите реки, изтичащи от сърцето на градината, напоявайки цялата земя (Бит. 2:10-14). Какъв чуден замисъл! Каква чудесна илюстрация на това как функционира вселената, защото ние сме направени по образа на Бога (Бит. 1:27).

Отново наблягаме на идеята, че този ход на вечната любов, зависи от познанието на отделната личност за нейния произход, познаването на истинската й идентичност и нейното място в Божието творение. Дотогава докато Адам си спомнял, че е глава на градината, че всичко е под неговата грижа, че всичко му е дадено от Бога и че всичко това принадлежи на Бога, тогава той би обработвал и пазел това което му е дадено; би продължил да излива благословението си над всичко, което било под неговата грижа. Дотогава докато Ева си спомняла, че животът й е дошъл от Адам и че всичко което вижда и над което сега е съуправител с Адам и е дадено чрез нейния съпруг по волята на Бога, тогава тя щяла да завършва цикъла на благословението и двамата никога не биха се посрамили.

1 Заспиването на Адам минава като ехо през историята в съня на Авраам, от когото се родил израилевият народ и сънят на Исус в гроба, който родил Своята църква. То е също и едно ехо от онова, което раждането на вселената коствало на Отец.