1. Търсенето

В края на седемнадесетото столетие Исаак Нютон размишлявал върху сферата на небесната механика. Какво било отношението, което управлява небесните тела при движението им в небесата? Възможно ли било да съществува простичък универсален закон, който да е в състояние да обясни тези отношения, или това била една сложна и тайнствена система отвъд областите на нашето разбиране? Кое предизвикало това търсене в сърцето на Нютон? Дали той действително бил ударен от ябълка по главата, което от своя страна да го накара да се замисли за ефектите на гравитацията? Едно наскорошно откритие в архивите на Лондонското кралско общество разкрива отговорът в един ръкопис, който би могъл да се превърне в биографията на сър Исаак Нютон.

След вечеря, понеже времето беше топло, излязохме в градината и пихме чай под сянката на едни ябълкови дървета...той ми каза, че бил в същата ситуация, както преди това, когато идеята за гравитацията му била дошла на ум. Това било предизвикано по случай падането на една ябълка, докато стоял в съзерцателна нагласа. Защо винаги трябвало тази ябълка да слиза перпендикулярно на земята, си помислил той...¹

Тази среща с падналата ябълка задвижила последователност от събития, довела до създаването на Принципия, в която Нютон полага основите на класическата механика и трите универсални закона на движението. Тези закони описват отношението между всички предмети, силите, които им оказват въздействие и произтичащото от това движение. Нютон използвал латинската дума гравитас (тежест) за въздействието, което щяло да стане познато като гравитация и да определи закона за универсалната гравитация.²

Нютоновата Принципия щяла да доминира в научния възглед за физическата вселена през следващите 300 години. Той успял да използва тези принципи при описанието на траекториите на кометите, движението на приливите и отливите и прецесията на равноденствията, което премахнало и последните останали съмнения, че земята била център на слънчевата система.³ Изучаването на отношенията между физическите небесни тела предефинира разбирането ни за вселената и разшири способността на човечеството да работи със силата на нашия свят и да я обуздава според законите на гравитацията.

Търсенето на Нютон във връзка с небесните тела било задействано от едно събитие от земните тела. Наблюдението на една ябълка, падаща от дърво, повдигнало въпрос за отношението между ябълката и земята и какво било онова, което ги привличало едно към друго.

Стоейки на ръба на 21-то столетие, умът ми се е обърнал към едно ново търсене и то се отнася за отношенията между духовните тела. Ако едно правилно разбиране за отношенията на физическите тела би могло да постигне такъв чуден напредък в научните начинания на човечеството, какво би било въздействието на едно правилно разбиране за отношенията на небесните и земните духовни тела? Под земни духовни тела имам предвид отношенията между умовете на мъжете, жените и децата, отношенията между човека и божествената област и дори отношенията в самата божествена област. Тук бихме могли да споменем, че начинанията на Нютон били подтикнати в сферата на земното, но намерили своя отговор в областта на небесното.

Нека започнем нашето търсене на универсалния закон, който управлява духовните тела.

1http://www.newscientist.com/blogs/culturelab/2010/01/newtons-apple-the-real-story.html

2https://en.wikipedia.org/wiki/Isaac_Newton#Mechanics_and_gravitation

3Пак там