Моят Възлюбен

Публикувана Яну 04, 2018 от Adrian Ebens в Други статии Намерени: 144
Преведено от Деян Делчев

Дълга е пауза докато двамата стоят прегърнати. Силата на емоцията идва от дълбоко, но и двамата знаят, че времето е дошло. От дните на вечността Отец и Синът са били в близко общение един с друг, и сега това общение ще трябва скоро да бъде прекъснато. Божият Син сега щял да се отправи на мисията да възстанови своите човешки синове и дъщери. И Отец и Синът разбирали рисковете и цената, която трябвало да се плати, но любовта ги подтиквала да го направят.

За един кратък момент Отец и Син погледнали към бъдещето и наблюдавали развитието на мисията. Презрението, отхвърлянето, омразата, ритането, ударите с камшика, гвоздеите и всичко потъвало в нищожност в сравнение с този ужасен момент във времето, когато небето и земята се изправят, за да видят раздялата на Отец и Син. Синът вижда хилядолетия на вина, страдания, бунт и малоценност, връхлитащи върху Него докато трепери като лист, разкъсан от усещането за греха, което скрива лицето на Отец.

Обръщайки се от тези сцени на бъдещето, Отец и Синът се прегръщат – как може Отец да Го предаде на тази съдба? Преди основаването на света Отец се е борил с възможността от провала на тази мисия и риска от загубата на Неговия Син пред силата на греха. Синът на Бога щял да вземе върху Себе Си човешко естество, предоставяйки един прозорец на възможност за Неговия стар съперник, Сатана, да Го победи. Преди началото не е имало сигурност в успеха. Отец се поставил в позиция, където е можел да изгуби Своя Син завинаги в опита си да ни спаси. Великото състрадание на Отец наследено от Неговия Син било изявено в в апела на Сина към Неговия Баща да Му позволи да дойде на земята, за да ни спаси. Щял ли Отец да позволи на Своя Син да го направи? Щял ли да Му позволи да поеме този риск?

Дълбочината на любовта на Отец към нас се измерва с любовта Му към Неговия Син и рискът, който Той поел, за да ни спаси. Улавяме една картина на любовта на Отец, когато Той говорил при ктъщението на Своя Син.

И ето, един глас дойде от небето, който казваше: този е моят скъп син, в когото е моята наслада. - Тиндейл, Мат. 3:17

Отец се наслаждава на Своя Син. В живота на Отец няма по-голямо съкровище от Неговия Син. Говорейки за Своето раждане в небето Божият Син възкликнал:

Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих, (26) докато Той още не беше направил нито земята, нито полята, нито първите прашинки на вселената. (27) Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръг над лицето на бездната, (28) когато утвърждаваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната, (29) когато определяше на морето границата му, така че водите да не престъпват Неговата заповед, когато полагаше основите на земята — (30) тогава аз бях майсторски работник при Него, бях Негова наслада ден след ден, веселях се винаги пред Него; Пр. 8:25-30

Представяме си как Отец е поставил нежно ръката Си върху рамото на Неговия Син, когато те общували заедно при формирането на вселената . Бог създал всички неща чрез Своя Син и за Отец било наслада да вижда как Неговият Син използва силите и интелекта, които Той Му бил дал.

Бог, който много пъти и по много начини е говорил в миналото на бащите ни чрез пророците, (2) в края на тези дни говори на нас чрез Сина, когото постави Наследник на всичко, чрез когото също направи световете, (3) който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез словото на Своята мощ,… Евр. 1:1-3а

Отец обича Сина, и е предал всичко в ръката му. Йоан 3:35

Толкова близка била връзката между Отец и Сина, че Христос можел да каже:

Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да го открие. Мат. 11:27

Както Отец познава Мен и Аз познавам Отца; Йоан 10:15

Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, което Сам върши; и ще Му показва по-големи дела и от тези, за да се чудите вие. Йоан 5:20

Както Юда се изразил пред Йосиф относно любовта на техния баща към сина му Вениамин, така и ние можем да видим, че животът на небесния Баща бил “обвързан с живота на младежа (Христовият).” (Бит. 44:30). Както всеки любящ родител знае, няма нещо което не бихте направили за любовта, отхранването и защитата на вашето дете. Такава е любовта на Отец към Неговия Син. Точно в този контекст ние можем да обмислим най-великият текст в Писанието:

Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот. Йоан 3:16

Думата „толкова“ ни говори за една любов, която не може да бъде напълно схваната. Когато Отец слушал пледирането на Неговия Син да ни спаси, Отец минал през ужаса на една голяма тъмнина, която никое сътворено същество не може никога действително да оцени. След една страхотна борба в любовта си към Своя Син и нас, отговорил положително на молбата на Сина да спаси човешката раса. Каква удивителна любов, каква невероятна, прекрасна любов – това ще бъде нашата тема през цялата вечност.

Както показахме преди това, страданията на Христос не се ограничавали с мисията Му на земята. Веднага щом се е появил грехът е имало и Спасител. Духът на Исус е който е поддържал святата двойка в Едем. Когато взели участие в плода според внушенията на Сатана, който бил в змията, Христос бил смазан от това че те отхвърлили Него и Неговия Баща. След всичко което им било дадено, егоистичната им неблагодарност причинила ужасна болка на Христос каквато всеки родител познава, когато децата му се обръщат от него. Но Христос не ги оставил. Единственият начин да могат да имат живот бил чрез Неговото оставане с тях чрез Духа Му, продължавайки да им дава живот през цялото време докато те тъпчели закона и характера на Неговия Баща.

Всеки път когато един израилтянин извършвал грях, той трябвало да донася агне в принос:

И ако някой от народа на земята съгреши от незнание, като извърши нещо, което ГОСПОД е заповядал да не се върши, и стане виновен, (28) ако му се посочи грехът му, който е извършил, да принесе приноса си, коза, женска, без недостатък, за греха, който е извършил. (29) Да положи ръката си на главата на жертвата за грях и да заколи жертвата за грях на мястото на всеизгарянето... и свещеникът да я изгори на олтара за благоухание на умилостивение на ГОСПОДА. Така свещеникът да направи умилостивение за него, и ще му се прости. (32) Или ако принесе агне в жертва за грях, да принесе женско без недостатък. (33) Да положи ръката си на главата на жертвата за грях и да я заколи в жертва за грях на мястото, където колят всеизгарянето. Лев. 4:27-33 NKJV

Този процес разкрива тъжната истина, че всеки грях причинява страдание на Божия Син. От първия грях до настоящия ден, Христос търпи агонията на отхвърлянето и една дълбока мъка за това което неговите изгубени деца си причиняват едно на друго по земята. Всеки грях Го разпъва наново и го излага на открит срам (Евреи 6:6). Това ниво на страдание е отвъд нашата възможност за схващане; на нас ни изглежда напълно невъзможно Христовите страдания да бъдат просто четиридесет и осем часа – времето преди и по време на кръста, или дори тридесет и три години на земята, но не и шест хиляди години на постоянно страдание и отхвърляне. Ако за нас беше възможно да схванем цялото това страдание, което достига до сърцето на Отец, ние наистина бихме видели, че страданието на Отец не е по-малко от това на Неговия Син, защото всеки родител страда, когато страдат децата му:

2 Кор. 5:19 тоест, че Бог беше в Христос и примири света със Себе Си, като не счете на хората прегрешенията им, и че вложи в нас словото на примирението.

Можем ли макар и слабо да осъзнаем страданията на Отец, когато Той наблюдавал напрегнато отношението на света към Неговия Син? Можем ли да си представим как се раздирало сърцето на Отец, когато Неговият Син Го замолил?

…"Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти искаш." Мат. 26:39

Бихме могли да се утешаваме със съзнанието, че страданието на Христос се е осъществявало само преди две хиляди години, но точно сега Христос страда за всички деца, които Сатана е оплел в мрежите на сексуалния трафик; Той страда за всички бездомни и гладуващи деца, които са станали такива заради човешкия егоизъм; за всички жертви на домашно насилие и изнасилване; за милионите пленници на злоупотребата с алкохол и наркотици; за стотиците, които искат всеки ден да отнемат живота си—Христос усеща всичко това, а така също и Неговият Баща. Това страдание не се ограничава само по отношение на жертвите на жестокост, но включва и самите извършители. Духът на Христос се опитва да спаси злоупотребяващите с другите като ги убеждава в греха им. Почувстваната вина е изпратена не за да ги осъди, а, за да ги спаси от закоравяване на сърцата и загубване на душите им. Почувстваната вина е изпратена да спаси, а не просто да осъди. Когато душата смълчава усещането за вина с алкохол или наркотици, за да направи така, че умът да престане да мисли за това което е било направено, Христос е презрян, отхвърлен и смълчан. Това се случва с милиарди души всеки ден, когато те обръщат гръб на несебичната любов на кръста – една прекалено ярка и блестяща гледка.

На този етап може да сме изкушени да извикаме подобно на фарисеите:

…"Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си. Ако си Божи Син, слез от кръста. (41) Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Му се подиграваха, казвайки: (42) Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него. Мат. 27:40-42

Виждаме истинския отклик в живота на Мария Магдалена. Тя схващала какво трябвало да пострада Христос на кръста за нея, и повярвала, че чрез Неговите действия тя е простена. Благодарността й преливала чрез богатия поток на парфюма, идваш от алабастрения съд приготвен за Цар.

Но трябва да бъде зададен въпросът: ако Бог е толкова могъщ, тогава защо позволява на Себе Си и на Своя Син да бъдат подчинени на толкова страдание и болка? И второ, защо Той не пристъпи и не направи да престане всичкото това страдание. Това е темата на следващата ни глава. За сега погледнете към Агнето на Бога, което отнема греха на света и бъдете смаяни от любовта и търпението на нашия небесен Баща, който издържа това страдание през изминалите шест хиляди години. Наистина Бог ТОЛКОВА възлюби света, че даде Своя единороден Син.