Как четеш?

Публикувана Яну 04, 2018 от Adrian Ebens в Други статии Намерени: 144
Преведено от Деян Делчев

Исус бил най-удивителният учител. Когато от служителите изпратени от църковните водачи да арестуват Исус поискали да обяснят защо не са Го довели, те можели само да кажат:

…Никога човек не е говорил като този човек. Йоан 7:46

Независимо от този факт, Новият завет е записал, че хората не успявали да го разберат.

Говорейки на юдеите за своята смърт и своето възкресение, Той казал: “Разрушете този храм, и за три дни ще го издигна.” Те си мислели, че Той говори за физическия храм в Ерусалим, но Той говорел за храма на собственото Си тяло. Исус казал на Никодим, че трябва да се роди отново, но Никодим си мислел, че Исус говори за физическо раждане. Когато Исус предложил на жената на кладенеца жива вода, тя си помислила, че Той говори за физическа вода, а Той говорил за духовна вода. Отново, Исус предупредил учениците за кваса на фарисеите; те си мислели, че Той говори за физически хляб. Но Исус им казал:

Как не разбирате, че не заради хляба ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите? Мат. 16:11

Когато Исус нахранил 5000 души, Той започнал да ги поучава за смисъла на извършеното от Него чудо. Обяснил им, че хлябът бил символ на Неговия живот върху който светът трябвало да размишлява и да обмисли. Той им казал:

Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. Йоан 6:54.

Тези думи изумили слушателите. Те започнали да мърморят: “Тежко е това учение; кой може да го слуша?” Мнозина от онези, които се интересували от Неговото служение Му обърнали гръб и повече не Го следвали.

Той беше в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна. 11 При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. Йоан 1:10-11

Всички тези неща били изпълнение на пророчеството на Исая:

Кой е повярвал на известието ни? И на кого се е открила мишцата ГОСПОДНА? 2 Защото израсна пред Него като издънка и като корен от суха земя. Нямаше вид, нито великолепие, че да погледнем на Него, нито изглед, че да Го харесаме — 3 презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и свикнал с печал. И като някой, от когото отвръщат лице, беше презрян и не Го счетохме за нищо. Исая 53:1-3

Естествената реакция на човешкото сърце спрямо Божия Син е да Го отхвърли и да отхвърли учението Му.

Но естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се преценява духовно. 1 Кор. 2:14

Когато естественият човек чете Словото на Бога, той не го разбира. Библията ни казва:

Защото Моите помисли не са като вашите помисли и вашите пътища не са като Моите пътища, заявява ГОСПОД. 9 Защото, както небесата са по-високи от земята, така Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите помисли — от вашите помисли. Исая 55:8-9

Докато не се родим отново от Божия Дух и не дойдем при Библията, искайки със смирение да бъдем ръководени, ние ще разбираме погрешно това което казва Божието Слово.

И ако някой човек си мисли, че знае нещо, той все още нищо не знае така както трябва да знае. 1 Кор. 8:2

И така, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; Яков 1:19

Да отговаря някой, преди да чуе, е безумие и позор за него. Притчи 18:13

Много е лесно да се отговаря за нещо преди да сме изслушали за какво става въпрос. Помислете за следващия пример:

И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без сандали, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. 36 И им каза: Но сега, който има кесия, нека я вземе, също така и торба; и който няма, нека продаде дрехата си и нека си купи меч. Лука 22:35-36

Но по-късно изглежда сякашТой си променя становището?

Тогава Иисус му каза: Върни меча си на мястото му, защото всички, които са хванали меч, от меч ще загинат. Мат. 26:52

Дали Исус казва на учениците да си купят меч, а след това, когато Петър го използва, Той го изобличава? Дали Петър го използва в неподходящ случай? Ако е така, тогава Исус казал ли му е кога трябва и кога не трябва да се използва? Думите: “всички които се залавят за меча ще погинат от него,” изглеждат като доста универсални. Ако това не е достатъчно, ще добавим още едно измерение:

Вземете също шлема на спасението и меча на Духа, който е Божието слово. Еф. 6:17

Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки двуостър меч, като пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и е съдия на помислите и намеренията на сърцето. Евр. 4:12

И в дясната Си ръка имаше седем звезди, и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни, и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си. Откр. 1:16

Библията използва думата меч, когато се позовава на Божието Слово. Как да разберем кога да прилагаме това разбиране и кога да го разбираме като буквален меч? Помислете отново за примера с огъня:

А Илия в отговор каза на петдесетника: Ако аз съм Божи човек, нека слезе огън от небето и нека пояде теб и петдесетте ти войници! И слезе огън от небето и пояде него и петдесетте му войници. 4 Царе 1:10

И когато се навършиха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си по пътя за Ерусалим. (52) И изпрати пред Себе Си вестители, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него. (53) Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим. (54) Когато учениците Му Яков и Йоан видяха това, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби, (както стори и Илия)? (55) А Той се обърна и ги смъмри, (и каза: Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, а да спаси). (56) И отидоха в друго село. Лука 9:51-56

Исус не изобличавал ли и Илия докато изобличавал учениците? Или те просто не знаели кое е подходящото време на призоват огън от небето? Отново думите на Исус са достатъчно универсални. Той заявил, че не е дошъл да унищожи живота на хората, но да го спаси. Дали това се прилага само за времето когато Той бил на земята, а след това Той щял да унищожава живота на хората?

Това са някои от многото въпроси, които започват да възникват, когато някой чете Библията. Това представя един критично важен въпрос пред нас, който Исус задал на един изпитващ Го законник.

А Той му каза: Какво е писано в закона? Как го четеш ти? Лука 10:26

Исус не просто запитал човека какво чете, но как го чете? Кои са принципите, които използвате, за да прочитате Божието Слово? Това е важен въпрос, който има нужда от отговор, ако ще хармонизирате всички тези привидно противоречиви пасажи.

В ранната част на 19то столетие, един човек, който трябвало да започне едно от най-големите пробуждания в Северна Америка се бил захванал точно с този въпрос. По време на по-ранния си живот Уилям Милър се бил отказал от Библията, стигайки до заключението, че тя била пълна с противоречия. Но след като станал свидетел на удивителната победа на американските сили срещу британските, при положение, че британците имали всички шансове да спечелят лесно битката, той се убедил, че една по-велика от човешката сила е работила, и се върнал отново към осмисляне на Библията. Това било доста унизително нещо за него, защото преди това той бил дразнел няколко християни относно привидните противоречия в Библията, за които те не можели да дадат обяснение. Когато подновил интереса си към Библията, той се изправил пред същите аргументи, които бил представял на другите:

“Скоро след неговото отричане на Деизма, обръщайки се заедно с един приятел по отношение надеждата за една славна вечност, чрез заслугите и посредничеството на Христос, той бил запитан как знае, че има такъв Спасител. Той отговорил: "Разкрито е в Библията." - "Откъде знаеш, че Библията е истинна?" бил отговорът, с повтаряне на неговите бивши аргументи за противоречия и мистицизъм в които той твърдял, че тя била обгърната. Г-н Милър усещал тези дразнения в пълната им сила. Първоначално бил объркан; но, в отговор, той взел предвид, че щом Библията е едно откровение за Бога, тя трябва да е последователна със себе си; всичките й части трябва да са в хармония, трябва да са бил дадени за инструкция на човека, и, като последица, трябва да бъдат приспособени към неговото разбиране. Затова той казал: "Дайте ми време, и аз ще хармонизирам всички тези привидни противоречия за мое задоволство, или в противен случай ще си остана Деист." Тогава той се посветил на четене на Словото с молитва. Оставил на страна всички коментари, и използвал за своя единствена помощ препратките от страничното поле и Конкорданса си. Видял че ще трябва да направи едно разграничение между Библията и всички особени и партизански тълкувания върху нея. Библията била по-стара от всички тях, трябвало да бъде над всички тях; и той я поставил там. Видял че тя трябва да поправи всички тълкувания; и, поправяйки ги, нейната собствена чиста светлина щяла да засия без мъглата, която традиционната вяра била намесила в нея. Той решил да остави настрани всички предразсъдъци, и с детска простота да приеме естественото и очевидно значение на Писанието.” Силвестър Блис, Спомени за Уилям Милър (1853 г.), с. 68.

Той направил точно това. През време на един двугодишен период той изучавал Библията от кора до кора.

"Реших да оставя настрана всичките си предварителни притежания, за да сравнявам изцяло текст с текст, и да се стремя усърдно към нейното изучаване по един регулярен и методичен начин. Започнах с Битие, и четох стих по стих, движейки се не по-бързо от това което позволяваше едно такова разгръщане на пасажите, което да ме освободи от безпокойството относно каквито и да е мистицизми и противоречия. Всеки път когато намирах нещо неясно, моята практика беше да го сравня с всички свързани с това пасажи; и, с помощта на Крудън, проучих всички текстове на Писанието, в които се намираха някакви важни думи, съдържащи се в която и да е неясна част. След това, оставяйки всяка дума да има своята подходяща тежест по темата на текста, при положение, че виждането ми се хармонизираше с всеки пасаж от Библията по темата, това преставаше да е проблем. По този начин изучавах старателно Библията, и в своя стремеж, за един период около две години бях напълно задоволен, че тя е тълкувател сама на себе си. Силвестър Блис, Спомени на Уилям Милър (1853 г.) с. 69.

По това време той развил една система от правила, чрез която можел да хармонизира всички противоречия пред които се бил изправял преди това. Ето едно обобщение на използваните от него правила:

  1. Всяка дума трябва да има своята подходяща тежест по представената тема в Библията.

  2. Цялото Писание е необходимо, и може да бъде разбрано чрез едно старателно приложение изучаване.

  3. Нищо от разкритото в Писанията не може и няма да бъде скрито от онези, които искат с вяра, без да се колебаят.

  4. За да се разбере едно учение, съберете заедно всички тестове от Писанията по темата, която желаете да разберете; тогава нека всяка дума има своето подходящо влияние, и ако можете да оформите вашата теория без противоречие, не може да сте в заблуда.

  5. Писанието трябва да бъде тълкувател на себе си, тъй като то е правило само за себе си. Ако завися от тълкуванието на някой учител, и той трябва да гадае за неговото значение, или желае да го съгласува с неговото сектантско вероучение, или, за да бъде смятан за мъдър, тогава неговото гадаене, неговото желание, неговото кредо или неговата мъдрост са мое правило, а не Библията.

  6. Ако една дума има има добър смисъл така както е, и не нарушава простите закони на природата, тя трябва да се разбира буквално; а, ако не, тогава фигуративно.

  7. Най-важното от всички правила е, че трябва да имате вяра. Вярата трябва да е тази, която изисква жертва и, ако е изпитана, би се отказала от най-скъпия обект на земята, от света и всичките му желания, характер, живот, професия, приятели, дом, удобства и светски почести. Ако някои от тези неща възпрепятстват нашата вяра, в която и да е част на Божието слово, това показва, че вярата ни е празна. Нито пък можем някога да вярваме докато и един само от тези мотиви мъждукат в сърцата ни. Трябва да вярваме, че Бог никога няма да измени на словото си. Можем да имаме увереност, че Този, Който наблюдава врабчето и брои космите на главата ни, ще пази превода на Словото Си и ще постави бариера около него; ще предпази искрено уповаващите в Бога и онези, които полагат неподправено доверие в словото му от заблуждение, което отдалечава много от истината."

Тези правила за тълкуване посели семето за израстването на едно от най-големите пробуждания, които светът е виждал.

Обръщаме внимание на това, че, за да се разбере едно учение, трябва да вземем всички текстове от Писанието, които можем да намерим по темата и да ги съчетаем преди да да оформим заключението си. Всяка дума трябва да има нейното подходящо място и влияние. Това е нещо, което не е лесно за много хора, защото ние искаме бързо да получаваме отговори; но се изисква усилие и дисциплина, за да се изследват всички пасажи по дадена тема. Вземете например гръцката дума моногенес, която е преведена като единороден в Йоан 3:16. Много хора вярват, че тази дума означава уникален, но какво казва самата Библия?

…ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, Лука 7:12

Единствено родено дете

Защото имаше една-единствена дъщеря на около дванадесет години, която умираше. Лука 8:42

Единствено родено дете

И ето, един човек от множеството извика и каза: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено дете. Лука 9:38

Единствено родено дете

И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина. Йоан 1:14

Единствено родено дете

Никой никога не е видял Бога. Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви. Йоан 1:18

Единствено родено дете

Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот. Йоан 3:16

Единствено родено дете

Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в Името на Единородния Божи Син. Йоан 3:18

Единствено родено дете

С вяра Авраам, когато беше изпитван, принесе Исаак в жертва – онзи, който беше получил обещанията, принесе единородния си син; Евреи 11:17

Единствено родено дете на неговата истинска и законна съпруга.

В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него. 1 Йоан 4:9

Единствено родено дете

Само пет души са споменати в Новия завет като моногенес или единородни. Пет от текстовете се отнасят за Исус като Син на Бога. Има едно позоваване на Исаак и тогава останалите препратки се прилагат за единородните деца, които Исус изцелил. В случаите с другите деца, където е използвана думата, смисълът е ясен, че това означава единородно дете. По отношение на Исаак знаем, че той не бил единственото дете на Авраам, но той бил единородното дете на Сара, която била получила обещанията заедно с Авраам. Когато съберем всички текстове заедно, виждаме, че, когато тази дума се прилага за Исус трябва да означава същото нещо - единородно дете на Отец.

Към това се добавя и правилото под номер шест в горния списък, в което се казва, че трябва да вземем буквалното значение на текста, освен ако това не нарушава природата. Не е нарушение на Писанието да се разбира, че Исус е единороден Син на Отец. По този начин, чрез този процес, ние можем да установим значението на думата моногенес без да търсим дефиниция в коментар или от някъде другаде. Библията е сама тълкувател на себе си.

Ще трябва внимателно да прилагаме тези правила, когато се опитваме да хармонизираме живота на Исус с многото жестоки истории на Стария завет. Ще се изисква старателно усилие, за да се докаже като вярно твърдението на Библията, че Исус е същият вчера, днес и до века (Евр. 13:8). Затова че, по време на Неговата служба на земята, Той е бил едно съвършено откровение за Своя Баща.