4. Семейно царство

Публикувана Яну 04, 2018 от Adrian Ebens в Избрани части от книги Намерени: 192
Преведено от Деян Делчев

Беше топъл, влажен ден. Духът на празника изпълваше стаята. Носеше се аромат на нещо вкусно от кухня, който обещаваше истинска почерпка за малчуганите. Кънти смях докато се разказват истории от миналото. Разменят се подаръци в атмосфера на въодушевление и изненада, премесени с любов. Децата поглъщат почерпката на баба, докато баба ни казва колко високи сме станали. Това беше често преживяване, когато посещавахме моите дядо и баба. Време за семейството, време да потвърдиш своята принадлежност, време за подновяване на връзките с онези, които обичаме; да споделяме подаръци, скъпоценно и важно време, през което да бъдем заедно.

 

Няма нищо толкова важно, както чувството на близост със семейството, което ни предпазва от широко отварящата се паст на депресията и чувството на малоценност. Семейството може да бъде място, където си приет такъв, какъвто си, където можеш да бъдеш себе си, където получаваш прошка за грешките си и просто се радваш на споделения съвместен живот.

 

Исус ни разкрива жива картина на Божието царство, когато ни учи как да се молим. Исус казал: “А вие се молете така: ‘Отче наш, Който си в небето’…” Исус не казва да се молим: “Мили Боже,” или “Ваше преосвещенство,” или “Скъпи Царю,” като наша първа отправна точка, но по-скоро: “Татко наш.”

 

ЦАРСТВОТО НА БОГА Е СЕМЕЙСТВО

 

Макар че за някои това изглежда много очевидно, изводите от семейното царство достигат много по-далече от предполаганото. В следващите глави ще разгледаме тези импликации. За първи път Отец говори на човешката раса в Матей 3:17. От началото на времето до кръщението на Исус, Бог общува с нас, чрез Неговия Син. Исус беше Яхве, Който раздели Червеното море, Той беше Яхве, Чийто гръмотевици издадоха гласа си на планината Синай и Той беше Яхве, Който заведе Исус Навин в обещаната земя 1Кор.10:1-4. При кръщението на Христос, Синът на Бога вече беше Емануил – Бог с нас – като един от нас. И така, тогава Отец говори за първи път и думите Му имат дълбоко значение (както са били винаги), защото точно тук Бог излага същинското естество на Своето царство: “Това е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.”Има много начини, чрез които Бог би могъл да представи Своя Син, като например: “Това е Създателят на небето и земята; слушайте Го,” или “Това е вашият Цар, бъдете Му послушни,” но Бог оповестява идентичността на Своя Син, чрез семейни термини, вместо като Цар или Владетел. Ако анализираме това твърдение, ще забележим следното:

 

1. Това е Моят Син

= идентичност

 

2. Когото обичам и в Когото благоволя

= стойност

 

В Божието царство значимостта и стойността се определят от отношенията ни с Него. Това е в пълен контраст с царството на Сатана, където значимостта и стойността зависят от нашето успешно изпълнение и постиженията ни, според собствената ни преценка и тази на останалите около нас. В царството на Бога Той е Нашият Баща, а ние Неговите деца. Това е нашата идентичност. Ние сме познати, по-скоро с това на Кого принадлежим, отколкото с това, което правим. Фактът, че Бог ни обича като Свои деца и постоянно излива върху нас благословения, мисли постоянно за нас и желае да бъде близо до нас, ни дава невероятно усещане за себестойност. “Не бойте се, защото вие сте много по-скъпи от врабчетата.”

 

В Божието царство нашата идентичност и стойност са така трайни, както самият вечен и никога непроменящ се Бог. Независимо от успеха и паденията, отношенията остават постоянни и достойнството ни е осигурено. В сатанинското царство нашата стойност е горе-долу толкова сигурна, колкото и стоковият пазар след 11-ти септември, 2001г. – крайно несигурен и обвързан с банкрут. Можем ли да гарантираме, че винаги ще бъдем успешни? Можем ли да сме сигурни, че хората около нас, от които очакваме насърчение и подкрепа, винаги ще аплодират нашите усилия? Едва ли! За онези, които имат уши да чуват, мъдрият човек построил къщата си на скала, не на подвижни пясъци.

 

За да съхрани личната ни идентичност и да ни предпази от влизане в живот на отчаяние, обезсърчение, малоценност и смърт, Бог е вложил в сърцето на Своето царство закон, който да брани отношенията. Той касае два типа отношения: Отношенията между нас и Нашия небесен Баща и отношенията между нас самите като братя и сестри в Божието царство. Ето защо Исус казва:

 

А Той му рече: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум". Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си". На тия две заповеди стоят целият закон и пророците Мат. 22:37-40.

 

Тези две големи заповеди са определени да съхраняват нашата идентичност и стойност като Божии деца. Разбира се, тези две големи заповеди са обобщение на Десетте заповеди. Гледали ли сте някога на Десетте заповеди като на жизнено-важни средства за предпазване от загубата на вашата себестойност? В Божието царство Десетте заповеди са разбирани в контекста на отношенията. Ако прекъснете тези отношения, вие унищожавате своята идентичност, когато унищожите своята идентичност, смъртта е на път да ви погълне. Няма нищо произволно в твърдението на Бога, че заплатата на греха е смърт. Грехът (който Библията в 1Йоан 3:4 определя като нарушаване на закона) унищожава нашата идентичност и стойност. Когато идентичността и ценностите изчезнат, душата жадува за смърт. Точно това е причината депресията и самоубийствата да са най-големите проблеми в обществото днес. Отговорът е прост – грехът. Успявате ли да разберете защо Бог мрази греха толкова много? Грехът е разрушител и крадец на нашата идентичност и стойност като деца на Бога и Бог е твърдо решен да го унищожи.

 

Нека накратко да обобщим казаното дотук:

 

1. Царството на Бога е семейство.

 

2. Бог е наш Баща и ние сме Негови деца.

 

3. Нашата идентичност и стойност като личности се основава на отношенията ни с Бога.

 

4. Божието царство е царство на отношенията, основано на отношенията между нас и Бог и отношенията помежду ни.

 

5. Тези отношения са пазени от Десетте заповеди. Нарушаването на заповедите унищожава нашата идентичност и стойност.