12. Драмата на преобразената идентичност
Като дете, за мен Коледа винаги беше забавно време. Спомням си как хората се обличаха като дядо Коледа и раздаваха подаръци на децата в търговските центрове, в които пазарувахме. Също така живо и цветно помня историята за бебето Исус в яслата, вярно изиграна от съботно училищния клас.
Когато пораснах, гледах филмови звезди облечени по определен начин и играещи ролята на каубои или спасяващи герои в града. Моето детството и юношеството ми бяха наситени с театър. Цялата идея дадена личност да възприеме идентичността на друга, с цел извличането на определена морална поука, стана част от тъканта на живота ми. След стотици часове прекарани в гледане на хора, които възприемат идентичностите на други, за да разкажат история с определен смисъл, мозъкът ми бе промиван с идеята, че цялата вселена функционира по същия начин. Не бях учен на това, а по-скоро го възприех от културата в която живеех.
Навикът да се наблюдават хора, които възприемат друга идентичност, се превърна също и в един прозорец за бягство, през който можех да си представя себе си в състояние на по-могъщо съществуване от това което имах към онзи момент. Гледането на филми се превърна в пристрастеност, чрез която можех да възприемам друга идентичност, за да си представям как печеля уважението и вниманието, които желая.
Докато преминавах от детство към юношество и детските ми амбиции станаха по-трудни за осъществяване, прозорецът към възприеманата идентичност се превърна в жизнено важен фактор за поддържането на лъжата на самоувереността и независимостта. Тайната се състоеше в това да слея моята идентичност с личността, която желаех да имитирам. Чрез подготовката на първата ми детска любов, прозорецът към силата се яви чрез отказ от моята идентичност. Никога не си давах сметка, че този процес ще ми струва моята идентичност, защото единственото нещо, което имаше значение беше силата. Използването на театъра и филмите съставиха сърцевинната част от методите на изкусителя, чрез които той ме държеше поробен на лъжата за разчитане на себе си. Това също ме заслепи напълно, така че да приема идолопоклонството на Триединството.
Триединството беше съвършеният израз на възприетата идентичност с морална цел; три същества възприели ролите Отец, Син и Дух с цел създаването на едно високо морално изложение на спасението. Това пасваше перфектно на моята подготовка чрез театъра. Историята отново резонираше в мен, защото беше така естествена като дишането.
Също както никога не успявах да видя, че възприетата идентичност причинява загуба или объркване относно това коя е личността, по същия начин никога не виждах, че вярата в три божествени същества, които възприемат други идентичности, всъщност причиняваше загуба или объркване на това кои са те. Това се превърна в мистерията (тайната) на Бога! За естествения ми ум това беше напълно смислено.
Не трябва да се пропуска също и моментът, че централната лъжа, посредством която Ева била измамена, била представена чрез едно същество, което възприело друга напълно различа идентичност. Нека никога не забравяме, че човешкото естество, което имаме от Адам, белязано с вестта за самоувереността, ни е предадено чрез посредничеството (медиума) на преобразената идентичност.
Тази вест е била отпечатвана още повече в мисленето ми, чрез гледането на преобразяващи се супер герои като Супермен, Спайдърмен и други. Тези герои притежаваха вътрешни сили, които можеха да използват, когато се трансформират. Тези сили обикновено бяха използвани за морални цели и за доброто на обществото. Развитият от това ключов принцип бе достигането на вътрешна сила чрез преобразяване на идентичността. Този урок ми беше повтарян отново и отново. Вместо да падна на колене и да моля моя небесен Баща, ми беше показвано, че истинските герои призовават вътрешните си сили, чрез преобразяването си. Отново бях опиван от духа на преобразяващата се самоувереност.
В ранните ми тинейджърски години бях изложен на един друг метод на преобразяващата се самоувереност. Поредицата Междузвездни войни, написана от Джордж Лукас, представяше своите най-добри герои като майстори на медитацията. Чрез изкуството на концентрацията и следването на вътрешните чувства, човек би могъл да извърши големи подвизи в битка и да спечели похвалата на всички свидетели. По този начин, тънко и коварно бях въвличан в източния мистицизъм.
И така, поради всички тези причини, често се оказвах привлечен към телевизията, за да участвам в практиките на бога на моето детство, и това подхранваше лъжата на себеупованието чрез преобразена идентичност. Представях си се като главния герой на филма и усещах проявената от него сила. Докато се покланях на един бог, който участваше в самоуверена трансформация, никога не бих могъл действително да се освободя от любовта към филмите, спорта и фантастичните истории.
Друго измерение на обучението ми от телевизията бе философията за привличащите се противоположности. Цялата идея за черно/бяло, ин/ян, пресъздадена чрез любовна история, предоставяше постоянни теми на сливащи се в едно противоположности за постигането на по-велика сила, удоволствие и удовлетворение. Това обучение предоставяше перфектен проспект за сливането в един обект на поклонение на могъщия самоуверен небесен Исус с покорния, смирен и послушен земен Исус.
Когато сега поглеждам назад, виждам, че голяма част от излагането ми на общественото влияние по време на детството ми, е оформило рамката, която ме подготви да приема Триединния бог като нещо естествено, очевидно и несъмнено. Акцентът при гледането навътре, чрез един дух на себеразчитане, съвършено пасваше на илюстрацията на тези три велики същества, които се преобразяваха в героите Отец, Син и Дух.
Характерът на моя Любим, който се доверяваше на Своя Баща, винаги беше послушен, уповаваше на Него и гледаше постоянно към Него, се сливаше с и бе поглъщан от множеството ми самоуверени представи, когато гледах навътре в себе си и се трансформирах в силата на Божеството.
Колко простички биха били нещата, ако можех да разбера тези думи:
Исус Христос е същият вчера, днес, и до века. Евреи 13:8.
Тогава много неща пак биха били по-семпли, ако бях продължил да чета Библията по един буквален начин. Но моето домашно и училищно възпитание отново поставяше люспи на очите ми, за да ми попречи да правя точно това.
