3. Объркването

Гласът на Любимият ми помаза моето детството чрез нежната и любяща грижа на родителите ми, срещите с природата и библейските истории. Очарованието беше нежно и едва забележимо, но сега се усмихвам, като си спомням мира, спокойствието и благословението, които усещах в онези срещи. Как ми се искаше това да е бил единственият глас, който ушите ми някога са чували.

Беше трудно да чувам гласа на Любимия ми, защото макар да бе много близо до мен, Той звучеше някак далечно. Друг глас се яви много по-наблизо. Беше по-силен, по-настоятелен и от време на време ставаше дори принуждаващ. Този глас би могъл да се обобщи най-добре със следните стихове:

А ти казваше в сърцето си: На небесата ще се изкача, над Божиите звезди ще извися престола си и ще седна на планината на събранието в крайния север, 14 ще се изкача над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния! Исая 14:13-14.

Този глас резонираше у мен. Предлагаше идеята, че щастието се намира в забавлението и развлечението, в бонбоните (близалки в Австралия!) и анимациите, в привличането на внимание и във възхищението. Рано в своето преживяване осъзнах, че поддържането и разсмиването на една публика, както предизвикването на хвалби, доставяха висока степен на задоволство. Емоциите, които заливаха душата ми се усещаха подобно на онези, които имах от наблюдението на небето, или от прегръдката на моите родители. И двете усещания бяха добри; аз просто не можех да схвана разликата между гласовете.

Този глас ме обвързваше към търсенето на наслада в торти, близалки, сладолед и газирани напитки. Въздържащите опити на моите родители ме караха да се оплаквам дълго и със силен глас, докато не усетех тоягата на поправлението. Телевизията беше значим образователен фактор. Наблюдавах как героите побеждаваха със свръхестествени сили опасните врагове. Как семейства, които изглеждаха подобно на моето се справяха с предизвикателствата на живота разчитайки единствено на собствената си интелигентност без да се нуждаят от молитва. Гледах детски филми, които представяха щастлив завършек без главните герои да усещат нуждата от Бог, Библия или молитва.

Част от моето негласно образователно обучение в училище включваше идеята, че щастието идва, чрез спечелване на забелязването и вниманието на околните. Този неписан закон ми внушаваше, че, ако искам одобрение, трябва да уча здраво. Многото учене никак не ме привличаше като малко дете, затова намирах други начини за привличане на внимание! Когато се правех на клоун не само привличах вниманието на съучениците си, но и карах учителя да прекъсне часа и то само заради мен! Докато можех да върша това беше прекрасно. Но тоягата на поправлението ме информираше, че търсенето на такъв вид внимание имаше цена.

По силата на отразяването, гласът на изкусителя ме тикаше в две посоки. Бях обвързван, или да печеля внимание като се правех на клоун и предизвиквах авторитетите в живота си, или като се опитвах да спечеля вниманието на моите приятели и възхищението на авторитетите, чрез старателно учене, отлични оценки, превръщайки се в дете за пример. И в двата случая, този глас ми внушаваше, че в определена степен щастието идва чрез задържане вниманието на публиката.

Колкото по-малко се чувствах приет от родителите си, толкова повече гласът на изкусителя ме тласкаше към предизвикване на властта и клоунада. Колкото по-приет се чувствах от моите родители, толкова повече се стараех да се отлича с добри оценки в училище. Но това не беше всичко. Опитвах се също да покажа на семейство и приятели, че съм добър християнин. В този контекст, гласът на моя Любим и гласът на изкусителя звучаха почти еднакво.

Любимият ми искаше да слушам родителите си, да чета Библията, да се моля и да се справям добре с ученето. Но, когато изкусителят виждаше, че се нуждая от одобрението на авторитетите над мен, той ме насърчаваше да правят точно същите неща, но със съвсем различна цел. Като дете, нямах способност да разбирам и да виждам разликата в целите. Детето разбира само, че получава заповеди и може да избере да послуша, или да не послуша. То не разбира защо избира да послуша или да не послуша.

Казвам още: дотогава, докогато наследникът е малолетен, той не се различава в нищо от роб, макар и да е господар на всичко, 2 а е под настойници и управители до назначения от бащата срок. 3 Така и ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните неща на света; Галатяни 4:1-3.

Очарованието на Любимия ми, чрез моите родителите и библейските истории, ме убеждаваше, че опитът да станеш известен, чрез противопоставяне на авторитета не бе само погрешен, но и болезнен. Тези заключения в действителност не бяха съзнателни; бяха просто едни подсъзнателни наблюдения. И така, аз предпочетох пътя към привличането на внимание чрез много работа, старание и приемливи постижения. Това не означава, че не се увличах и в другата пътека, когато авторитетите ми изглеждаха несправедливи, предубедени или непоследователни. Научих, че дори след много старания, можех да се размина със спечелването на почит.

Почти във всяка област на преживяването си, бях информиран, че целта на живота е да търсиш внимание чрез постижение. Имаше само един единствен глас, който се опитваше да ми каже нещо различно. Когато бях на дванадесет години и четях Библията за себе си, започнах да се интересувам от историята на Исус, умиращ на кръста за грешниците. Бях получил достатъчно обучение в живота си, за да знам, че бях грешник, въпреки че не се чувствах толкова грешен като другите!

Историята за кръста ми внушаваше, че Бог е приел хората, точно такива каквито са, независимо от постиженията им. Знаех, че моят Любим ме зове, но гласът бе така мек в сравнение с другия глас, който ми внушаваше, че, тъй като небето е дало толкова много за решаването на проблема ми с греха и щом Бог се е съгласил на цялото това безпокойство, изпращайки Сина Си да умре за мен, тогава аз наистина трябваше да Му покажа, че съм благодарен. Трябваше да покажа, че съм достоен за тази огромна грижа и усилие.

Това ми изглеждаше толкова логично. От многото ми срещи с човешките авторитети разбирах, че времето, което се изискваше за моето поправление, костваше нерви и изразходване на ценни ресурси, които иначе биха могли да се вложат в по-достойна кауза. Гласът на изкусителя често се чуваше да казва:

Защо се прахоса това? Матей 26:8

И така, виждаме че, чрез основния напев за търсене на внимание, най-трайният символ на любовта на Отец към Неговите деца - предаването на Неговия Син на смърт, бе превърнат на най-голямата причина да се търси одобрение посредством изявяване на моята благодарност чрез вярно придържане на дисциплините на християнския живот. Тези мои душевни подтици бяха все още изцяло в ембрионалния си стадий за едно дванадесетгодишно дете, но семената бяха посети и жетвата предстоеше.

След моето кръщение, гласът на изкусителя ми напомни, че сега съм длъжен да бъда добро момче и в същото време ме насърчаваше да печеля внимание, чрез стари и познати методи. Както се опитал да направи с моя Спасител преди мен, той се опитваше да ме накара да доказвам себе си превръщайки камъните на хлябове, или скачайки от храма, за да привлека внимание. Съботата беше най-тежкото преживяване за един такъв начин на мислене. Всеки ден бе като изкачване на планината Синай. Много кратко след кръщението ми, започнах да се отчайвам заради това, че съм неспособен да угодя на Бога. Много малка част от това беше видимо за ума ми; то се изявяваше в постепенния упадък на духовния интерес, заместван от дейности, които трябваше да ми помогнат да забравя посвещението ми на Бога.

Сега когато поглеждам назад, виждам хитрите измами на изкусителя, който ме е отклонявал към едно желание да удовлетворя Бог, движен основно от желанието да спечеля внимание и одобрение. Пропаднах в предсказуемия резултат от старанието ми да се потопя в разнообразни развлечения. Точно по време на критичните тинейджърски години, аз се превърнах на нещо като плавателен съд, носещ се по течението на обезверяването, родено от ветровете на самовъздигането. В продължение на пет години дъвчех остатъците от мислите на прасетата.

Обучението в моето детство ме въздържаше от това да бъда тласнат към дълбините на самоунищожението и злоупотребата, където се озоваваха много от тинейджърите, но емоциите имаха сходна жетва. Толкова съм благодарен на моя Любим, че не получих физическите белези, получавани от многото тинейджърите в техните преживявания.

Мога само да си представя колко трудно е било за моя Любим да наблюдава как лесно откликвам на гласа на изкусителя, следвайки внушенията му. Колко тежко трябва да е било за Него да ме наблюдава как жъна посятата от мен жетва. Много пъти си мислех, че гласът, който ме ръководи, действително е гласът на моя Любим, но за съжаление това бе гласът на врага ми.

Потръпвам като си помисля, че знаех толкова малко за моя Любим и не можех да различа гласа Му от този на изкусителя. Топлината от наградите, които получавах пред лицето на съучениците ми, се усещаше по подобен начин както топлата прегръдка на баща ми. Експлозията от смях в отговор на моята клоунадата усещах по начин много подобен на чувството, което предизвикваше наблюдението на звездното небе. Дейности като: четене на Библията, молитва и ходене на църква, бяха желани както от моя Любим, така и от изкусителя, но по много различни причини, които бяха отвъд възможността за схващане от младия ми, все още развиващ се ум.

Борбата за различаване на тези два гласа ще се разгърне в следващите глави. Моля се, докато размишлявате върху тези неща, да осъзнаете нещо от естеството на тази борба и колко тесен е пътят към живота. Мисълта че откликвах така лесно на изкусителя, наранявайки моя Любим е източник на срам и унижение за мен, но аз уповавам на Неговата милостива прощателност и нежното Му търпение.